Да спасим историята си

На 7 юни 2016 в църквата „Св. София” се извърши панихида в памет на избитите преди 70 години македонски българи от българските комунисти. Някои са българи само по документи и гражданство, но не и по дух. Духът им е верен не на България, а малко по на изток.

Майка ми си спомня песен от нейната младост – „Три слънца в небето греят – Сталин, Тито, Димитров”. На 7 срещу 8 юни 1946 по нареждане на тези три „слънца” са бастисани към 200 членове на ВМРО. Целта е обезбългаряване на Пиринска Македония и внезапно „спомняне“ на населяващите я, че не са българи, а македонци. За целта са им пратени и учители да ги учат на „родния” им език, който по рождение … не са знаели.

Ето статията на Горан Благоев - http://www.faktor.bg/politika/na-vseki-kilometar/75095-bezshumnata-likvidatziya-ili-kak-beshe-poguben-ot-komunistite-elitat-na-makedonskite-balgari.html

На този фон дойде новината, че било възможно ГЕРБ и БСП да се обединят за ремонт и възраждане на паметника на Бузлуджа. Татяна Буруджиева и Николай Овчаров говорят за помирение, за възпитаване на деца, за ценности. Казват, че не става дума за тоталитарно изкуство. Имало някои хора, „на които им се е искало да ги няма тези 45 години, но истината е, че това може да си го позволиш лично, но не и като народ.”

Ние пак сме тук и не сме си отивали

Музей на социалистическото изкуство вече има. Алоьшите из България, паметникът на съветската армия си остават недосегаеми, а ни говорят как още подобни уроди трябва да се ремонтират за историческата памет едва ли не.

Рушащата се чиния на Бузлуджа имала нужда от ремонт. Млада архитектка вече е подготвила проект за превръщането на паметника в Музей на националната памет. Г-н. Овчаров, не щеш ли, вече запознал министър-председателя с проекта и със самата архитекта.

Тенденция стана да непокътваме и пазим недоразумения и обидни за нацията ни паметници – МОЧА, Альоша и неизброими други. Сега обаче трябва да се грижим и да плащаме и за тоалетната чиния на партията, дето не понесе грам отговорност за трите национални фалита, които причини на България. Партията – отродителка и отрицател на българския национален интерес за обединение на всички етнически българи. Партията – с готовност режеща късове от снагата на България в угода на коминтерновското барбекю.

Затова е особено нехигиенично да се говори за национална памет във връзка с възстановяването на чинията на Бузлуджа.

Вместо да освещаваме Бузлуджа като Музей на националната памет, не търпи повече отлагане да осветим деянията на обявения за престъпен комунистически режим. Ред по ред, едно по едно. Нека те да се изучават в часовете по история.

Фалшифицираната история гарантира манипулирано бъдеще

Програмата за обучение по история си представям като безстрастен склад за съхранение на събитията. Събития – реално състояли се, а не измислени, преиначени или скрити. Истината не може вечно да се забранява и скрива, нито да се подменя в нечия изгода. Всичко е до време.

Като говорим за реално състояли се събития, а не за измислени, в паметта ми изплува част от стихотворение, което навремето трябваше да учим:

„Край Огоста в бой суров

за любимата родина

водил смело Димитров

партизанските дружини.“

Има безспорна лъжа в това четиристишие. Никого не е водил Димитров по време на вдъхновеното от СССР Септемврийско въстание. Завел е обаче себе си и своя съратник Коларов в западната ни съседка. Т.е. – избягал е на безопасно място. Оттам написал: „Горе главите, славни борци“ и т.н. А личният му „бой суров“ се състои в разправа с политическите опоненти и несъгласните с режима, наложен със съветска окупация и терор. „Оправдать никого не следует“ – пише на руски „вождът и учителят на българския народ“ от Москва.

Докъде може да стигне безродието и уродството

Какво е за деца на 11 и на 9 години да бъдат събудени от сън с трясъци и нахлуване в дома им. През юни 1946 милиционери и милиционерки нахлуват в жилището на Кирил Дрангов – член на Централния комитет на ВМРО. Когато се качват на тавана, за да го заловят, Дрангов ги посреща с огън и убива неколцина от тях, след което се застрелва. Преди това милиционерките пробват роклите на съпругата му пред нея и децата. След спиране на стрелбата прииждат още агенти. Виждайки децата, един от тях изсъсква: „Това ли са малките фашистки кученца?“ Инспектор Тома Трайков … разпитва децата. За сведение, техен дядо е полковник Борис Дрангов, участвал във войните за национално обединение на България и загинал през 1917 в Първата световна война. Борис (на 9 год.) го бият с пръчка. Райна (на 11 год.) я ритат и й чупят ребро. Майка им откарват в участъка, където е подложена на побой.

Какъв е смисълът на сирените

На 2 юни всяка година вият сирени в памет на Ботев. Добър повод е да съпоставим, че ако на Главинчевите главорези им беше паднал Ботев, те и него нямаше да пожалят.

Без осветяване и разпространяване на истинската история, целият вой е излишен. Няколко минути спиране и после обратно в безпаметния водовъртеж на битието и изопаченото ни минало.

Издателство „Изток-Запад“ има поредица „Спасената история“. Настана време да спасяваме историята си от дългогодишните издевателства върху нея и върху националната ни памет. Въпросът е особено актуален, защото тези издевателства продължават. Свидетелствата са пред нас – чествания на Т.Живков в деня за почит към жертвите на комунизма, превръщане тъкмо на комунистически символ като чинията на Бузлуджа в Музей на националната памет и безчетните и множащи се окупационни паметници.

Ето заради това в съзнанието ни си струва и сирени да вият, и камбани да бият.

Ако не го направим, задочно ни отговаря какви сме самият Ботев:

„ А вий, вий сте идиоти !”