Турската батарея

Нищо не би подплашило комунистическия и десарски елит на сегашната власт в България, както една независима, отговорна, честна и открита турска партия.

Не беше отдавна когато от турското кюше на парламента се чу тревожен залп : пред партийното ръководство съвсем открито и право в очи се изправи депутатът и бивш  лидер на младежката структура господин Корман Исмаилов.

Това, че той беше решил да не цепи басма на никого стана не само неочаквано, непредвидено и недопустимо за ДПС, но беше и показател за новите ветрове, които могат да задухат от тази изключително важна за България партийна формация.

Какво каза тогава Исмаилов? Той беше взел на мушка самия председател на партията като неспазващ устава и програмните документи на ДПС, както и че системно не изпълнява задълженията си на народен представител.

Той дори и декларира, че председателя няма моралното право за нов мандат; Исмаилов искаше също прозрачен бюджет с ясна обосновка и сравнителен анализ на планираните приходи и разходи.

Според него партията беше по-централизирана и капсулирана от когато и да е било през последните десетина години, а традиционните техники за манипулация, заедно с остарелите и изтъркани авторитети, започват да носят все повече негативи.

Тогава особено впечатление направи споменатата от Исмаилов липса на морално право на председателя на ДПС, което беше открита атака срещу неговата политическа несъстоятелност, отдавна известна на всички и отдавна толерирана и тихомълком подхранвана от всички бивши комунистически лицемери.

Това, драги читателю, беше не само свеж полъх на нещо ново от по-младите поколения в ДПС, но и директен удар срещу установеното от Държавна Сигурност партийно статукво след 1989. С такова значително присъствие в българския политически живот ДПС рано или късно трябваше да осъзнае огромната роля, която може да играе в страната.

Нищо не би заплашило така добре скулптираните десарски политически структури в България както едни политически независими 10 процента, без връзка с комунистическото минало и с осъзната политическа роля за бъдещето.

На пръв поглед Корман Исмаилов изглеждаше като самотна лястовичка, но това очевидно не беше така. Той явно изразяваше отдавна отлагана ревизия, не без явна връзка с  набедения Касим Дал за «неспазване на партийната линия». Такова обвинение прозвуча буквално като мухлясало комунистическо клише и беше време някой да му се противопостави.

Едно независимо ДПС букваклно би нарушило така мечтания от комунистите баланс във всеки български парламент. Нещо повече – перспективата за свободна партия от български турци без етнически ограничения, без надзор, явен или таен, от Държавна Сигурност би ги вбесило, защото би ги лишило от възможностите за политическа манипулация.

Такава вероятност би направила от турците истински български граждани с изявени интереси във всички аспекти на живота. Това би бил плурализъм в действие.

Рано или късно реакция като тази на Корман Исмаилов трябваше да се очаква, особено след годините на унизително послушание на цялата маса на ДПС пред нейния Доган Паша.

Макар и изолирани от беднотията си, българските турци знаят много добре какво означава комунистически тоталитаризъм и затова пукнатините в тяхното привидно партийно единство означават постепенно скъсване с традиционното турско подчинение на лидера и отваряне на хоризонт за политически дебат, в който значението  на етническата принадлежност отстъпва място на истинските теми в съвременния живот – подобряване на живота на населението, законност, отговорна власт и развитие.

Няма нужда да споменавам, че тия теми са табу за управляващите и бившите комунистически надзиратели на България. Тия надзиратели нямат никаква гражданска позиция към тази важна партия, която по същество е най-важния антикомунистически елемент в българския политически живот.