Протестът "Проклет да е Цеко" срещу Закона за горите + откъс от "Грамада"

На вчерашния протест пред парламента срещу поправките в Закона за горите имаше цяла поредица плакати срещу Цеко Минев, шеф на Първа инвестиционна банка, която седи зад фирмите “Витоша ски” и “Юлен” (Банско). Цеко същевременно е шеф на Федерацията по ски. Заради неговия натиск се приемат поправки в закона, които ще спестят десетки милиони на свързаните с него фирми, също така ще му развържат ръцете да се разпорежда в планините с по-голям размах (виж тук).

Поне два плаката имаше с надпис “Проклет да е Цеко” - възглас от поемата на Иван Вазов “Грамада”, от която e-vestnik пуска откъси по-долу, тъй като ситуацията със сегашния душманин Цеко напомня историята на Цеко от поемата на народния поет.
Такава персонификация на протести за лобистки закони досега в България не е имало. В резултат Цеко Минев се превръща в лице на корупцията и ограбването на природата. Същевременно медиите, обслужващи лобистките интереси в правителството, крият протестите, а в последните дни някои от тях като в. “Телеграф” обливат с кал и клевети еколозите.

Из “Грамада” от Иван Вазов

…

И зачете глухо попът,
Брада му трепери…
Молитва ли, клетва ли бе –
Той се начумери.
И отстъпи от колеца,
Наведе се леко,
Камък зе, фърли и рече:
“Проклет да е Цеко!”
От тогава край туй място
Кой мине, замине,
Се същите думи казва,
Се същото чини.
Пътник ли, овчар ли някой
Минува из друма,
Като хвърли камъка си,
“Проклет да е!” дума.

…

Мир и радост веч не дава
Грамадата страшна.
Той стопи се. Лицето му
Бладнина покри го:
Гаче болест зла, невярна
Цека изсуши го.
И престаха селяните
С него да се сбират,
Нито зимат, нито дават –
Всички го презират.
В черковата, дето стъпи –
Отстъпват от него,
И родът му същи даже
Отблъсква, не ще го.

…

И стана на пепел всичко:
Имот, стока,злато,
Богатството му разлетя се,
Гаче бе крилато.
А грамадата расте пак
Невидимо, тайно,
И камъни върху нея
Фърчат непрестайно;
Че когото Бог накаже,
Светът не прощава,
Че кой много търпи, тегли,
Много отмъщава.

…

Мисли, мисли дълго Цеко,
Търка си челото,
Па скокна, във град отиде,
Набеди селото,
Че то уж прибра скритом
Всяка нощ комити,
Че във него пушки имат
Дори и момите.
– “Бре, викна свиреп пашата,
Тук ги доведе,
И по-скоро бесилници
За тях издигнете!”
Затърчаха към селото
Люти заптиета,
Да ловят и трепят, дето
Им посочи кмета.
И дигна се олелия,
Ревнаха децата.
Турци с щикове и пушки
Ходят по къщята.
Извързаха, подкараха
Мъже, моми слаби…
Майки плачат и се молят,
Кълнат стари баби.

…

Зарадва се Цеко много,
Че със тез джелати
За тъмница и бесило
Толкоз душ изпрати.
Изплаши се цяло село!
Зло настана време!
…

Люти Пашаджика въз него
Двеста души води,
Двеста души арнаути
И голи черкези…
Никой не смей по работа
На вън да излезе.
Само Цеко весел бива
И страх не усеща

…

Изведнъж се вест разнесе:
“Турците бегали!”
“Турците бегали”! казват
Майка на децата;
“Турците бегали!” дума
Синът на бащата.
“Турците бегали!” сички
Викат и разгласят;
Из дом в дом, из хижа в кръчма
Тая вест разнасят.
Чу се, че казаци идат,
Не биле далеко…
Усмихна се цяло село
И побледня Цеко.

…

Чуди се и май се Цеко,
Съвестта гризе го;
Да стои ли, да бяга ли –
Що ще стане с него?
Мисли, мисли и най-после
Страхът го попари;
И към другий край уплашен
Той на бяг удари.
Той търча, задъхан, бледен,
Гологлав и рошав,
Гаче бяга в страх пред някой
Звяр невидим, лошав.
Призраци ужасно, черни
Вред му се изпречват,
И храстите оживяват
Пътя му препречват.
Но внезапно той се спира,
Нов го страх напада:
Той видя, че бил достигнал
Бялата грамада.
Крака му се подкасяват,
Той назад се дръпа…
Но навред е страшно, грозно,
По жарава стъпа.

…

Из селото вест се пръсна,
Че кмета бегал е,
И че сметка на сюрмаси
Да даде не щял е.
– “Дръжте, бре! Да фанем Цека!
Дръжте този поразник!”
Много гласове екнаха
Сред общия празник.
И потеря устрои се,
Се отбор юнаци,
И жар войнствен се събуди
В тихите селяци.
Един махат сопи, други
Пушки, други вили,
Дядо Анто със кросното
Четата засили.
И фукнаха за да стигнат
Из гората Цека.
Подир малко го сгащиха
На една пътека.
– “Издаднику! Поганецо!
Дядо Анто вика,
Обесете този Юда,
На тая борика!”
– “Не! извика Зелен-Горо,
В яма да го фърлим!”
– “Не! друг рече, кожата му
С плява да напълним!”
– “Не!” “С катран да го намажем!”
Тъй, отвърна пети, –
“Тая вечер на хорото
Той ще да ни свети!”
И очи им пущат пламен
Въз нещастни Цека,
Всяка смърт за тоз изедник
Види им се лека.

…

* * *

От тогава веч минуват
Месеци, години,
Много случки и преврати
Видеха очи ни.
А грамадата расте се
Неусетно, тайно
И камънте върху нея
Фърчат непрестайно.
Че сюрмашки сълзи клети
Лесно не изсъхват,
Злите спомени в душата
Скоро не заглъхват…

1879. Берковица.

(Виж тук цялата поема)

От: http://e-vestnik.bg/