Николай Флоров
Шегите настрана – в някои църкви в Западна Европа расте броя на мюсюлманите, които приемат християнството. Репортерите Хариет Шърууд и Филип Олтерман, съответно от Лондон и Виена, проследяват последния феномен в живота на континента: все повече хора зарезват исляма и стават християни!
Все още няма точни данни, но редица църкви съюбщават за извършени масови покръствания на мюсюлмани от различни националности, обикновено хора бягащи от репресии, икономическа безизходица и конфликти в страни от Средния Изток и Централна Азия.
Според репортерите, главните фактори за това явление е християнския подход към техните трудности, благодарности към християнските организации, помагащи им в опасните и дълги преходи, както и очакване, че покръстването ще им помогне да получат статут на бежанци.
В църквата на берлинското предградие Щеглиц местния пастор Готфрид Мартенс казва, че от 150 богомолци преди две години църквата му днес е стигнала до 700. В Берлин и Хамбург например някои църкви тази година са организирали масовите си покръствания в градските плувни басейни!
За първите три месеца от тази година Австрийската католическа църква съобщава за регистрирани 300 молби от възрастни мюсюлмани, 70 процента от които са бежанци.
Службата в Ливерпулската Англиканска църква привлича от 100 до 140 души персийци, почти всички от Иран, Афганистан и други страни от Централна Азия.
Според отец Тоби Хауърт в църквата на Брадфърд, един от всеки четирима богомолци са покръстени мюсюлмани, повечето от Иран и повечето желаещи да получат статут на бежанци.
Големият брой на покръстените от ирански и афганистански произход се обяснява с факта, че расово те не са араби и не говорят арабски, както и с различната история на техните държавни общества. При всички положения обаче в броя на покръсените има една част, които просто са готови на всичко, за да се докопат до развитите християнски държави, дори и да зарежат вярата си. Това показва, че в ислямския свят отдавна циркулират подмолни течения със светски характер и по-малко фанатизъм в отношенията с други религии.
От друга страна вековната вражда между суни и шиити поставя огромни маси хора в междинно, тоест безизходно положение. В днешния глобален свят те лесно виждат разликите в икономическото развитие на християнските държави и паразитното съществуване в техните общества, зависещи основно от добива на петрол.
Малко трудно имамите могат да убедят вярващите в безпрекословната правота на исляма, когато огромния брой жертви и насилие във всичките му форми се дължат преди всичко на омразата и конфликта между тези два клона на вярата.
Това съвсем не значи, че тези новопокръстени християни не са подложени на опасността от наказание със смърт по предписание от исляма, но иранци и афганистанци могат да избегнат това по-лесно от арабите, изчезвайки в космополитния свят на пост-християнска Европа.
Неизбежно в тия отношения излиза на преден план безнадеждно изостаналата Българската Полковническа Църква (БПЦ), която в бездънната си мъдрост изфабрикува днешната си позиция, а тя е че източното православие е единствено право, а всички останали са негови ереси!!!
Ни следа от милосърдие или състрадание! Нито дума за човешки права и свободи. В замяна на това – средновековни отживелици в унисон с руската църква, най-назадничавата от всички християнски течения, известна днес с поддръжката си на реакционния режим на Путин. В тоя смисъл БПЦ е една буксуваща институция с нищо по-различна от безизходицата на исляма.