Стабилност и сигурност, или накисване и опраскване

Беше въпрос на време режимът на ГЕРБ да се сети да използва тероризма като повод за разправа с гражданите. Е, сети се, както личи от прясно представения на публиката ЗАКОН ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА.

Ще кажете: Ама и в Америка има такива закони, ограничаващи граждански права. Да, ама аз ще ви кажа друго. Едно е действието да се развива там, където има равенство пред закона, а властта, общо взето, работи за общото благо. И е съвсем друго подобен закон да бъде налаган в страна, в която няма равенство пред закона, защото равенството е заменено от чисто феодално структуриране на обществото, на основата на зависимостта и неравенството; а властта очевидно работи не за общото благо, а за благото на власт-имащите и техните приятели.

А тъй като това положение вече веднъж съществуваше – при режима на БКП – то и опасностите за гражданите са същите, каквито бяха тогава.

Откак се помня – а аз се помня доста отдавна – не съм забелязал съществен напредък в разследващите методи на полицията. Открай време видимата отстрани цел на подобна дейност не е била да се разкрие и накаже извършителят, за да бъде предпазено обществото от негови бъдещи действия. Видимата отстрани цел винаги е била – полицията / милицията да "накисне" някого за съответното деяние. Или просто да го накисне, защото не е удобен на властта. Или, казано на днешния език – да го "опраска". За назидание на останалите.

Последният пореден случай е "избродираната" акция срещу Фонда за лечение на деца. След като всички първоначални обвинения ("организирана престъпна група... присвояване... корупция...") се оказаха милиционерска измишльотина, милиционерите продължиха акцията с пускането на слухове, с опити за дискредитиране на несъгласните с "накисването", както и със загадъчни намеци за някакви страшни тайни, които били разбрали, но на които не им било дошло времето за разгласа...

На този фон ни опраскват със закона за тероризма, според който всеки човек във всеки даден момент може да се окаже без права

Т.е. неговият де факто статут на крепостен да бъде превърнат в де юре такъв. Ама, пак ще кажете, не зависи ли всичко от това, как в закона е дефинирано чудото "тероризъм"?

Зависи, естествено. Ето ви сърцевината на дефиницията на тероризъм, според режима на ГЕРБ: "Тероризъм" е всяко деяние... с цел... да се принуди орган на властта... да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции...

Прочетете това отново. Внимателно. Разбрахте ли, какво ви се казва?

Всяко ваше деяние, с което искате орган на властта да си свърши работата – да спре незаконен строеж, да придвижи преписка, да спази срок – е тероризъм. Пишете съответното възмутено писмо до кмета / министъра / премиера – и сте терорист. А ако организирате протест?

Когато станете, по описания начин, терорист, случва ви се ето какво:

Чл. 17. (1) Превантивните мерки са:

1. забрана за промяна на местоживеенето без разрешение;
2. забрана за напускане на страната без разрешение;
3. забрана за посещаване на определени места, райони и обекти;
4. забрана за напускане на определено населено място без разрешение;
5. забрана за достъп до интернет;
6. забрана за притежаване и използване на повече от един телефонен номер;
7. забрана за осъществяване на контакт с определени лица;
8. периодично явяване в районно управление на МВР и подписване пред полицейски служител;
9. отнемане на паспорти или заместващи ги документи и забрана за издаване на нови.

Прочетете и този списък отново. Внимателно. И си задайте въпроса: Тези ограничения ще ви попречат ли да направите и да метнете бомба? Няма, разбира се. Но ще ви попречат да организирате протест, например. Или да почистите плаж. Или да подпишете петиция.

И изобщо да не споменаваме Член 30, според който властта във всеки момент може да обяви "антитерористично мероприятие", което включва:

прекратяване на митинги, събрания или манифестации, тържества, културни и спортни прояви, ритуали или религиозни обреди

Вие, дето овряквате орталъка, сте си спретнали протестче? Е, а ние пък ще ви обявим антитерористично мероприятийце и ще ви спрем протестчето.

Чак пък, ще кажете. Спомнете си: това вече е правено – на 14 януари 2009 година, когато софийският кмет Бойко Борисов пусна полицията да бие протестиращи (срещу тройната коалиция!), защото било имало сигнал за бомба...

Както при режима на БКП, така и при режима на ГЕРБ целта на "органите" не е – спиране на престъпно деяние. А е – накисването на определени граждани с цел останалите да си траят, да си налягат парцалите, да целуват ръка и да са благодарни за слънцето, въздуха и щастливото детство.

Да видим, как стоят нещата в Америка. Там, според Секция 802 на "Патриотичния закон", тероризмът е дефиниран като:

Действие, опасно за човешкия живот, което е в нарушение на наказателния кодекс на съответния щат или на Съединените щати, и което има за намерение да:... б/ повлияе на политиката на правителството посредством заплаха или принуда; в/ окаже въздействие на поведението на правителството посредством масово разрушение, убийство или отвличане.

Забелязвате ли разликите?

При нас, всяко въздействие върху властта е тероризъм, т.е.: деяние... с цел... да се принуди орган на властта... да извърши или пропусне нещо. В Америка, за да бъде деянието ти тероризъм, то трябва да е:

- заплашващо нечий живот
- нарушаващо някой наказателен кодекс
- да влияе върху властта чрез заплаха, принуда, масови разрушения, убийства или отвличания.

Наистина, в проекта на ГЕРБ има срамежливо позоваване на Член 108, алинея 1 от Наказателния кодекс ("насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй"), но това не променя съществено политическата заявка на властта.

Да видим, как стоят нещата при режима на Путин, където размитата дефиниция на "терористично действие" често служи за преследване на неприятни на властта граждани. Ето какво четем в съответното законодателство (Федеральный закон от 6 марта 2006 г. N 35-ФЗ О противодействии терроризму):

2/ Терористическата дейност – това е дейност, която включва:
а/организиране, планиране, подготовка, финансиране и реализация на терористичен акт;
б/подбудителство към терористичен акт;
в/ организиране на незаконно въоръжено формирование...
г/ вербуване, въоръжаване, обучение и използване на терористи
д/ информационно или друго подпомагане при планирането, подготовката или реализацията на терористичен акт
е/ пропаганда на идеите на тероризма...

В Русия, когато решат да те накиснат (опраскат), ти пришиват подточка д/ или е/. Има доста хора, опраскани по този начин. Но дори на Путин не му е хрумнали да дефинира тероризма по герберски: деяние... с цел... да се принуди орган на властта... да извърши или пропусне нещо...

Този (тази?), който е предложил ЗАКОН ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИЗМА е действал с размах, какъвто не си позволяват дори в Русия, макар там по традиция да няма индивидуални права, защото държавата е всичко. Нашите ентусиасти се опитват за месеци да надскочат руснаците, които се занимават с тези неща в продължение на столетия. Защо?

Защото просто обличат в законова форма онова, което вече са ни съобщили като своя управленска идеология. Спомнете си:

- гражданите – това са някакви, които "оврякват"; и освен това "ни се мотаят из краката" и които трябва да бъдат "опрасквани с кеф"

- но тъй като гражданите са в основата на демокрацията, то официалната идеология, споделена от властта съвсем наскоро, е – "стига с тая демокрация"

- а в крайна сметка, според главатаря на властта, гражданите са "матрял", а достойните исторически предводители са Живков, Хитлер и Сталин.

Стабилност и сигурност – или накисване и опраскване? Вие как мислите?

И все пак, да питам: Как щяхте да реагирате, ако този закон преди време го беше внесло правителството на Орешарски? Някой?

"А вдоль дороги мертвые с косами стоят, и гроб с покойничком летает, и тишина..."