НЕкои коректни политически мисли

Както си вървях из града, видях да приближава някакъв тип. Не помня как изглеждаше, нито цвета на дрехите му. Това, което ми направи впечатление, беше, че докато върви, си реже ноктите с нокторезачка. Правеше го, сякаш е най-естественото нещо на света. Изглеждаше самовглъбен. Може би Архимед е изглеждал така, преди да извика „Еврика!”. Като че ли излъчваше послание – „Как не се сетихте, пичове? Първият съм.” Преди няколко години видях друг екземпляр да прави същото от балкона си. Цъкаше отгоре и „освещаваше” улицата.

Можех да си помисля: „Уф, какъв простак.”

Вместо това си помислих, че сигурно времето му е твърде ценно и го пести по този начин. Съвместява вървенето с още нещо.

Тогава ми хрумна аналогия с днешното състояние на проекта „Белене”. След като обяви готовност да го възобнови, правителството ден по ден чака отговор от руска страна, докато лихвите се трупат също ден по ден. Дължим на Русия по 167 000 евро на ден, след като ни осъди пред Арбитражен съд. Нашето правителство избра да не плати 625 милиона евро на часа и да прати „Белене” в небитието, където уж го беше пратило. Сега сме отворени проектът да го бъде. Така и така толкова пари сме дали. Що да не стане пък.

Мога да си помисля – „Какви безотговорни типове. Що за енергийно некрофилство – да въртиш, да сучеш и все да наливаш народни пари в черна дупка - гьол. България и гражданите й са им рогът на Амалтея – като брашнян чувал ни отупват. И все не им стига. Още искат. А всички видни шлемовейци гребен вирнали и енергийно пророкуват – хем да не изпадаме от клуба на ядрените държави, хем целият голям шлем отново да възрасне – почти като черния лорд Волдемор от „Хари Потър”. Съвсем ни вземат за идиоти. Няма значение дали си купуваме дрехи или си ги шием по поръчка. Дрехите получаваме с тяхната ръка в нашия джоб. Ако ще и втора ръка да сме ги купили.

Вместо това си помислих, че правителството ни е мъдро. То чака лихвите да се трупат, защото три пъти мери, преди да отреже. Преценява как да избере най-доброто за България и за нас. Няма значение дали докато го прави – си цъка ноктите с нокторезачка, или си пипа ушите и прочие. Помислих също за горката Русия. Целият свят ревнал срещу миролюбието и спортистите й, налага й някакви санкции. А нашето правителство проявява алтруизъм – не към нас, но пък към славянските ни освободители. Хубаво е, че все някого искат да освобождават. В Крим се случи, а на цяла Украйна или на части от нея им предстои до броени дни май.

Стига черногледство. Те ни казаха: „Работим в интерес на гражданите”. Това е лозунгът за президентската кампания. Вярвам, че работят в наш интерес. Защо интересът ни да включва предварително да знаем кой е кандидатът. Магаре, жена или друго – какво значение има, след като сме съгласни като Марийка от вица за Иванчо.