Обединението на Германия и обедняването на България – открийте приликите ( ако можете)

Разликите между падането на Берлинската стена и ден по-късно на нейния български еквивалент Тодор Живков обясняват не особено големите прилики в последиците от тези събития за германците и за българите.

Сриването на стената беше масов, публичен акт на хиляди германци, докато бутането на зидаря на комунизма у нас от пиедестала му беше като масонско съзаклятие на шепа посветени в конспирацията другари.

В деня на пропукването на стената огромно множество германци излезе на улицата да покаже радостта си, докато ние се затворихме по къщите да се почерпим – кой от радост, кой от страх пред неизвестността отвъд открехната врата на кафеза ни.

Първият ден на свободата за германците беше и първият им всенароден митинг, докато тук първият митинг в чест на подарената ни свобода беше организиран на 18 ноември от новите партийни босове, заменили Живков.

В Германския изток имаше огромна съветска армия, но тя не се намеси, а у нас нямаше, но се намеси – истинският гарант на преврата срещу Живков беше съветският посланик Виктор Шарапов, генерал от КГБ ( т.е. ние отново бяхме „освободени” от братушките).

Докато германците щурмуваха светкавично цитаделите на ЩАЗИ ние тук се щурахме и загубихме месеци да си просим от новите повелители елементарни граждански свободи – една по една…

За последвалата най-голяма разлика, илюстрирана от факта, че Западна Германия моментално осинови Източна ( и я накърми през тези 20 години със стотици милиарди марки и евро), няма да говоря. Защото, макар да е от огромно значение, този факт не е универсално обяснение за факта, че днес бившите ни събратя по СИВ, Варшавски договор и други лагерни структури обитават един друг, много по–напреднал свят.

Нас ни напъват да ни осиновяват далечните роднини от най-близката до сърцето на мнозина българи Русия. Правят го с голям успех – внасяме от там стоки за 20 пъти повече пари, отколкото изнасяме. От това по-здраво обвързване, (на)здраве му кажи!

Резултатът е горе – долу като при разделената Германия, когато западната част, свързана със Запада, просперираше, а източната, подчинена на Москва, подсмърчаше завистливо с поглед на Запад.

Излиза, че за нас студената война не е приключила благодарение на топлите чувства по трасето на вечната дружба.

Но ще махнем отново с ръка –(на)здраве!