Financial Times: Писмо на Адам Смит до съвременните капиталисти

Дейвид Рубенщайн от британския вестник Financial Times прави догадки какви съвети би дал "бащата на капитализма", за да се решат проблемите на съвременната икономическа система, които през миналата година родиха най-големите антикапиталистически протести досега.

До: капиталистите по света

От: Адам Смит

Какво се случи с любимия ми капитализъм? Страни залитат, бушуват протести, безработицата расте, дефицити избуяват, ценностите на капитализма са поставени под въпрос. Въз основа на няколковековно наблюдение мога да споделя няколко идеи как да направим така, че системата да просъществува още няколко века или най-малкото 2012 да бъде по-добра от 2011.

Радвам се да видя, че капитализмът победи комунизма и социализма в почти всички части на света и по ирония на съдбата сега много от най-успешните капиталисти са именно в страните, където навремето царстваха комунизмът и социализмът (наричани гальовно нововъзникващи пазари).

Този триумф бе постигнат, защото най-силната страна на капитализма – продуктивната икономическа активност, успя да създаде повече възможности за повече хора, отколкото всеки, дори и аз, някога си е представял. Благодарение на нарасналото богатство милиарди хора, които сега са от средната класа, могат да осигурят образование на своето потомство, да купуват немислими до момента количества от необходими и луксозни продукти, да посвещават на почивка по-голяма част от живота си и да се пенсионират при по-голяма икономическа сигурност.

Всичко това носи удовлетворение.

Това, което е неудовлетворително, е разбирането, че капитализмът трябва да работи перфектно, за да оправдае съществуването си. Никога не съм твърдял подобно нещо. Просто съм казвал, че той е по-добър от алтернативите, както навремето твърдеше за демокрацията Уинстън Чърчил.

Винаги съм смятал, че капитализмът има два основни недостатъка и през последните години те  изпъкнаха особено ярко. Първият е, че безграничният стремеж към създаване на богатство ще предизвиква неустойчиви оживления и неминуеми сривове. Голямата рецесия, стимулирана от евтини кредити, е учебникарски пример за този недостатък.

Вторият е неравенството, което произтича, когато устремът към създаване на богатство оставя по-назад онези, които не са така способни (в повечето случаи не по тяхна вина) да се адаптират или да се състезават. Неравенството в доходите в много от богатите държави сега е по-голямо от времето, когато аз напуснах сцената.

Макар да няма просто лекарство за двата големи недостатъка на капитализма, ето какво бих направил през 2012 г. за изправяне на системата отново на крака и за да се повлияят неравенствата в доходите.

1. Спасяване на еврото и ЕС. Един функциониращ и жизнеспособен ЕС, който е най-големият икономически блок в света, е от важно значение за глобалния просперитет. Най-големите страни, използващи еврото като валута, и онези извън еврозоната или зависещи от един процъфтяващ ЕС ще трябва да бръкнат дълбоко в джобовете си, за да спасят еврото. Ако не го направят, трудностите и разходите ще бъдат още по-големи в бъдеще. Ако еврото се провали, ще пострадат най-много онези с по-скромни средства.

2. Решаване на проблема с дълга на САЩ и дефицита. За моя изненада, когато суперкомисията не успя да постигне споразумение, пазарите невъзмутимо се прозяха, пренебрегвайки възлизащия на $1.4 трлн. дефицит и натрупания дълг в размер на над $16 млрд. Вие обаче бъдеще нащрек. В определен момент през 2012 г. пазарите ще се събудят и ще кажат: "Не! Не може да чакаме до президентските избори, за да се реши проблемът." Администрацията на Обама и Конгресът ще трябва набързо да скалъпят пакет от мерки за намаляване на дълга. В противен случай, както в Европа, суровите решения на пазара ще бъдат несъразмерно понесени от онези, които са с по-ниски доходи и в по-неизгодно положение. Това е неприемливо, нито е добро за капитализма.

3. Интегриране на нововъзникващите пазари. Светът трябва да признае, че центърът на капитализма се измества към нововъзникващите пазари, където ще бъде съсредочена основна част от икономическия растеж през 2012 г. Но след като са възникнали, Китай, Индия, Бразилия, както и останалите, ще трябва да бъдат напълно интегрирани в глобалния процес на вземане на икономически решения. Ако това не се случи, няма да има достатъчно капитал при поносими условия, който е необходим за решаване на много от настоящите проблеми на развитите пазари. Това отново ще засегне по-тежко бедните, отколкото богатите.

4. Учете. Учете. Учете. Вероятно основната причина за неравенството в доходите е лошото състояние на началното и средното образование. Несъответствието между създаването на работни места и квалифицираните кандидати нараства и води до по-малка икономическа активност, по-голямо усещане за неравенство между имащи и нямащи и до социални безредици. За да решат тези въпроси, правителствата трябва да извършат реформи, да осигурят инвестиции и да разпределят по-ефективно ресурсите. Като дават образование на децата си, съдействат за намаляване на високите нива на отпадане от училищата, повишават квалификацията на възрастното население, държавите ще успеят по-ефективно да подготвят работниците да се справят с новите технологични реалности.

Макар да мина много време, откакто престанах да пиша, вярата ми в капитализма е непоклатима. Проблемите пред вас – спасяването на ЕС, решаването на бюджетните проблеми на САЩ, приемането на нововъзникващите държави като пълноправни партньори и превръщането на образованието в истински приоритет – са големи предизвикателства и те трябва да бъдат решавани сега.

Това е единственият начин за създаване на богатство за всички държави и народи по света, като в същото време се осигури на капитализма легитимността, от която се нуждае, за да продължи да съществува.