От промените в Изборния кодекс тази седмица са ясни три неща: почти всички партии в парламента печелят по нещо за сметка евентуални техни конкуренти; това става, като се загърбват интересите на избирателите; и че най-голямата партия - ГЕРБ, очевидно е притеснена за управлението си, след като се съгласява с нейното име да се прокарват абсурдни промени, за които дори най-заспалият гласоподавател би разбрал, че го прецакват.

Въвеждане на задължителното гласуване (от което няма много смисъл) се оказа само параван за ограничаване на възможността на българите в чужбина да гласуват и премахването на смисленото правило референдумите да се провеждат заедно с изборите (за да се удари по Слави Трифонов и неговия плебисцит). За наказание, че някой не гласува, се предвижда той да бъде отписван от изборните списъци. Тоест в дългосрочен план може да се очаква намаляване на избирателната активност вместо повишение, защото представете си колко хора ще се занимават пак да се запишат.

На дневен ред са откровени дивотии като забраната за обявяването на данните от социологическите проучвания по време на предизборната кампания, с което откровено се нарушава свободата на словото. Следващата стъпка е парламентът да задължи медиите по време на изборите да отразяват само сърдечните драми между Гришо и Никол. Предлага се изборната кампания да се съкрати до 21 дни, от което ще спечелят само големите партии, които имат национално присъствие.

Всъщност много по-лесно би било да се приеме закон, който да казва, че лидерът на следващата управляваща партия ще има ЕГН 590613XXXX, негов коалиционен партньор ще бъде формация с лидер с ЕГН 550314XXXX...