В Страсбург Плевнелиев вдигна летвата за овчарския скок на Борисов на московския стадион

Из речта на президента Росен Плевнелиев пред Европейския парламент в Страсбург на 8 юни 2016 г.:

„Има много кризи. Една от тях е, че днес Русия не подкрепя принципите на международния ред.

Кремъл ни се противопоставя и се опитва да дестабилизира ЕС,

като внася недоверие в самата сърцевина на нашия проект. Опитва се да разруши и да събори основите на ЕС, които са единство, солидарност и върховенство на закона. Москва инициира обширна пропагандна операция в Европа, която изпраща послания на недоверие, а не на ценности. Целта е да се подкопае доверието на хората в ЕС. И това, което е по-голямата опасност – да подкопае доверието на европейците в интеграцията и в общата ни съдба. Целта е да бъдат отворени врати за призраци от миналото – национализма, популизма, Велики сили и сфери на влияние, интереси, които доминират и се противопоставят на принципите и ценностите.

И изглежда, че успява. Изглежда, че не напредваме в момента. Ние сме застинали и сме спрели единствения двигател, който имаме – интеграцията.”

Това каза пред евродепутатите в Страсбург българският президент Росен Плевнелиев. http://clubz.bg/40638-ako_zapadyt_dopusne_nova_qlta_tova_shte_byde_istoricheski_sram_pylen_tekst

Отказът му от втори мандат прилича на необратимо еманципиране от премиера Борисов и сервилната му поза спрямо Москва, която бившият охранител на Живков охранява от критиките на българския държавен глава до степен, че го „посъветва” да си „мери приказките” по отношение на  Русия. Беше като подвикване на овчар, уверен в послушанието на стадото поради страх от някоя (руска) мечка.

http://bultimes.com/borisov-plevneliev-da-si-meri-dumite-po-adres-na-rusiya/

Плевнелиев на практика отне основен инструмент от манипулативните ръце на Борисов върху собствената си (политическа) съдба, нарушавайки мълчанието и шикалкавенето на ГЕРБ с отказа си да се кандидатира за нов мандат. Сега, както се вижда, е (още) по-свободен да говори в качеството си на български президент по най-важната тема за страната ни.

Ролите се размениха. Не че Борисов вече е зависим от Плевнелиев (макар за западните съюзници думата на прозападния президент на България наистина да е важен коректив на криволиците на премиера във външната политика) .

Днес, ако пожелае, Плевнелиев, който няма нужда да се бори за бройките гласове, осигурени от популистката машина на ГЕРБ, може да продължи с артикулирането на проатлантическата си позиция срещу руската агресивност без да се съобразява с грубиянските подмятания на своя (бивш) ментор.

Борисов  най – вероятно ще отговори с пораженско мълчание в отговор на речта на Плевнелиев в Страсбург. Ако се опита да го репликира по каруцарския начин, както направи миналия ноември, ще се гръмне предизборно в десния крак.

Дошло е време Борисов да си мери приказките.

Речта на Плевнелиев в Страсбург ще бъде мерилото, с което приказливият ни фриволен премиер ще трябва да се съобразява, ако иска да бъде припознаван поне малко за такъв,  за какъвто се представя пред прозападните избиратели в България и пред техните пробълграски съмишленици в Брюксел и Вашингтон.