ПОСЛЕДНИЯТ ТРИК НА ДИКТАТОРА

Затвориха го в дома му и го държаха под домашен арест до самата му смърт. Целта беше само да го изолират, но не и да го убият, така както стана с Николае Чаушеску – неговия румънски еквивалент.

Да го убият щеше да бъде грозно и противопоказно за целите на преврата, който ченгетата от ДС му бяха скроили. Да не говорим за ехото в международната преса за една страна като България, известна като най-раболепното куче на Русия.

И без това Русия повече не можеше с нищо да им помогне – напротив, Русия ги изостави на произвола на съдбата. Казано по-образно, изостави ги като мръсни и ненужни вече курви всеки да поеме съдбата си както може.

Улицата бучеше, атмосферата беше нажежена. Въздухът миришеше на кръв. Десарите се страхуваха, че ще дойде момент когато ще бъдат бесени по стълбовете, така както беше в Унгария в 1956.

Земята се клатеше под краката им и Държавна Сигурност по спешност изпрати няколко хиляди от своите най- гадни слухари в чужбина да се спасяват, ако нещо стане!

Тогава не им беше до паметници на Тодор Живков, камо ли до венци!

А диктаторът? Какво правеше тогава диктаторът? Той си прекарваше дните у дома в блажено dolce far niente, посещаван от време на време от тоя или оня журналист, на когото подмазвачески предлагаше кафенце, сякаш не му пукаше. Вече спаружен, с две лупи на очите и щръкнали по старчески уши, той отдавна беше се превърнал в гротескна карикатура на властта – на комунистическата власт, която без нареждане от Москва никой не можеше да му отнеме.

И той знаеше много добре това, както  знаеше, че няма да го пипнат – просто комунизмът сваляше от власт...комунизма!

С подмазваческо самодоволство той си позволяваше да дава уроци по демокрация (такава, каквато я знаеше от преди 1944-та, но никога по негово време): той говореше за «митингова демокрация», за «демокрация на улиците», съпроводени с въздишка («ех, ако бях млад сега!») Очевидно беше усетил момента да поочисти репутацията си и да мине за демократ, защото много добре знаеше, че за цялото си отвратително дълго царуване беше направил много злини, но най-важната и най-разрушителната беше извратения дух на нацията и нейния саморазрушителен цинизъм.

Неговата партия и нейните производни никога няма да избегнат товара на вината, колкото и да им се иска, за физическото унищожение на хиляди хора и тормоза върху тях!  На същото това псе се дължи и почти реализираното предателство на нацията и желанието му да бъде включена в състава на Съветския съюз! Това е проклятието, което ще ги съпровожда през цялото им съществуване!

На този човек, читателю, днес окопитените останки от неговата комунистическа партия полагат венци на паметника му! А трябва да дойде време, когато тоя паметник трябва да бъде сринат и мафията, която го е съпътствала, да отговаря пред съда. Трябва!