Какво ще имаме, зависи от нас

Илиян Василев формулира ясно проблема ни – ако не ни харесват новините, време е да се намесим в тях и да започнем да ги правим ние самите. Напира отврат от политическите ни представители, но все още достатъчно пасивна, за да им позволи да са все така ескалиращо и убедително нагли – недосегаеми свещени политически крави, които да ни редят битието и да казват кое е право и кое не.

Подложих се на провокацията да догледам „Панорама”. Да слушам К.Каракачанов с ехидния му коментар за това как правата на българите в чужбина да гласуват изобщо не са засегнати и прочие.

Днес той е водач и председател на ВМРО. Както е впрочем от началото на 1989 май. Оттогава е председател на ДПС и Доган. Нищо, че след него известно време беше Местан, а сега е друг - с усилие да артикулира българска реч. Но не се намери сила през прехода – да развали сарайния уют.

Едно от доказателствата, че преходът ни към нормален живот не се е получил. Че обитаваме окупирана феодална територия с разпределени сфери на влияние.

От някогашното ВМРО е останала само външната обвивка. Инициалите са присвоени за употреба в днешния ден – с тенденция неясно докога.. Т.е. – докогато може. Докогато номерът минава.

Г-н К.К., как се вписва сред  Гоце, Даме и останалите през 1893, които основаха ВМРО. Мъча се да си представя как Гоце, Даме и останалите подпълват парламентарни мнозинства. Мъча се да си ги представя в уютна парламентарна среда и с дал бог доста излишно тегло. И не мога. Те не биха се вписали в уговорки. Че турците са били враг, тук няма спор. Г-н К.К. и политическият му съдружник са много загрижени за намесата на Турция във вътрешните ни работи. Слепи са само за преобладаващата и ескалираща руска такава. За нея нямат сетива.

Мнимият преход подмени доста неща. Да си спомним Илия Минев и „приемника” му Румен Воденичаров. Да прочетем Г.Стойков (не Сава) Раковски, Захари Стоянов. Да помним и завета на В.Левски за чиста и свята република. И днес трябва да сме под аларма – този, който ни „освободи” през 1878 и 1944, откровено се опитва отново да го направи за пореден път. Но сега ще е окончателно и безвъзвратно – с всичките следващи „екстри” на имперски феодализъм.

Като потомък на член на някогашното ВМРО, подготвял Илинденското въстание, не приемам за представител на организацията днешния председател. Нямам политически амбиции, но е скверно да виждам какво се е вместило в четирите букви.

Отхвърлям мнимия преход. Успивен период, в който убедиха някои от нас колко е лоша демокрацията и колко хубаво си беше едно време. Добре, носталгици по соц-а, харесваха ви картите за почивка, общото равенство в нищета и не знам още какво. Защо тогава не си помислите за продължаващия брой на заболяващи от злокачествена болест българи след 1986. И за това ли демокрацията е виновна.

Друга лоша новина – днешният президент и върховен главнокомандващ, няма да се кандидатира за втори мандат. И сега се запъвам на хълма като Боримечката: Хора-а-а, читаци може и да има. Ама има повече руски агенти по всичките български уж партии. Хора, бдете, щото членството ни в НАТО и Европейския съюз да не придобие още по-празен смисъл, отколкото беше досега. Защото досега имаме и ще имаме за още осем месеца държавен глава, отстояващ принадлежността ни към цивилизования свят.

А след това – бог или дявол знае какво ще имаме.