ЗАЩО, БЕ-Е-Е!

1. С колата на един приятел се прибираме от Търново към Пловдив. На разклона за Дебелец изскача ченге, спира ни с палката, връща се да си вземе фуражката, налага я и тържествено обявява, че сме карали със 113 километра в час. Приятелят ми не му бута 20 кинта, а подписва акта – с възражения, разбира се, но държи да има документ, в който въпросните 113 километра са записани черно на бяло. Има си  мъжка гордост, макар че колата му е “Форд”, сътворен от американски технически гений преди около 25 години и оттогава насам досътворяван много пъти от разни български технически гении. Въпреки че не съм разбирач на автомобили, а още по-малко – автомобилен зевзек, дори аз си давам сметка, че тази кола е способна да вдигне повече от 90 километра в час по един единствен начин – ако някой отзад я бута силно надолу по магистралата, докато отпред я теглят мъжки състезателни хрътки, търчащи след разгонена женска.

Човекът обаче се кълне, че скоростта била именно 113 километра, но си признава, че уред няма. Или че уредът няма памет. Или че паметта му нещо тъкмо сега се прецакала - така и не става ясно, но приятелят ми е искрено разочарован. И пита как тогава е станало замерването на въпросната скорост. А човекът се изпъчва и със сдържана гордост отронва: “Абе аз съм толкова опитен, че от раз ти познавам скоростта с просто око – плюс, минус пет километра.”

Защо, бе-е-е!

После се чудим защо ни управляват хора като Станишев и Първанов. И защо искат да ни изкарат от ЕС и да ни вкарат в ОНД. Ами те Станишев и Първанов също си познават “матриала” от пет километра с просто око. Пък и “матриала” тях си ги познава. Пак с просто око.

2. Пуша вечерна цигара на терасата, която гледа към булеварда. Спира отпред празен автобус “За гараж”. Целият е осветен, дъни чалга, вратата се отваря и кондукторът, който е смел боклука от автобуса, го изсипва на асфалта. Добавя отгоре и фасовете, които е изпушил шофьорът през деня, акуратно събирани и сега изтръскани от пликче, което кондукторът си запазва за следващия ден.

Пуша сутрешна цигара на същата тераса. Появява се девойка от “Чистота” с метла в ръката, вижда купчината боклук, чумосва неизвестния замърсител и смита всичко в уличната шахта.

Пуша следобедна цигара. Вали силен дъжд. Уличната шахта е задръстена и водата прелива.

Пуша вечерна цигара. Всичко замръзва яко. На другата сутрин се оказва, че от мащабното замръзване, кой знае защо, са се спукали водопроводите на три съседни блока. Идва екип на ВИК, отстранява повредата и зарива дупката. Тя си стои така цяла зима и произвежда кал, в която газят хората, които чакат автобус на спирката. Напролет най-после идва екип плочкаджии да постави плочки отгоре. Екипът се състои от седем души – шофьор, който докарва екипа, шофьор за колата с плочките, двама чираци, които свалят плочките, двама калфи, които ги подават на един, явно майстор, който пък вече ги реди майсторски.

И снощи, докато пуша вечерна цигара на терасата, спира отпред празен автобус “За гараж” – целият е осветен и дъни чалга…..

Защо, бе-е-е!   

После се чудим защо ни управляват хора като Станишев и Първанов. И защо искат да ни изкарат от ЕС и да ни вкарат в ОНД. Ами те Станишев и Първанов добре знаят, че за мнозина боклукът, който им е в главата и боклукът, който им се изсипва на главата, е едно и също нещо.

3. Зверски ме боли глава. Отивам в аптеката на ъгъла и там ми казват, че не могат да ми дадат “Катафлам” без рецепта. “Аулин” също не могат. Досега са давали, но вече не могат, защото Парламентът скоро така решил и рискуват да бъдат глобени яко. Могат “Аналгин” да ми дадат, ако искам, ама аз пък не искам, защото за него се знае, че не е безвреден. Какво да правим?

Момичето ми предлага да се обадя на личния си лекар и да взема рецепта. Гледам я леко ехидно, доколкото ми позволява главоболието. Часът е след полунощ в събота срещу неделя. Личният ми лекар – и да е пиян, и да не е пиян – най-вероятно вече спи дълбоко. Пък и да не спи…..

Ами тогава да се обадя на “Спешна помощ” и те да ми дадат рецепта – намира изход услужливата девойка. Докато се чудя дали ще понесе един още по-ехиден поглед от моя страна, съвсем точно си представям какво ще ми отговорят спешните, ако си призная, че се обаждам заради главоболие. Знам, че каквото и да отговорят, ще са прави и знам как ще се чувствам, ако разкарам цяла кола с доктор вътре да ми напише рецепта, а в този момент някъде някой получи инфаркт и от централата му кажат – в момента нямаме свободен екип.

Така или иначе, идва друг човек и му отстъпвам ред, за да помисля отстрани. Той има рецепта. Момичето я поглежда бегло, дава му нужното лекарство и човекът си тръгва. “Представете си – предлагам този път аз на девойката – че вече съм ви показал моята рецепта, вие сте я погледнали бегло и ето, че ми давате лекарство”. Предложението обаче не се приема.

И все пак намирам изход. Стоя още около час пред аптеката, докато дойде човек, на чиято рецепта между другото има изписан и “Аулин”. Моля го и той взема   няколко прахчета и за мен. Момичето няма нищо против, защото така и тя се отървава от проблема.

Защо бе-е-е!

После се чудим защо ни управляват хора като Станишев и Първанов. И защо искат да ни изкарат от ЕС и да ни вкарат в ОНД. Ами те Станишев и Първанов добре знаят, че след като Парламентът е готов да приеме всякаква простотия дори без да му бъде оказван натиск, то колко по-лесно е под натиск да приеме каквото на тях им е изгодно, пък било то и простотия на квадрат. Като например безумни промени в изборните закони непосредствено преди изборите. Или нещо още по-изгодно за тези, които дърпат конците.

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/