Кей Джонсън от Асошиейтед прес
Кабул, 10 януари
Макар и едва на 15 години, Сахар Гюл се превърна в нараненото и окървавено лице на правата на жените в Афганистан. Непълнолетната младоженка почти напълно изгубила зрението си, а на мястото на ноктите й има черни рани - именно в това състояние тя била откарана в болница седем месеца след уредения й брак.
Според афганистански представители от североизточната провинция Баглан сватовете й шест месеца я държали в мазе, извадили й ноктите, измъчвали я с нагорещено желязо и й чупили пръстите - всичко това, за да я накарат да проституира. Полицията я освободила, след като чичо й сигнализирал властите.
Ужасяващите кадри, уловени от телевизионните камери миналата седмица потресоха Афганистан и предизвикаха вълна от възмущение. Президентът Хамид Карзай създаде комисия, която да разследва случая, а здравният му министър посети Сахар Гюл в болницата. Полицията арестува сватовете й, които отрекоха да са я малтретирали. Беше издадена и заповед за арест на съпруга й, който служи в афганистанската армия.
Случаят хвърля светлина върху проблемите и бъдещето на положението на жените 10 години след падането на талибаните. Шокиращите рани на Гюл и омъжването й, докато е все още непълнолетна, припомниха, че момичетата и жените все още са подлагани на ужасни унижения. Но общественият гняв и отговорът на правителството също така показват, че страната бавно се променя.
"Да нарушим гробната тишина относно положението на жените", гласеше заглавието на редакторски коментар в сряда във вестник "Афганистан Таймс".
Въпреки гарантираните права и прогресивните нови закони Афганистан все още е шестата най-лоша страна по отношение на правата на жените в Индекса на равноправието на половете към Програмата за развитие на ООН. Въпреки това според защитниците на Афганистан през годините отношението се е променило чувствително, отчасти благодарение на появилите се десетки организации на жените.
Фаузия Кофи, народна представителка и председател на афганистанската парламентарна комисия по въпросите на жените казва, че протестите срещу случилото се с Гюл нямаше да ги има само няколко години по-рано заради дълбоко установилите се табута по отношение на изкарването на показ на семейни конфликти и признаването на претърпяно сексуално насилие - като принуждаването на жени да проституират.
"Смятам, че сега има някакво усещане за права на жените. Хората сякаш се променят и сякаш вече говорят за това", каза Кофи.
Премахването на насилието над жените е огромно предизвикателство в това патриархално общество, където традиционни практики са браковете между деца, даването на момичета в замяна на уреждане на дългове или за да се заплатят извършени от техни роднини престъпления, както и така наречените
убийства за запазване на честта, при които момичета, за които се смята, че са опозорили семействата си, биват убивани от свои роднини.
Някои активистки се тревожат, че могат да загубят своите трудно извоювани политически права при изтеглянето на чуждестранните войници и с оглед на опитите на Карзай да преговаря с талибаните за прекратяване на бунтовническите им действия. Опасенията им са свързани с това, че техните права
може да са първото нещо, което може да бъде пожертвано при каквато и да е сделка с консервативното ислямистко движение.
"Страхувам се, че ще загубим всичко, което имаме, ако позволят на талибаните да се върнат в обществото ни", каза дългогодишната активистка Сима Натик.
Свободата на жените е едно от най-видимите - и най-значими - промени в Афганистан след водената от САЩ военна кампания през 2001 г., която свали от власт режима на талибаните. Освен с подкрепата си за лидерите на Ал Каида талибаните са може би най-известни с жестокото си отношение към жените, дължащо се на строгото тълкуване на ислямските закони.
В продължение на пет години режимът забраняваше на жените да работят и да ходят на училище или дори да напускат дома си, без да са придружавани от роднина мъж. Всички жени бяха принуждавани на обществени места да носят бурка, покриваща цялото им тяло, дори и лицето им. Нарушителките публично бяха пребивани с пръчки или екзекутирани. Затова освобождаването на
жените от подобни драконовски закони придаде и морално изражение на войната в Афганистан.
Сега, макар чуждестранният военен контингент да започна да се изтегля от Афганистан, активисти твърдят, че страната е станала по-добро място за жените, отколкото преди.
В парламента 27 процента от депутатите са жени, до голяма степен заради определената по конституция квота от 68 места в него. Повече от три милиона момичета ходят на училище, което се
равнява на 40 процента от учениците в началните училища, сочат данните на образователното министерство. Извършено миналата година проучване показа, че броят на умрелите при раждане жени е
спаднал с две трети от 2005 г. насам - до 500 на 100 000 раждания. Въпреки това страната запазва челното си място по този показател.
Все пак освен за всеки положителен пример има и доказателства, че страданията на жените продължават. Според ООН повече от половината затворнички в Афганистан излежават присъди
заради това, че са избягали от съпрузите си - обвинението често е формулирано като "намерение да извърши прелюбодеяние", въпреки че това не е престъпление според законодателството на страната.
А данните на Фонда за развитие на жените на ООН /UNIFEM/ сочат, че половината от всички момичета са принуждавани да се омъжват, преди да са навършили 15 години, въпреки че допустимата от
закона възраст за това е 16.
"Изработени са много добри правила. Има много активни мрежи от женски организации", каза Жоржет Ганьон представител на Съвета по човешките права на ООН в Афганистан. "Направено е много, но трябва да се измине още много дълъг път".
Според доклад на ООН от ноември приетият през 2009 г. закон за защита на жените от насилие рядко бива прилаган. За 12-месечен период, изтекъл през март 2011 г., прокурорите са предявили обвинения по 155 случая, които представляват само седем процента от всичките 2 299 съобщени случаи на
престъпления. Активистите казват, че тези жалби са само малка част от истинското ниво на насилие.
Донякъде проблемът се дължи и на вроденото отношение на полицията и съдилищата, което ги кара да си затварят очите или дори да изпращат жените обратно при техните насилници, каза
афганистанската правозащитничка Латифа Султани.
"Някои местни представители все още смятат, че жените не трябва да имат права", каза тя.
Миналия месец Карзай помилва 19-годишна жена, която била хвърлена в затвора, след като била изнасилена от братовчед си и забременяла вследствие на това. Местен съд я осъдил на 12 години
затвор за правене на секс без да има брак, което е престъпление в Афганистан. Съдията й казал, че може да излезе от затвора, ако се съгласи да се омъжи за предполагаемия изнасилвач, но тя
отказала и в затвора родила дъщеря си.
Прокарването на защитаващи жените закони е едно нещо, а прилагането им съвсем друго. Организациите на жените притискат Карзай да направи повече, но голяма част от тях признават, че
при толкова слаба централна власт истинската битка ще се води в отделни полицейски управления, съдебни зали и кабинети на прокурори. Не по-малко трудно ще е да бъдат убедени самите
афганистанци да променят схващанията си.
Именно за това страшната история мъките на Сахар Гюл е считана от някои активисти като възможност правителството публично да препотвърди ангажимента си към правата на жените. Те казват, че Карзай се е почувствал принуден от протестите да вземе отношение.
"Това показва, че има някакъв напредък", каза Кофи. "Това е само малък пример. Имаме стотици хиляди жени като Сахар Гюл, които са жертви на насилие, но гласовете им остават нечути".
Засега Гюл продължава да лежи в кабулска болница, където тя бе докарана от местно здравно заведение в провинция Баглан. Тази седмица афганистански представител заяви, че тя ще бъде
изпратена в Индия, където да продължи лечението й. Не е ясно обаче къде ще отиде тя, след като се завърне в Афганистан.
(БТА)
Вземете последните новини.png)
