Новите възрожденци

Това вече със сигурност не се е случвало никога: на втори януари група интелектуалци да излязат със възвание в защита на – познайте кого – на Българската Православна Църква! Похвално и добродетелно предприятие – гаче ли болгарский дух се надига и гороломно рикае из гърдите на интелектуалните избраници Божии и откънтява вдън глъбините народни.

Само няколко дребни, съвсем незначителни подробности. Първата е, че на Българската Православна Църква църква нищо й няма. Напротив – расте, дебелее и богатее. Даже – както се оказа напоследък – тя май провидяла и в плащането на данъци дяволски козни.

Втората е, че интелектуалците български възстават срещу това, че покрай атаките срещу миропомазаните църковни отци, била набрала скорост “една зловеща тенденция – да се обругава всичко, което е исконно българско, всичко, което напомня за великите традиции на националната ни идентичност и култура”. Сиреч – който си позволява да критикува православната ни църква, негово светлейшество патриарх Максим и достойните му следовници (като варненския дядо Кирил например) – той просто не е българин. Той е – познайте какъв? Отродител, разбира се. Чуйте сами какви ги плещят новите възрожденци:

“Отродителската психология се прокламира като едва ли не първо условие за приобщеността ни към Европейския съюз от политици и за жалост от някои медии. С отблъскващи манипулации се прави опит да се подменят фундаментални ценности, каузи и национални цели. Преследва се подлата цел достойните архиереи, които защищават православието и отечественото достойнство и чест, да бъдат принизени в очите на паството...”

Тази свидна дума: отродител... Помните ли кой, срещу кого и в какъв контекст я употребяваше по време на възродителния процес? Случайно да намирате някаква прилика на посланието, спретнато от тези интелектуалци с речите, с които на 31 май – на специален митинг, тръгнал сетне да линчува тогавашните “отродители”, бивши генерали и настоящи ДС-офицери възхваляваха речта на Тодор Живков от 29-ти май – благодарение на която над 360 000 български граждани бяха прокудени от родината си?

Дребна подробност и случайна прилика, разбира се. Но нека все пак да се запитаме – а кои по-точно са тези достойни архиреи, дето били защитавали православието и отечественото достойнство и чест? Кои от църковните ни отци днес са обект на негодувание и подигравки – и какви са причините за това?

Мога да ви посоча поне три от тези причини – впрочем в послението на българските интелектуалци те не са споменати директно, но се подразбират. Първата – Линкълна на варненския владика дядо Кирил (който впрочем успя да се похвали, че само американския президент се возел на такава кола). Поради което за варненското паство няма вече дядо и няма вече Кирил – има Киро Линкълна. Ходещият символ на владишкото дебелеене, простащина и наглост.

Втората: пловдивският митрополит дядо Николай, чиято лимузина (по-скъпа дори от тази на варненския му колега) е само дребен детайл към други скандали. Той беше този, който обяви за “еретик” папа Йоан Павел Втори при неговото посещение в България. Той беше този, който служеше литургия с “Ролекс” за 20 000 долара на ръката си, подарен му от пловдивския олигарх Георги Гергов. Той беше този, който забрани на пловдивска сцена да се играе спектакълът на театър Сфумато “Лазар и Исус”, режисиран от големия български режисьор Иван Добчев и изграден върху разказ на Емилиан Станев.

Третата: опитът на върховния клир на Българската православна църка да изклинчи от проверката на комисията по досиетата – включително чрез довода, че православната ни църква не била... религиозна общност.

Ами май воистина не  е. Нищо религиозно няма в нея – и особено в общността на висшите й сановници. Има дембелщина, наглост и лъжа.

Та това са людете, в защита на които са се емнали българските интелектуалци. Дядо Кирил, дядо Николай и самият патриарх Максим – назначен за глава на православната ни църква от ДС и по персоналната повеля на Тодор Живков.

Това – ще прощавате – ама не е измислица на никакви “отродители”. Това си е просто доказан исторически факт.

Българският интелектуалец обаче на никакви факти не вярва. На него са му достатъчни и конспиративните теории, развивани от самите църковни отци. Според дядо Николай примерно “атаките срещу църквата са внимателно дирижирани от чужди сили, чиято цел е да сринат духовните устои на българското общество”. Според дядо Кирил пък срещу църквата била подета “неморална кампания, зад която, по всяка вероятност, стоят вътрешни хора”. Целта й била ясна: да бъде свален патриарх Максим.

Точно тези тези са основни в посланието и на българските интелектуалци. Това могат – това правят: слушат и препредават, подсилвайки църковното достойнство с авторитета на своето морално величие. Точно както някога търчаха под формата на хвърковата чета “на повикване” при псевдопрезидента Първанов. Някои от търчащите тогава търчат и сега.

Досега употребявах израза “българските интелектуалци” без кавички. Сега трябва да заявя, че само кавичките не са достатъчни. Сблъсъкът между мисията на интелектуалеца и това тяхно възвание превръща това наименование в оксиморон. Никакви интелектуалци те не са, ами са просто господа офицерите и вся осталная сволоч.

Ето ви ги и поименно: Антон Дончев – писател, академик, Ангел Гълъбов – академик, вирусолог, Андрей Пантев – професор, историк, Борислав Стоев – художник, професор, Васил Проданов – философ, чл. кор., Венцеслав Кисьов – професор, актьор и поет, Георги Бакалов – историк, професор, Георги Марков – историк, академик, Дамян Дамянов – професор, член кореспондент, Дора Бонева – художник, Стефан Драгостинов – професор, композитор, Иван Юхновски – академик, химик органик, Иван Маразов – професор, изкуствовед, Иван Гайтанджиев – журналист, посланик, Иван Гранитски – писател, литературен критик, издател, Ивайло Мирчев – професор, художник, Константин Косев – академик, историк, Красимир Спасов – професор, режисьор, Любен Зидаров – художник, професор, Любомир Левчев – поет, Панко Анчев – литературовед, почетен доктор на Литературния институт "М. Горки“ - Москва, Пенко Русев – филмов продуцент, Славчо Вълчанов – професор по богословие, Тихомир Стойчев – експерт по национална сигурност, Хайгашод Агасян – композитор.

Два въпроса с понижена трудност. Първият: колко от изброените тук лица изповядват леви убеждения и са били реални членове на партията, която след 9-ти септември изби хиляди свещеници, а след това наричаше религията “опиум за народа” и обграждаше църквите с кордони от милиционери по Великден? Вторият: колко от подписалите това възвание са бивши сътрудници на Държавна сигурност?

Отговорите оставям на вас. Разполагате с достатъчно публични източници.