"Златният пръст" на коалиция, който винаги сочи към Русия...

В последните седмици Волен Сидеров с партията си "Атака" започна кампания за излизане от редиците на политическите мъртъвци. Няма нищо лошо в България, а и в повечето други европейски страни, да има парламентарно представени партии с патриотична или националистическа идеология. Ако тези партии отговарят на няколко други критерии, те могат да бъдат повече полезни, отколкото вредни. Ето няколко такива възможности от местната и eвропейската реалност:

- Ако патриотите не отричат европейската и евроатлантическата ориентация на страната си, могат да бъдат умерен балансьор в случаите, в които "либералният консенсус" на другите партии се оказва временно неадекватен. Така например, ако на изборите през 2013-та "Алтернатива за Германия"* не се беше разминала от парламента за 0.3%, вероятно балансьорският нюх на Ангела Меркел, щеше да я предпази от грешката с твърде либералното приемане на бежанците;

- Ако националисти, представляващи етническо мнозинство в страната си, балансират други националисти, представляващи етническо малцинство. Такава е ситуацията в Словакия, където "Словашката национална партия" е изправена срещу партия "Мост", представляваща унгарското малцинство. Интересното е, че въпреки бруталната реторика на словашките националисти, от тази година те участват в управляващата коалиция заедно с унгарските националисти. Засега този баланс работи в полза на това правата на унгарците в Словакия да бъдат защитени, но без това да води до повече гласове в полза на самоуправление от страна на унгарците. Най-доброто доказателство за това е, че политическото представителство на унгарското малцинство вече не е ултра националистическо, а прие името и идеологията на "моста" – мостът между двата основни етноса съставляващи съвременна Словакия;

- Ако националистите са умерени и имат "културата на консенсуса". Такива са повече случаи, включително "Право и справедливост" в Полша, "Швейцарската национална партия" и други. В Полша голямата национал-консервативна партия не изпитва затруднения в това във вътрешната си политика и реторика да демонстрира значително ниво на евроскептицизъм, без след това да прехвърля проблемите си агресивно и на европейско ниво.

Полските националисти (или просто народняци) са колкото евроскептични, толкова проевроатлантични. Швейцарските националисти са от онзи добре забравен тип от средата на 19-ти и началото на 20-ти век – по същността си икономически либерали, които все още вярват, че единствената възможна политическа организация е националната държава със силно местно самоуправление. В консенсусната култура на швейцарската политика, в която управляващата коалиция винаги включва всички големи партии в парламента либерал-национализма на "Националната партия" се използва там, където е полезен – в министерствата на отбраната и на финансите. Другите ресори, включително на вътрешните и на външните работи са оставени на по-либералните представители на кабинета.Казано накратко, не е нужно да "не си говорим с националисти", защото те, при определени условия, могат да бъдат полезни. И трите изброени хипотези съществуват реално или потенциално и в България.

Точно заради това, когато "Патриотичният фронт" започна да иззема позицията на "Атака" в българската парламентарна система, многократно писах, че

България се нуждае от националистическа,
но евроатлантически ориентирана политическа партия

която да агрегира, иначе винаги съществуващия патриотичен електорат и да го използва за различни полезни за страната цели.

Е, последните събития в крайно-десния спектър на политическите идеологии, показват, че започва да се случва точно обратното. По стара традиция добрите идеи, се разлагат (корумпират) и

Патриотите, от полезни, имат потенциала бързо да се превърнат във вредни

Първо, кампанията на Патриотите за намаляване на възможностите за гласуване в чужбина, чиято цел беше преди всичко да намали тежестта на вота от Турция, постигна друг резултат – да накара българите в целия Западен свят, да се почувстват нежелани и необичани от страната си. Това е лошо поради множество причини, но преди всичко, защото първият приоритет на демографската политика на България може и трябва да бъде, да се създадат условия за връщане на добре образованите и нерядко натрупали капитали българи живеещи в чужбина.

Второ и значително по-опасно,

"протегната ръка" на Волен Сидеров представлява истински проблем
за геополитическия баланс на страната

До сега положението сред патриотичните формации беше следното: Имахме едни проруски такива в лицето на "Атака" и едни формално проевроатлантически, но в действителност неясно позиционирани в лицето на "Патриотичния фронт". Ако Патриотите приемат предложението за общи действия на Сидеров, то завиването им в посока Русия е неминуемо. С това изчезва и всяка надежда за полезността им, каквато по принцип съществува.

От една страна

в българският парламент има несъразмерно представителство
на гледащи към Русия партии

Такива са приблизително подредени по проруска ориентация "Атака", АБВ и БСП. Ако към това се добавят и Патриотите се получава проруска коалиция, която има потенциала да играе ролята на балансьор на важни избори.

На идващите президентски избори, при хипотезата, че след първия тур останат един кандидат подкрепен от ГЕРБ и Реформаторския блок и един подкрепен от БСП и АБВ, става напълно възможно "проруски патриоти" да обърнат резултатите на втория тур и България, за втори път в най-новата си история, да осъмне с президент отричащ официалната геополитическа ориентация на страната.

Още по-опасно, подобна коалиция хипотетично би могла да бъде и балансьор след следващите парламентарни избори. Както самият Волен Сидеров каза в интервю в предаването "Лице в лице": "При едно обединение (между "Атака", "Патриотичния фронт" и други патриотични организации) можем да достигнем до 40-45-50 депутати в парламента". А, от действията на "Атака" в последните три парламента, можем да приемем, че

единствената константа в движенията на "златния пръст" на Сидеров
е, че сочи към Русия

В същото интервю Сидеров каза още: "Аз съм за това да се даде вярна историческа оценка за всички фигури, които бяха някак си със печат, със клеймо, включително за такива фигури като Сталин, например. Той само злодей ли е или има и положителни черти като държавник? ... За Живков стои същият въпрос".

България в момента определено не се нуждае от това да дава по-положителни оценки за исторически фигури като Сталин и Живков. За това и коалиция между "Атака" и Патриотите няма никакъв потенциал да бъде полезна. Единственото което тя може да постигне е да създаде нов проруски политически център и балансьор.

Какво може да се направи против това?

Ако приемем, че политиците и партиите работят за обществения, а не за собствения си интерес, два бързи хода са възможни и подходящи. Първо, ако Борисов не иска да играе същата игра, която игра, когато падна първото му правителство, може да започне с публична декларация, че от патриотическите партии би работил само с "Фронта", но никога с "Атака". Второ, по-деснеещите Реформатори в лицето на някои политици от ДСБ и БЗНС, могат да започнат активна кампания за събиране на националистическия, но не проруски вот още от сега.

*Алтернатива за Германия пое про-руски курс в средата на 2015 г. Това доведе до масови оставки, последвани от разцепление и създаване на нова националистическа, но не про-руска партия АЛФА. Тази година АЛФА стана член на "Европейските консерватори и реформисти". Тази еволюция сама по себе си е пример за това как националистите могат да бъдат полезни.