Сделките на 2011 г.

Глобалните инвеститори напускат страната и на тяхно място се наместват български. Промяната е най-видима в енергетиката и медиите, но се усеща и при банки и индустриални активи.

Това е коренна разлика от досегашната картина, при която местните фирми порастваха и следващата им стъпка беше продажба на чужд стратегически инвеститор. Сега освен че външните компании почти не поглеждат към региона, но и тези, които вече са тук, търсят начин да си тръгнат.

Сделките през 2011 г. чертаят и още три тенденции: приватизацията най-накрая отново се случва, много от сделките в частния сектор стават заради преструктуриране на дългове на първоначалния собственик (най-често в сектора на недвижимите имоти) и продаваните фирми са основно малки и средни, което е резултат от финансовите възможности на местните купувачи по време на криза.

Тези явления се очаква да продължат и през тази година. Дори с малко по-песимистичен нюанс. Причината е, че заради неясната икономическа ситуация в Европа и вече поизчерпания финансов ресурс на потенциалните местни купувачи, сделките вероятно ще са още по-малко.

Местните заместители

2011 г. е първата година на големото напускане на инвеститори от България. Примерите са не един-два, но ето няколко едри: скорострелната продажба в последните дни на годината на електроразпределителното дружество от германската E.ON, излизането на италианската Enel от ТЕЦ "Марица-изток 3", на ирландската Allied Irish Bank от Българо-американска кредитна банка и др.

Причините, разбира се, са много, но основната е в преосмислянето на глобалните стратегии на повечето големи чужди инвеститори. Източна Европа, и с още по-голяма сила малка България, вече не е място за растеж. Той е в Азия и Южна Америка, а в региона атрактивна изглежда единствено Турция.

"Годината наистина може да се определи като на големите стратегически излизания от България, особено видими в енергетиката и медиите. Това обаче не е непременно лош процес. Първо, защото в крайна сметка е породен от определена цикличност, и второ, защото важи не само за България, а и за цяла Централна и Източна Европа", казва Илко Стоянов, партньор в адвокатско дружество "Андреев, Стоянов и Цекова" в сътрудничество с австрийската правна кантора Schoenherr.

Международното положение и отражението му в България обаче не е достатъчно, за да обясни оттеглянето на чуждите компании. Има си местен проблем - бизнес климатът в много сектори не е привлекателен за стратегическите инвеститори. Например неприятната регулаторна среда в енергетиката, или пък заформящият се местен монопол в печатните медии и разпространението им.

Въпросът е кой идва на мястото на отиващите си стратегически инвеститори. За момента поради липсата на активни външни купувачи всъщност на освободената територия се наместват местните играчи. Това са най-често големи български  структури, обикновено с банка в групата. Ето и няколко примера: свързани с Първа инвестиционна банка фирми купиха активите на "Кремиковци", компании около Корпоративна търговска банка придобиха "Русенска корабостроителница", дружества от орбитата на "Химимпорт" взеха контрола над Тексимбанк и няколко автодилъра.

Смяната на чужди с български собственици е най-видимо в медиите. При вестниците вече не остана никаква чужда собственост след излизането от България на германската WAZ и шведската Bonnier. От радио и тв пазара пък си тръгна германската ProSiebenSat1, която беше инвестирала в две радиостанции и две кабелни телевизии. Една от основните причини за оттеглянето на чуждите компании (освен опитите за монополизиране на вестникарския пазар) е катастрофалният срив на инвестициите в реклама. Само за две години те намаляха с повече от 40%. Перспективите за нов ръст на етапа са повече теоретични.

Картината има и един втори план - дори в някои сделки да стоят регистрирани навън купувачи, косвените връзки сочат към българско участие. Такъв е случаят с приватизирания "Булгартабак холдинг" и НУРТС.

"Не че българските са проактивни, просто чуждите ги няма", каза Стоянов и допълни, че чуждите капитали биха се върнали според това колко конкурентен ще им се стори българският пазар на фона на изобилието от възможности другаде, като например в Полша, Испания, Гърция и т.н.

Има и изключения

Единственият голям чуждестранен стратегически играч, които стъпи на българския пазар, бе Unilever с придобиването на сладоледеното предприятие "Дарко". Това е от малкото позитивни примери. За да не бъде изцяло мрачна описаната картина, трябва да се спомене, че при някои преструктурирания чужд собственик беше заменен отново с глобален инвеститор. Примери за такива сделки са предприятията на белгийската Elex "Епик електроник асембли" и "Сензор найт", както и на сръбската Delta maxi. Тук обяснението е, че сделките или са започнали по-рано, преди усещането за нова кризисна ситуация, или че купувачи на високотехнологични предприятия могат да бъдат намерени предимно в чужбина.

Друг подсектор със сравнително висока чуждестранна активност беше този на възобновяемата енергия. Над пет проекта за вятърни или фотоволтаични паркове бяха продадени от местни лица на чужди инвеститори - основно европейски и азиатски. За тази година се очаква тези прехвърляния на вторичния пазар да продължат, но без купувачи от Европа. Консултанти споменават за продължаващ интерес от компании от Китай и Корея, както и от американски фондове за дялови инвестиции. Активността обаче може да намалее и по друга причина - регулацията в сектора отново ще се променя, а несигурността ще ограничи желаещите купувачи.

Да влязат фондовете

"През 2012 г. пазарът ще се промени, като местните играчи ще останат особено активни, особено по-големите финансови и индустриaлни групи", прогнозира и Росен Иванов, управляващ съдружник в Entrea Capital. Според него обаче не е изключено и някои от финансовите инвеститори в лицето на фондовете за дялов капитал да се престрашат и да направят няколко сделки, след като няколко години по-скоро липсваха като купувачи. Единственият голям фонд, придобил производствен актив извън имотните през 2011 г., бе американският Contour Global, който купи ТЕЦ "Марица-изток 3" от Enel.

Фондовете имат ликвидност, а някои от тях са и с фокус само за определени страни в региона, така че до голяма степен именно от такива играчи се очаква да дойдат сделките през 2012 г., посочи Павлин Петков, инвестиционен мениджър в Axxess Capital. Компанията е точно от тези с тесен профил - за инвестиции в България и Румъния, и преди около година направи първо набиране на капитал от близо 100 млн. евро за третия си фонд Emerging Europe Accession Fund. Дружеството вече е в активния си инвестиционен период и се оглежда за сделки за около 5 млн. евро в компании с добро корпоративно управление, фокусиран мениджмънт и от индустрии с добър потенциал за растеж. Вторият фонд на компанията Balkan Accession Fund пък продаде "Дарко" на Unilever през 2011 г.

Според Петков макар 2011 г. да бе белязана от сравнително слабата инвестиционна активност от големите международни играчи, в средносрочен план от няколко години България и въобще Източна Европа ще продължават да предлагат по-голям растеж от Западна Европа, което рано или късно ще върне интереса към страната. Засега обаче той очаква сделки по-скоро от фондовете с ликвидност и с фокус върху региона, както и от международните финансови институции като Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕВБР), Европейската инвестиционна банка и подобни. ЕБВР например направи единствената дялова инвестиции през 2011 г., като придоби 21% от Callpoint New Europe срещу 3 млн. евро.

Раздвижване при по-малките сделки пък може да се очаква с активизирането на фондовете, структурирани по евроинициативата JEREMIE и управлявана от Европейския инвестиционен фонд. В края на миналата година бяха създадени трите фонда за дялов капитал - "Рисков" (за стартиращи компании), "Растеж" (за развиващи се дружества) и "Мецанин" (за зрели компании). По-голяма част от тях се очаква да започнат инвестиции през 2012 г., като общият им инвестиционен ресурс е 150 млн. евро.

Не трябва да се изключват изненади от разместването на големите гръцки банки най-малкото заради сливането на Alpha Bank с EFG Eurobank, смята още Росен Иванов. Освен това експертите очакват и възможно пренареждане на повечето финансови активи в региона заради нуждата от повишаване на капиталовата адекватност на повечето водещи финансови институции в Европа.

По-всичко личи, че за момента трудно може да се очаква интерес от големи чужди играчи, за което свидетелства и развитието например около E.ON и БТК. Първата беше купена от сравнително младата чешка компания Energo pro (другите двама желаещи бяха руски и български холдинг), докато за продажбата на втората участват само източни стратегически кандидати - турски и арабски телекоми, заедно с местни (и логично малки) инвестиционни компании.

Държавният продавач

След като години наред всички бяха забравили държавата като фактор на пазара на сливания и придобивания, през 2012 г. се оказва, че тя отново ще е сред движещите сили заради подновения процес на приватизация. През първата половина на годината се чака продажбата на държавните дялове в другите две електроразпределители дружества на E.ON и CEZ, след като точно в последния момент на 2011 г. държавата продаде дела си в EVN за около 93 млн. лв.

Всички погледи обаче са насочени по-скоро към товарните превози на Българските държавни железници. Няма консултант и адвокат, който да не ги посочва като една от най-големите потенциални сделки, които могат да се сключат през 2012 г. Още повече че част от товарните превози в други страни от региона са частни вече, като например в Унгария, а стратегическото географско положение на България дава и добри позиции за бъдещия им частен собственик. Разбира се, и тук за момента основно се говори повече за местен частен собственик, но не е изключено да се появят и чужди кандидати. Български интерес се чака и за ВМЗ - Сопот и "Техноекпортстрой".

Доволно от постигнатата цена при продажбата на дела в EVN, правителството може да предложи най-сетне (въпреки че го заяви и преди две години) и част от "Български енергиен холдинг" (БЕХ) за приватизация. По думите на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков малко преди нова година, в момента се обсъжда стратегия дали да не се продаде 20-25% дял от някои от дъщерните дружества на енергийния холдинг като "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) и "Булгартрансгаз", или да се предложи по-малък дял до 15% от самия БЕХ (който преди две години беше оценяван от повечето анализатори на около 1-1.2 млрд. лв.).

Стимул за активност на държавата за такава, по-мащабна приватизация може да е и необходимостта от средства за бюджета, тъй като в началото на 2013 г. предстои над 800 млн. евро плащане на външен дълг. Излиза, че 2012 г. ще е белязана от потенциалните приватизационни продажби. "Всички сделки извън това ще са по-скоро един нормален пазар на добре развити, но по-малки бизнеси", смята Илко Стоянов. А реално според него голямата част от пазара ще бъде движена именно от подобни сделки.

Такива се очертават в търговията с бързооборотни стоки информационните технологии, производителите на храни, хартия, керамични изделия, земеделски компании, възобновяемите енергийни източници и въобще добре работещите бизнеси с потенциал.

Друг стимул за сделки ще е, че през 2012 г. не малко инвестиционни фондове навлизат в подобен етап на вложенията си в България, при който трябва да започнат да обмислят изхода от тях. Все пак повечето дялови инвеститори имат среден инвестиционен хоризонт от 5-7 години и периодът на изчакване не е безкраен.

Сигурни продажби ще дойдат по линия на твърде големия дълг. Такъв е примерът с дълго отлаганото преструктуриране на задълженията в групата на БТК. В момента то е на фаза опит за нова продажба на телекома, като тепърва отново ще се водят ексклузивни преговори с малкото явили се кандидати.

Задлъжнялостта вече задвижи редица други сделки напоследък, например с молове и хотели. Имаше и сходни случаи с предприятия - като металургичните "Чугунолеене" и "Бесттехника", които се сдобиха с нов главен играч чрез изкупуване на задълженията им - в случая Людмил Стойков. Едро преструктуриране на дългове имаше и около "Петрол", където в края на годината основни кредитори станаха Корпоративна банка и ЦКБ. Трети пък стигнаха дори до публична продан на активи, като например "Капитан Дядо Никола" - Габрово и "Полимери" - Девня.

Подобни продажби засега все още са рядкост, но очакванията са да растат. И ако обобщим: 2012 г. няма да е бляскава. Негативните прогнози могат да се разсеят само ако изненадващо световната и европейската икономика започнат да се съживяват. Но тъй като това е малко вероятно да стане скоро, държавата може да опита да използва времето, за да подобри бизнес средата. Тогава списъкът с дошлите нови чужди инвеститори със сигурност ще е по-дълъг.