За по-малко от седмица трима известни журналисти използваха телевизионния екран, за да отправят лични послания към премиера Борисов. Маргарита Михнева му обърна внимание чрез бТВ, че две жени - Чиналова и Янева искали да го вкарат в режим на обяснение: „Не Борисов е казал на Цацаров да я „опраска” (Владимира Янева, бел.авт.), а това става след доклада на Бойко Рашков. Ударът е срещу вас, господин премиер.” След Михнева Петьо Блъсков се опита да привлече вниманието на премиера с дописка в „Труд”: „Ало, правителството, зелена кал ви залива”, а от екрана на бТВ повтори основните тези: „Уважаеми господин премиер, уважаеми министри на горите, екологията и вътрешните работи, не усещате ли гадната смрад на зелената кал, която се разлива пред прага ви?” Накрая и Тома Томов, пак от студио на бТВ направи обръщение: „Генерал Борисов, аз не гласувах за вас, както не гласувах и за Сергей Станишев. Имам своите причини за това. Искам да се обърна към вас, защото вие трябва да държите много здраво кормилото на държавата, тъй като ще ни тресе здраво.”  

Човек би казал, че бТВ се превръща в нещо като изповедалнята на „Биг Брадър” за хора, които все още не са включени в списъка със съветници на премиера.

След като влиятелни журналисти се държат сякаш в държавата няма разделение на властите и всичко зависи от Борисов, не бива да се чудим, ако догодина се окажем в президентската република на Б.Б. Колко му е да се навие. Той вече няма и конкуренция в предстоящата президентска кампания. Кървавите атентати в Париж окончателно пресякоха пътя на Росен Плевнелиев към втория президентски мандат. Сълзите му пред френското посолство, уловени в едър план от телевизионните камери, бяха посрещнати с подигравки и злорадство от политическите опоненти. От човешка гледна точка емоционалната реакция на държавния глава е разбираема – тя е посттравматичен израз и на личната трагедия, сполетяла семейството му преди месеци. Американските президенти също плачат. Преди три години Барак Обама не успя да скрие сълзите си на пресконференция по повод трагедията в начално училище в Кънектикът, където бяха убити 27 души. Обама даде воля на сълзите и при вида на разрушените от торнадо райони на Оклахома през 2013. И Джордж У. Буш плака веднъж по време на речта си пред американския Конгрес, разчувстван от състоянието на имигрантите в страната. Но като главнокомандващ на националната армия в момент, когато светът говори за война и се отправят призиви за диктатура в името на демокрацията, сълзите на Плевнелиев работят срещу него.

Страхът от терористите задейства инстинктите за самосъхранение, хората търсят силния лидер. Те свързват проблемите на Европа с това, че вече няма държавници от класата на Франсоа Митеран, Хелмут Кол, Маргарет Тачър. Усилено се говори за належаща смяна на целия политически елит в Европа – с по-твърди и по-непридържащи се към езика на политическата коректност политици. Такива, които няма да се поколебаят да използват цялата военна мощ на държавата срещу врага, няма да се размекнат пред войнишки трупове и сълзи на майки, вдовици, сирачета.

Френският президент Франсоа Оланд например, е „пътник” - часове след атентатите все по-често се чуват призиви да бъде върнат Саркози, който по-добре ще гарантира сигурността на нацията. Анализатори отбелязват, че шансовете на Марин Льо Пен в предстоящите президентски избори във Франция нарастват застрашително.

И в Америка търсят силния кандидат за Овалния кабинет, някой не толкова сълзлив като Обама.

Настъплението на терористите през последните седмици – сваленият руски самолет, атентатите в Ливан, окървавеният Париж и свързаните с тях нови обществени нагласи са повод за всички наши партии и инициативни комитети да преосмислят кандидатурите си за президентската капания. Основният критерий трябва да е става ли кандидатът им за главнокомандващ на българската армия.

Стартът на президентската капания у нас вече е факт: медиите на Д.П. обявиха лидера на ДСБ Радан Кънев за гей, седмица след като той огласи, че обмисля да се кандидатира за държавен глава. От времето на Филип Димитров на нашите спецове по пропагандна журналистика и активни мероприятия все им се привиждат гейове в дясното политическо пространство. Разликата е, че вече започнаха да намират и „свидетели” на тезите си – по съвет на своите юристи, които знаят, че за твърденията в едно интервю не може да бъде осъдена медията, а човекът, дал интервюто. И колкото по-изпаднал и неадекватен е той, толкова по-малки са шансовете да бъде подведен под съдебна отговорност за казаното. (Странно, че юристът Радан Кънев се „върза” на жълтата преса и обяви чрез профила си във Фейсбук, че ще съди медията за клевета. Кого ще осъди? Един нещастник, който лесно може да си извади свидетелство за невменяемост?)

И сенатор Хилари Клинтън беше застигната от подобни слухове преди 4 години. В медиите се появиха анонимни твърдения, че има връзка с Хюма Абедин, която бе участничка в екипа за кандидат-президентската й кампания. Днес отново има медии, които спрягат Хилари за „обратна”, но в Америка това, така да се каже, е част от борбата с тероризма. „Обратните” жени излъчват сила и печелят симпатиите и гласовете на хората с различна сексуална ориентация.    

Слуховете за нашия лидер на ДСБ миришат на нафталин, старческа деменция и латентни проблеми с потентността на самите автори на компромата, но подсъзнателно влияят на нагласите на българина. Защото се предполага, че в тези опасни времена един държавник с проблемна мъжественост не би могъл да се справи в гранични ситуации.

Но Радан Кънев няма голям шанс като кандидат за президент не заради възможната сянка на съмнение в половата му ориентация, провокирана от жълтите медии, а защото не оправда очакванията за сериозен вътрешен реформаторски коректив в кабинета на Борисов. В позициите му през цялото управление имаше нещо консенсусно и не особено категорично. А това не се вписва в профила на новите лидери на Европа, които трябва да я извадят от клопката на терористите и безизходицата. С други думи – той е подходящ за председател на Народното събрание, но не става за главнокомандващ.  

По същите причини и Росен Плевнелиев няма шансове за втори мандат. Липсват му стратегически замах и твърдост. Той така и не използва големите си и гарантирани от конституцията правомощия в трите сфери - външна политика, правосъдие, отбрана и сигурност, както и правомощието за налагане на вето върху лобисткото законодателство на парламента. Най-големият успех на президента Плевнелиев досега са резултатите от референдума за електронното гласуване. Това подейства на Пеевските медии както червеното на бик.  

Появи се и първият официален кандидат на президентската кампания. Инициативен комитет от минаващи за умни хора номинира председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров за бъдещ президент. Любопитен е съставът на инициативния комитет. В него има висш пилотаж творци и мислители, но има и доста известни „куки”, чиято принадлежност към ДС повдига въпроса защо изобщо беше нужна Комисията по досиетата, след като нищо катарзисно не последва от огласените от нея списъци. Осветените като доносници продължават да заемат отговорни позиции, инициират комитети, направляват обществените процеси.

„Председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров и първата жена премиер Ренета Инджова се гласят за кандидат-президентска двойка с подкрепата на Цариградската патриаршия и на компания от масони и архонти”, коментира близката до Светия синод журналистка Велислава Дърева. Пропусна само подкрепата на представителите на ядреното енергийно лоби. Воденичаров е защитник на развитието на ядрената енергетика в България. Наскоро оглави и нещо като комитет на интелектуалци, които пледират за строеж на нова атомна централа у нас. Може би енергийното ни „ядрено” лоби е решило да прокарва тезите си чрез кандидат-президентската кампания – каква по-подходяща трибуна от това.

Представете си 73-годишният акад. Воденичаров със свита от масони и архонти като главнокомандващ на българската армия срещу тероризма. Представете си го и кажете – става ли за президент? По-добре ще е другарите от ДС да номинират за президент бившия главен секретар на МВР от правителството на тройната коалиция ген. Илия Илиев, който, докато ловувал, успял да повали на земята бригада от над 30 добре организирани млади афганистанци, пресекли нелегално българо-турската граница. „Нелегалните имигранти, които успях сам да респектирам и задържа, са 34, само мъже, между 20 и 30-годишни. Тъкмо започвахме гонката на дивеча, когато се озовах между имигрантите. Доколкото са ми останали навици от годините, когато бях началник на бургаския граничен сектор, успях да ги подчиня” - разказва генералът. Това се казва генерал.

И лидерът на АБВ Георги Първанов обяви, че партията му се е устремила към победа на президентските избори. Ако са верни слуховете, че готвят Ивайло Калфин за кандидат, за него поне няма да изкарат гей компромат. Медиите на дебелото момче го харесват. Но той също не става за главнокомандващ на армия. Има опасност и главнокомандването му да е като пенсионната реформа, която експерти определят като пълен провал.

Първанов се надява БСП да подкрепи неговия кандидат за „Дондуков” 2, но това няма как да се случи. БСП по-скоро ще застане зад бившия главен секретар на МВР от правителството на тройната коалиция ген. Илия Илиев, който „респектира сам и задържа три дузини мъже, между 20 и 30-годишни”.

Истинската кандидат-президентска кампания ще започне, когато Борисов посочи своя кандидат. Преди окървавяването на Париж се въртяха няколко имена като евентуална негова номинация, все женски – от Йорданка Фандъкова до  Кристалина Георгиева. Сега обаче това ще изглежда абсурдно. Жените не са подходящи за главнокомандващи на армии във военно време.

Остава Борисов сам да номинира себе си. Вече го подканиха: „Генерал Борисов, вие трябва да държите много здраво кормилото на държавата, тъй като ще ни тресе здраво.” Има визия на главнокомандващ. Макар че не страда от излишна смелост. Стачката на полицаите го разкри – видяхме колко лесно се огъва. Оказа се, че може да помпа мускули само пред учители, пред служителките от Столична община и пред Волен Сидеров.

Но ако народът такъв го приема, такъв ще си го и получи. След като влиятелни хора се държат сякаш сме в частната държава на Борисов, колко му е да се навие и на една президентска република. Изглежда сме обречени целият ни жизнен цикъл да премине в ерата на Б.Б.