ПРОВИНЦИЯ ОТ ПРАВОСЛАВНИ КУКЕРИ… НЕ КРИСКО , А КРИСТО!

Знам, знам, Европа е стресирана от терористи,джихадисити, нихилисти и обикновени глупаци от бившата ГДР.

Знам, че много по-печалбарско е и дори е по-спокойно да бъдеш все в ролята на вечните баби плакалници наредени с строен хор. Самодейки, които кахърно ще нареждат самодейни поплаци и ще получават по чаша ракия в антрактите между две трагедии.

Знам, че ние българчетата обичаме страшно да сме от страната на ожалваните. И на пиещите за Бог да прости.

Щото, такова…Все сме били бедни, нещастни, под турско робство, фашистко иго и… нямаме Нобелист за литература и не можем да се държим прилично на масата за хранене. А и в клозета...

Да, такъв е нашият наистина кахърен изглед, вид, облик или паметник пред света.

Защото ние сами си го искаме и се стремим като такива да ни помнят.

Унижени, оскърбени и неразбрани.

Достоевски и Горки отвсякъде.

И никакво мърдане от затъмненото пространство между кулисите на вече случилото се, щото на светло боли.

Това го потвърди и като да го запечата съвсем скоро още един български министър в официалното си качество на такъв, а не на баба оплаквачка-доброволка.

Този път в САЩ.

Името ли? Николинка Ангелкова, министър на т.н.български туризъм. Действието се развива на командировка в Ню Йорк.

Предполагам, доста подмокряне на кюлотите е имало преди интервюто по Си Ен Ен в предаването на Ричард Куест.  Но и за тези минутки време Николинка Ангелкова сколаса да направи доста бели.

Макар и с предплатена услуга, българския министър не можа да каже нищо по различно от това, което говореше някога другарят Петко Тодоров – туристическият агент та ЦК на БКП.

То няма и начин, защото мисленето ни, а в частност и в простотията на чиновника, не търпи развитие въпреки вековната разлика и злобата на роба. Който прави митинги, за да му върнат робствата.

Няма да коментирам и грам простотии изречени на панагюрски английски и захлопнати с меден хлопатар и дърворезба на кукер от неизвестен народен майстор.Навярно професор по худ. самоденост.

Самия факт обаче, че Ангелкова се похвали с нескопосаното кино клип-съоръжение на старците-халтураджии от Холивуд у нас, вече я прави аут-сайдер за чиято и да е туристическа “дестинейшън” – според споменатата.

Жалко и скъпо.

Скъпо и жалко.

В този момент обаче в братска Италия, много по-пострадала от всички европейски изброени несгоди, в не до там обетованата област Ломбардия, един наистина талантлив българин помага италианците да спечелят милиони.

При това за има-няма месец и кусур време.

Името е на световния артист Кристо – с българско име Христо Явашев.

А местността в Ломбардия е Монте Изоли, езерни едни острови, през които Кристо ще потопи поредната си гениална инсталация-хрумка.

Събитието е от 18 юни до 30 юли. Мангизите са за италианците, славата – пак за Явашев.Артистичното събитие ще видят около два милиона човеци. И то по време на джихат. Дай Боже всекиму толкова публика по терорно положение.

А за нас, “Великите” българи:

Хлопката, подарена от Ангелкова в студиото на Куест, която вечно да ни напомня, че не друг, а именно физически българи в средата на ХХ век прогониха Кристо от страната му.

Не друг, а настоящи физически скопци и пак българи не могат да го убедят да заживее и да твори в страната си. Или поне да и помага, когато може.

Е, той разбира се на бивш остров “Болшевик”- сега  ловко прекръстен на “Анастасия”, няма да развърти кебапчета и да точи бира. Няма да търси и намира вампири около Созопол. За това си има Божо Димитров – професор.

Но може поне на една картичка, с поне един обикновен призив да покани поне неговите почитатели в православна  България на кукерите. И да се подпише отдолу. С истинското си име.Не Криско, А Кристо.

Да, ама Кристо не иска. Защо ли?

Ангелкова лесно може да ви обясни, че видите ли Силвестър Сталоун може, а Явашев не може и ще се възмути, някак си следварително…

Именно поради това неразбиране и принудено възмущение на чиновците еднодневки в България нищо, ама нищо не върви.

И колкото многострадалните дечица на уж сполучливи творци в България да ни търсят ДНК-то сега и то в телевизионните екрани, то аз съм сигурен, че ако имаха възможност, и техните родители биха сподирили Христо Явашев в Париж.

Даже повече от сигурен съм.Знам го.

А иначе, нас самите провинциализмът ще си ни затрие.

При това не в географските измириния на провинциализма, а в духовните.

Май пак не съм ясен.

И пак не достига, бъклица и дрян. Пита хляб със сол. Мома в народна носия, която сластно да подари хлопка и маска на кукер. Всем, наш, здрав, български , православен кукер .