Чия е драмата

Всеки е виждал какво прави мокър пес, когато излезе от водата. Тръска се от главата до опашката в опит да се изсуши по-бързо. Това, което кучето прави, е забавно и дори красиво. Образува гирлянди от пръски вода, чиято „жертва” нерядко стават смеещите се край него собственици или случайно озовали се хора. Как да се сърдиш на жизнерадостното животно.

Опит за подобно отърсване, но не от вода, а от вина, направи министър-председателят и лидер на ГЕРБ. С президента той е в чудесни работни отношения и тук драма няма. Драмата е на тези от ДСБ – в лицето на Радан Кънев. „… защото се опитаха да го унизят и от негово име да се опитват да говорят, да дърдорят дори и откровени лъжи".

Наистина г-н Кънев би могъл първо да попита президента за намеренията му, преди да обяви своите. Но е необосновано и от пръсти изсмукано да се приписва на лидера на ДСБ някаква фатална грешка. Несръчност – може би. Добронамереност – определено. За никакво унижение не може да става дума в случая.

Поредно отхвърлено вето. След като предния ден в комисия е имало сигнали в зелено. Ето как и без ИФ (не замъка Иф, а Искра Фидосова), смазаната машина за гласуване работи. Една след друга – пранги на всички реформи. И логичното се случи – след оставките на Веселин Вучков и Христо Иванов последва отказ на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мандат. С подобна „подкрепа” и занапред му гарантираха, че ще е спринтьор с гюлета на глезените.

Пустата му стабилност жертви изисква в името на себе си.

И ето, че сега храносмлените от ГЕРБ „реформатори”, самият ГЕРБ и Патриотичният фронт (е, че как без тях) са подготвили законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, който да „либерализира начинът на откриване на секции в чужбина”. Г-н Димитър Делчев казва, че следващият президент на България „трябва да бъде с дясноцентриски патриотичен профил”.

Ама добро утро, джанъм. Току-що ли го решихте? Защото, не щеш ли, България вече си има точно такъв президент. Но всичко направиха по силите си да му покажат, че го недолюбват. То не бяха намеци и фръцкания. Издигаме значи президент, а той – вместо да ни слуша, прави каквото си ще. Че и в чужбина го канят и приемат добре. Вписва им се в схемите антируски.

Ако не беше истина казаното от Георги Кадиев, досега да бяха се опитали поне да го опровергаят. А той каза, че депутат от ГЕРБ му е гарантирал, че при евентуален импийчмънт ще се намерят 220 гласа „за”.

Споделям мнението на Евгений Михайлов, че България си има достоен президент. Споделям опасенията му „Дали България, може и иска да удържи на атаките на кремълската хибридна война”. Споделям и това, че от 20 май България е в ден за размисъл. Но не за това, което е накарало президента да се оттегли от възможността за втори мандат.

Причината ми е ясна и не я подлагам на всенародно обсъждане. ГЕРБ се отказа от своя успешен и достоен президент, чиято „грешка” беше, че приоритетът му е България, а не въпросният ГЕРБ, който зина цяла да я погълне и обсеби. Негласно да възстанови чл. 1 от предишната конституция, срещу който преди 26 години скачахме по площадите. Но сладка е ръководната роля. Надеждата им е, че тогава скачащите вече сме поостарели и нямаме същата енергия. Затова акцентът е да блокират гласовете в чужбина. Ръководната роля на партията. Нали тя е права, дори като греши.

Ми дайте сега да ревем, че трябва нов достоен кандидат да изберем, след като зорлем натирихме действителния. Да ревем, щото отсвирихме доказания и успешния – т.е. „питомен”, за да гоним „дивия”. А, за да го издигнат и изберат, ще трябва да гарантира, че ще слушка. Че няма да ги „разочарова” като сегашния.

Споделям мнението на г-н Михайлов, че БСП се готви за реванш – да тласне България към Евразия, и че я подкрепят АБВ, ПФ, ВМРО, Атака и ДПС. Съзирам една липса обаче. Липсва ГЕРБ, който отказа да подкрепи своя президент – български, европейски и евроатлантически. Ако сме казали А, да кажем и Б.

Щом отхвърлиха този президент, имат нещо наум. Но то едва ли ще е в наша полза. Разчетите им са за тях да няма драма. Драмата е за нас. Те винаги могат да се разтърсят от главата до опашката.

Въпросът е докога ние ще търпим.