Как гневните румънци в чужбина обърнаха президентските избори

На първия тур на изборите за президент на Румъния на 2 ноември 2014 г., Александру Чипачиу - румънски лекар, работещ в парижката болница "Сен Луи", е чакал на опашка четири часа. Две седмици по-късно е прекарал седем часа пред румънското посолство в Париж, за да пусне гласа си на балотажа, въпреки росящия дъжд и студа. Въоръжен с чадър, кафе и мисълта, че румънската демокрация е ограничена до изборите на всеки четири години, докторът е бил твърдо решен да гласува.

Въпреки това той не е успял да пусне гласа си нито веднъж, тъй като избирателните секции са затворили в 9 вечерта - просто е имало прекалено много хора и прекалено малко секции. Хиляди румънци, чакали с часове, не успяха да гласуват на 16 ноември в Париж. В други европейски градове ситуацията бе подобна. Диаспората бе гневна и разочарована. Хората нахлуха в румънското посолство в Париж след затварянето на секциите, но полицията се намеси. През деня те скандираха срещу правителството и настояваха да гласуват.

На втория тур 89.73% от румънците, живеещи в чужбина, гласуваха за Клаус Йоханис, който тогава бе кмет на Сибиу. Бившият премиер Виктор Понта успя да надмине съперника си само в Палестинската автономия и с то с един-единствен глас, показват данните на Централната избирателна комисия на Румъния. Близо 378 000 румънци, живеещи извън страната, успяха да гласуват на втория тур. Преди полунощ на 16 ноември предварителните резултати показаха, че Йоханис побеждава.

Активността в страната достигна 62.04%, с 10% повече, отколкото на първия тур. Йоханис получи 6.2 млн. гласове или 54.4%, докато Понта взе 5.2 млн. гласа или 45.5%.

Снимките на хиляди хора, които са чакали по десетина часа в различни градове по света, обиколиха социалните мрежи и мобилизираха сънародниците им в Румъния.

"Фактът, че на тези хора не им бе позволено да гласуват и медиите не успяха да скрият това напълно, пробуди усещане за несправедливост и то подтикна хората към действие", казва д-р Чупачию.

"Недоволството и явното незачитане на румънците от властта, усилени през социалните мрежи, несъмнено допринесоха за мобилизацията", коментира политологът Антонио Момок. "Ако институциите бяха действали коректно, тази огромна енергия щеше да си остане непроявена", добавя той.

Румънският социолог Мича Киву коментира пред в. "Адевърул", че на втория тур се е проявил "вирусен ефект". "Хората се ядосаха, като видяха, че институциите опитват да ограничат правото им на глас".

Проблемите на румънската диаспора доведоха до падането на външния министър Титус Корлъцян осем дни след първия тур. Наследникът му Теодор Мелешкану подаде оставка два дни след балотажа, след като десетки хиляди души отново чакаха напразно, за да гласуват.

След първия тур Корлъцян заяви, че "министерството на външните работи поддържа мнението, че няма правни основания да се създават допълнителни изборни секции в чужбина за втория тур".

Въпреки това само няколко дни по-късно Ливия Станчу - председателката на Върховния касационен съд, коментира, че от гледна точка на закона правителството би могло да създаде нови секции за балотажа.

На 19 ноември 2015 г. - година след изборите, президентът Клаус Йоханис обнародва закона за гласуването по пощата. Румънците в чужбина ще могат да гласуват на парламентарните избори чрез хартиени бюлетини, които им биват раздавани предварително и връщани по пощата преди реалните избори.

Те трябва да се запишат в изборния регистър или с писмо, или лично в посолствата и консулствата. Възможността за онлайн регистрация бе премахната от проектозакона точно преди той да бъде гласуван.