Начин да се държи бинокъл

Има ли нещо общо между Българската православна църква и атмосферата в Северна Корея? Мисля, че да.

            Изнервена от вниманието към „скромния” й бит, БПЦ получи „неочаквана” защита от интелектуалци. Последните са огорчени и възмутени от „нечистоплътните атаки” срещу църквата. Намират ги за „зловеща тенденция”, защото обругавали всичко „исконно българско”.

            Споменават за „отродителската психология” – като … условие за принадлежността ни към Европейския съюз, към когото личи едва сдържаната липса на симпатия. Отродителска от един друг съюз - истински скъп и непрежалим.

            Смятат, че е подло „достойните архиереи, които защищават православието и отечественото достойнство и чест, да бъдат принизени в очите на паството”. Това се казва в посланието на разтревожените интелектуалци.

            Само с „Ролекс” на китката и с телеса, положени в „Линкълн”, ли е възможно да се защитават „православието и отечественото достойнство”?

            Сам Христос – обругаван от тълпата, е носел на гърба си кръста, върху който са го разпнали. Без да протестира, без да мобилизира интелектуалци в своя защита. Приел е съдбата си с достойнство и смирение.

            Родните висши отци, бранещи охолството си, излъчват всичко друго, но не и отечествено достойнство. Смирение - още по-малко.

            Ако е свята една десница, тя би могла да благославя с часовник за 15-20 лева или направо без часовник. Ако на духовен водач се наложи да пътува някъде - включително и сред паството, би могъл да го направи – не с магаре, а с по-скромно автомобилче – без да излъчва пристрастеност към лукса и без да подчертава пропастта, която го дели от същото това паство.

            Интелектуалците твърдят, че „през това хилядолетие, наситено с върховни изпитни и потресения, истинският защитник и самоотвержен пазител на българското е било именно Православието”. Както и, че най-голяма заслуга „за оцеляването на Отечеството през последните 1100 години има именно Българската православна църква”. Да, тогавашната църква има заслуга. Днешната обаче няма. След преврата на 9 септември тя бе обърната с хастара навън и изпразнена от смисъл и духовност. Превърната беше в послушна патерица на идеологията. Отдалечи се от предназначението си да брани вярата, да предлага утеха и посока. Стана ням свидетел и съучастник в смазването на националния дух. Свещениците, които не се примириха с това, бяха избити. За тях обаче интелектуалците мълчат. А днес притежателите на скъпи часовници и автомобили им се привиждат като мъченици за вярата.

            Вярата, от която Господ е изпъден

            Българската православна църква не беше за българите това, което беше католическата църква за чехи и поляци след като „червените ескадрони” вледениха Източна Европа.

            Вероятно това има предвид Емилиян Станев в дневниците си, когато съжалява за отказа на Калоян да сключи уния с папата.

             След кончината на Ким Чен Ир в Северна Корея призоваха народа да образува жив щит около новия водач – Ким Чен Ун. Контрареволюцията и коварните външни сили дебнат.

            Новият кормчия е на 27 години, но вече е върховен главнокомандващ на севернокорейската армия. Източници от Северна Корея твърдят, че той е завършил военния факултет на престижния университет, носещ името на дядо му Ким Ир Сен. През септември 2010 г. Ким Чен Ун е произведен в чин „четиризвезден генерал”.

            Пълна скръб

            На 16.02.2011 наследникът на „великия кормчия” е сниман как наблюдава военни учения. Наблюдава ги с бинокъл, обърнат по гръб – с корема нагоре. Като умряла риба. До него стоят генерали и излъчват уважение към наследника. Единият има леко разсеян вид, другият наблюдава сериозно младия Ким, но очевидно никой не смее да му каже как се държи бинокъл. С подобен „кормчия” бъдещето обещава да хвърли котва в миналото.

            Примерът и манталитетът на родните ни духовни кормчии също не е насърчителен. Те не желаят и не могат да се променят. Техният бинокъл или светоглед също е обърнат наопаки - далеч от всякаква вяра и мисъл за Бог и някакви си миряни, далече от всякакво смирение и приличие.

            Що се отнася до писмото на дежурните интелектуалци, образували жив щит около тях,  то направо изби рибата.

            Преди дни в Северна Корея обявиха „край на задължителния плач” за „великия кормчия”.

            Българските интелектуалци пък обявиха началото на задължителния си плач по крайно неуместен повод и със също толкова неуместни мотиви.