Леви интелектуалци застанаха на амбразурата да бранят от обругаване БПЦ

В разпространено до медиите обръщение група български интелектуалци от последните 30-40 години, заемали високи позиции в комунистическа и официално атеистична България по онова време, днес се обявяват в защита на Българската православна църква, "огорчени и възмутени от интригите и нечистоплътните атаки срещу нея".

Интелектуалците силно заявяват и принадлежността си към "общността на миряните и духовенството, съставляващо БПЦ".

Без да съобщават защо на втория ден от новата година се е мобилизирало красноречието им и жертвената готовност да застанат на амбразурите, интелектуалците заявяват:

"Набира скорост една зловеща тенденция – да се обругава всичко, което е исконно българско, всичко, което напомня за великите традиции на националната ни идентичност и култура".

"Отродителската психология се прокламира като едва ли не първо условие за приобщеността ни към Европейския съюз от политици и за жалост от някои медии. С отблъскващи манипулации се прави опит да се подменят фундаментални ценности, каузи и национални цели. Преследва се подлата цел достойните архиереи, които защищават православието и отечественото достойнство и чест, да бъдат принизени в очите на паството”, се казва в изявлението.

От този пасаж става ясно, че гневът на интелектуалците е породен от полемиката около прословутия линкълн на Варненския и Великопреславския митрополит Кирил, която пък извади от забравата и полемиката около лукса, с който обича да се обгражда Пловдивския митрополит Николай. Тази полемика бе изтълкувана от говорители на църквата като намеса на външни за нея сили в борбите за влияние в Светия синод.
 
Последва и упоритата битка на Синода срещу отварянето на досиетата на свързаните с бившата Държавна сигурност представители на висшия клир. За капак на всичко БПЦ се противопостави остро и на медицинската намеса срещу безплодието.  

"Целта е ясна – лесно се управлява стадо, чийто духовни пастири са разпилени или компрометирани. А всеки разумен човек в България знае, че най-голяма заслуга за оцеляването на Отечеството през последните хиляда и сто години има именно Българската Православна Църква", продължава изявлението на интелектуалците.

"През това хилядолетие, наситено с върховни изпитни и потресения, истинският защитник и самоотвержен пазител на българското е било именно Православието”, поясняват авторите.

След което навлизат в съществената част:

"Всички ние, миряни и духовенство, съставляваме Светата Православна Църква и от нашите общи усилия, вяра и подвизи зависи утвърждаването на правдата и доброто на българската земя. Ние не можем да бъдем равнодушни и безразлични, когато недобросъвестни и невярващи със зли думи, лъжи и клевети се опитват да разрушат, да разградят България и я обрекат на нови мъки и страдания".

"Знаем, че това никак не е случайно, а е премерено и добре организирано действие срещу всичко свято и скъпо за българите и християните. Нека не се поддаваме на това зло, което ще ни донесе нови злини и страдания. Днес повече от всякога е необходимо да пазим единството на Църквата, а също и чистотата и силата на Светото Православие, за да бъдем по-силни и по-уверени в преодоляването на тежките изпитания, които ни се налага да изтърпим", завършва посланието.

Изявлението е адресирано до Негово светейшество Максим, Патриарх български и членовете на Светия синод.

И следват подписите на интелектуалците: Антон Дончев – писател, академик, Ангел Гълъбов – академик, вирусолог, Андрей Пантев – професор, историк, Борислав Стоев – художник, професор, Васил Проданов – философ, чл. кор., Венцеслав Кисьов – професор, актьор и поет, Георги Бакалов – историк, професор, Георги Марков – историк, академик, Дамян Дамянов – професор, член кореспондент, Дора Бонева – художник, Стефан Драгостинов – професор, композитор, Иван Юхновски – академик, химик органик, Иван Маразов – професор, изкуствовед, Иван Гайтанджиев – журналист, посланик, Иван Гранитски – писател, литературен критик, издател Ивайло Мирчев – професор, художник, Константин Косев – академик, историк, Красимир Спасов – професор, режисьор, Любен Зидаров – художник, професор, Любомир Левчев – поет, Панко Анчев – литературовед, почетен доктор на Литературния институт "М. Горки“ - Москва, Пенко Русев – филмов продуцент, Славчо Вълчанов – професор по богословие, Тихомир Стойчев – експерт по национална сигурност, Хайгашод Агасян – композитор.

Оставена е бележка, че обръщението е отворено за още подписи.

В посочения списък преобладаващата част интелектуалци са бивши видни членове на БКП. Някои от тях са осветени от комисията по досиетата като сътрудници и служители на бившата Държавна сигурност.