(В) името на народа

Аргументът „народът го иска“ е най-любимото прикритие за антинародните изстъпления. „В името на народа“ са извършени достатъчно много престъпления, за да ги изброявам…

Ето че за поредeн път народните избраннници от мнозинството в парламента наденаха маските на народни закрилници като безпародонно се наложиха с исканите от техните централи промени в правилата за изборите в последния възможен момент. И с какъв аргумент? Ами народът искал мажоритарен избор – еди колко си процента от участниците в допитвания желаели това и другарите и другарките в парламента просто изпълнили народната воля.

Предлагам да се съгласим с този алгоритъм, за да го приложим в по – широк мащаб. Какво още иска народът?

Какво ли не иска народът: удвояване на заплатите, утрояване на пенсиите, рязане на крадливите ръце, още почивни дни, безплатни карти за почивка…Ама, ще кажете, не е реалистично за изпълнение. Да, не е лесно, както е безпроблемно необходимият брой депутати да вдигнат ръка и да качат двойно досегашната бариера пред коалицията на съвземащата се след близо десетилетие демократична алтернатива на властта.

Добре, да се съгласим и с това, че материалните щения на народа не могат да бъдат задоволени току така. Но щом ще следваме волята на народа, установена чрез социологически изследвания по отношение на политическата арматура в държавното строителство, тогава да приложим същия критерий към управляващите. Волята на народа е да ги няма – толкова ниска подкрепа за правителството, каквато регистрират социолозите напоследък, не е имало нито в най-новата ни история, нито в която и да е друга страна от ЕС в момента.

Властващите знаят това и точно по тази причина правят всичко по силите им да разединят хората, които са толкова единни именно в нехаресването на управлението. Защото обединението на недоволните от тази власт просто би я помело за миг.

Впрочем, изправен пред неумолимия факт, че разривът с президента Г.Първанов ( обещал вето върху препятствието от 8 процента, което би препънало и неговите фаворити в състезанието за парламента от движение „Напред“), Сергей Станишев вече започна да се оправдава за оголения единен фронт с държавния глава с намеци, че всъщност от ДПС били натиснали за тази промяна.

Много интересно – именно хората на Доган ревностно тикат напред „волята на народа“ като основание пък за наложения от мнозинството мажоритарен елемент, приет в пакет с вдигането на бариерта за коалиции. Какво излиза, че техният другар Г.Първанов е против „волята на народа“ли?

Най-безсрамното в обосноваването на тези партийно натрапени решения е фактът, че точно БСП и ДПС гримасничат най-шумно в полза на личностите във властта, при положение че и двете организации са пословични с готовността на техните избиратели да подтискат личните си предпочитания и да следват нарежданията на ръководството в името на безпринципното единство и властта. Излиза, че партиите, в които властва традицията „какво тук значи някаква си личност“, най-много милеят за личното право на всеки техен симпатизант да избира личностите, посочени… от ръководството.

Колкото и да се позовават на „волята на народа“ властниците няма как да прикрият страха си, които ги кара да търсят нечестни начини за борба с плашещата артернатива. Ако си бяха оставили само хитрината с мажоритарните мандати ( която ги облагодетелства), все още можеха да се надяват по-инертните спрямо политическите им номера граждани да се хванат на въдицата за тяхната мнима загриженост за ( реалните) народни симпатии към открояването на личностите. „Берлинската стена“ от тези 8 процента пред опонента обаче постига обратния ефект – който не беше забелязал от какво се боят управляващите, сега вече знае. Страхът им няма нужда повече бъде надушван както кучето долавя адреналина.

А и другарите така и не схванаха, че мнозинството българи иска личности във властта именно защото е отвратено от безличието на една коалиция, която доказа, че личните апетити на нейните фаворити стоят над всякакви принципи. Сега, когато това става ясно повече от всякога, остава да се види, дали ще сработи здравият разум ( при неизбежно наказателния вот) по правилото „ който процент вдига, от процент умира“.

Колкото и да е кротка дойната крава, в каквато се опитват да превърнат народа, има си граници на търпението. Ще трябва да бъдат отбити от вимето на народа!