Ким-младши е изправен пред необходимостта да се самодокаже

Ким Чен-ир, любителят на киното, режисирал стотици филми, получи хепиендът, за който винаги е мечтал. Ако вярваме на официалния сценарий, той е издъхнал от изтощение след неуморна служба на севернокорейския народ.

Неговите собствени кошмари обаче са били доста по-мрачни.  Той веднъж признал на основателя на Хюндай Чхун Джу-джун, че се опасява, че неговият собствен народ може да се присъедини към американците и южнокорейците, и да го убие с камъни.

Макар че Ким-старши избегна този кървав край, синът му и негов наследник Ким Чен-ун със сигурност се притеснява дали ще има същия късмет.

През последните седмици Сеул и Пхенян се стараеха да наблегнат на позициите си, че политиката им няма да се променя след смъртта на Ким Чен-ир. Но тяхната реторика не може да прикрие колко несигурен стана полуострова.

Южнокорейският президент И Мюн-бак използва новогодишното си обръщение, за да повтори отдавна отправеното предложение:

Северна Корея все още има възможност да си осигури по-добри отношения и инвестиции в инфраструктурата в размер на 40 милиарда долара, ако прекрати програмата си за производство на ядрено оръжие.

Но никога не е било по-малко вероятно Корейската народнодемократична република /КНДР/, която се присъедини към ядрения клуб с извършеното от нея изпитание през 2006 г., да приеме това предложение. Пхенян се нуждае от бомба, която да му придаде международна тежест и да укрепи властта на неопитния му лидер. Без съмнение на Ким Чен-ун може би скоро ще му се наложи да взриви още някоя бойна глава, за да покаже, че Северна Корея е овладяла процесите по обогатяване на уран и производство на плутоний.

КНДР се опитва да представи една илюзия за приемственост.  Миналата седмица по време на церемонията по погребението на Ким Чен-ир наследникът му беше заобиколен от някои от главните помощници на баща си. В случай, че не бяхме разбрали тази хореография, Пхенян по-късно обяви, че “глупавите политици” из целия свят трябва да разберат, че политиката му няма да се променя.

Но само с тази реторика няма как да претендираш, че нищо не се е променило. Ким Чен-ун се издигна внезапно, макар че все още дори няма и 30-години, и няма да се радва на абсолютната власт, на която се радваха баща му и дядо му. Вместо това той ще оглави объркано правителство от комисия от наставници, в която съперничещите си генерали ще се борят да го контролират.

Ким Чен-ир можеше да сплашва хората от антуража си. Дори  чичото и ментор на Ким Чен-ун, Джан Сон-тхек, беше изчезнал, за да получи урок по “превъзпитание”. Но новият лидер няма да има същата власт да налага наказания на Джан или на висшите офицери.

Ким Чен-ун е израснал в приказен сапунен мехур от дворци, свистящи водни пързалки и ловене на тюлени в ловни резервати.  Вероятно няма никаква представа от реалния живот - и смъртта - в провинцията на страната. Той също така ще се окаже и зависим от политическата преценка на приятелите на баща му.

Но по-голямата заплаха е неговата нужда да се самодокаже.  Северна Корея обеща, че тази година “ще стане велика и просперираща държава”. Да стане “просперираща” е невъзможно.  Четвърт от населението й гладува, а електрическата мрежа е в окаяно състояние. Отварянето на вратите за чужди инвестиции, дори и за такива от Китай, може да предизвика дестабилизиращи социални промени.

Династията Ким набързо смаза дисидентството сред гладуващото население. Когато има тревожни протести, като тези срещу зле проведените валутни реформи от 2009 г., отделните общности не могат да координират проявите на несъгласие в изолираните градове. Но потискането на този тлеещ гняв ще става все по-трудно, особено след като вече все повече севернокорейци имат мобилни телефони.

Пропагандният апарат все още може да разпалва страсти сред по-добре нахранените обикновени граждани на Пхенян, но е невъзможно да се определи лоялността на елитите. Хора, посетили наскоро столицата, отбелязват, че в тази мистериозна йерархия вече се говори все по-открито, като се изричат преди немислими, дори еретични неща като например: “Когато това се срути, нали ще ни помогнете?”

Изправяйки се пред подобно недоволство Ким Чен-ун трябва да се съсредоточи върху превръщането на неговата държава в “мощна” и именно това представлява най-голямата опасност. “Върховният главнокомандващ” трябва да покаже, че може да постига победи в съзвучие с държавната доктрина за “първостпенната важност на армията” и той е наясно с това: първото му важно посещение като лидер беше в танкова дивизия.

Докато оплаква Ким Чен-ир, със сигурност скръбта на Ким Чен-ун се примесва и със страх. Китай и САЩ могат да се опитат да го успокоят с преговори и хранителни помощи. Но по принцип те трябва да се подготвят за една неясна развръзка, осъзнавайки, че този притиснат в ъгъла и неопитен млад мъж със сигурност чувства, че трябва да се бори за собствения си живот и за този на държавата си.