Хайде да се преброим

Събират се дребни стъпки като потоци в река. Може пък и да се получи добър прилив.  Отдавна го чакаме. Но само с чакане не става. Годо го доказа. Също и неволята от приказката. След измамата - уж промяна от 1989, на която се хванахме като шарани, през годините продължихме да кълвем на подбраната стръв, която ни пускаха.

Напразно сме кълвали, се оказа. Рибарите отпреди „прехода” и сега са едни и същи. Забавляват се за наша сметка. Съществува възможност, обаче,  забавлението да започне да приключва. Защото нервност личи.

Какво имам предвид. Примерно - да се създаде мрежа по задължително хоризонтален принцип. Мрежа от съмишленици, които са непоносими към днешния държавен продукт – самодоволен и недосегаем.  Опоненти на този продукт са „Протестна мрежа”, част от Реформаторския блок – в лицето на ДСБ, „Манифест за Републиката” и Партия „14-ти юни”, която не мога да се въздържа да не приветствам.
 
Искам да узная занапред от тях дали ще се координират, защото демонстрират сходни цели.  Дано общите усилия  потекат в общ поток. Дано да няма дребнавости, защото залогът е висок. Той е собственото ни благоденствие, което евентуално ще осигурят съвместните им и наши усилия, без държавата да ни бие по пръстите.

Т.е. – тези формации имат за цел да превърнат държавата в съюзник и служител на гражданите, да я върнат в сферата на интересите, на която тя по принцип принадлежи, а не да остане в плен на тези, от които сега е завладяна.

Призивът за всички споменати е като зов на тръба. Защото няма накъде повече да се отстъпва.  Който иска България да върви напред, е нелогично повече да я обвързва в изискване за руско-съветско и православно съзаклятие срещу „враждебния” останал свят. Той така и така се развива без, уви изричното руско-съветско-православно одобрение. А това дали не подсказва, че последното не е задължително и дори излишно.

На този фон е крайно странно, че изпращаме в Русия разни делегации, за да ги наградят дали в български интерес.

Хайде да се преброим. Вие на чия страна сте