Брюксел като универсално извинение - казусите АЕЦ "Белене" и газов хъб

Премиерът Борисов се опитва да прехвърли отговорността за вътрешни решения на Европейската Комисия - особено в случая с АЕЦ "Белене" и с разпределитления газов център - накратко балканския хъб.

В контекста на Брекзита това е типичен случай на използването на Брюксел като дежурно извинение за вътрешни решения и за прикриване на обикновени управленски провали, нерядко престъпления.
В случая с АЕЦ "Белене" действително има какво ЕК да помогне. Но решението за спирането на проекта бе и остава българско. Ядрената енергетика не е сфера на ЕК, а отговрност на на;ионалните правителства.

На всички е ясно кой е виновен, чий са решенията. Питахме ли Брюксел какво да правим преди да стартираме проектите?.

Представете какво щеше да отговори Комисията при положение, че за АЕЦ "Белене" нямате доказана и гарантира реализация на електрическата енергия, нямате приходи, нямате доказана способност за управление на проекти от такъв мащаб. Колкото е да се надуват местните герои - се видя качеството и капацититета за проектно управление с хидровъзела Цанков камък - за срока и за бюджета - в АЕЦ "Белене" - 30 пъти по-голям.

Но тъй като Борисов не иска да се кара с Първанов и Овчаров /последния му е представител в Лукойл/ - удобното решение е да хвърлим горещия картоф навън, към Брюксел.

Подобна е схемата с балканския хъб - да получим разрешение от ЕК и да се договорим с Газпром. Нашите политици получиха "своето", а проект няма и сега Путин иска или парите обратно или проекта реализиран. И тъй като и двете опции са нереални - ето Ви удобния виновник Брюксел.

След Брекзит е толкова лесно.

Истината е, че във Великобритания и в България и в много други страни членки на Евросъюза политиците търсят удобно извинение за провалите си на национално равнище в атаки срещу ЕК и "омразния" Брюксел. За това не се учудвайте ако и във вътрешния дебат, особено в контекста на перспективата за съществено намаляване на евросубсидиите до 2020 година и евентуалното им прекратяване все повече политици пренасочат своята лоялност към нови центрове на финансов ресурс, който може да се разпределя