Пиар по време на чума в Петък 13-ти за Борисов

Черен петък за черния хумор на премиера Борисов се очертава да бъде днешният петък 13-ти! Наложи му се да се извинява за грозната гавра с усмихнатите си приказки за необходимостта да се награждава едно полицейско куче с „телешки пържолки” по повод открития най-сетне ( след двама месеца) труп на едно девойче.

Гафовете на Борисов не могат да бъдат определени като „много”- те са просто легендарни, но е парадоксално, че се забравят. Поради една особеност: заливат ни като неспирно цунами, вълна след вълна и при всяка следваща нямаме време да си поемем дъх в очакване на нова. Всеки опит да бъдат обобщени се натъква на проблема с остаряването на сборника с „прозренията му” буквално на следващия ден. Проблемът с тяхното осъзнаване е, че са се превърнали в начин на живот за българската публичност и никой като че ли не им обръща сериозно внимание. Голотата не прави впечатление на нудистки плаж.

Този път обаче сме впечатлени. Борисов се разходи гол насред улицата на елементарното човешко приличие както никога досега. Фактът, че на следващия ден реши да си прикрие срамотиите, не прави от есхибиционисткия му ак по-малко престъплението да издевателства над жертвите на психическия тормоз с отблъскващото си поведение.

Според мен и преди беше впечатляващо да ни сравнява с кучета, които трябва да бъдат държани на каишка здраво- от неговата здрава ръка, разбира се. Но ние сме си свикнали да ни псуват колективно. Руският посланик в Брюксел Владимир Чижов ни нарече троянски кон на Русия. И никой от хранените да отговарят от наше име български чиновници не му изръмжа поне като имитация на куче пазач, което си заслужава пържолките. Но дори и за толкова дебелокожи екземпляри, като нас, индивидуалното усещане за омерзение от нахлуването на премиерския смях насред траурното разкритие за едно убийство на дете, идва май в повечко. Колкото и да го замазва сега, ефектът е всъщност обратен, защото раболепните ни медии поне получават позволение да акцентират върху гафа, който иначе по обичайния си начин само подминаха с цитати без коментар.

Въпросът е дали това индивидуално усещане за човешка отвратеност ( защото все пак сме родители, братя, сестри и просто хора), ще доведе до някакви количествени изменения в телешкия възторг, мерен от кантара на рейтингите. Или телешките пържолки пак ще наклонят везните в полза на телешкия възторг с прословутото нашенско „карай да върви-куче влачи, диря няма”!?

Ще ми се да чуя сега витиеватите оправдания на съветниците, които тласкат Борисов към „вся власть советам”. Те обикновено обясняват, че премиерът ни е човек от народа, говори простичко и разбираемо, искрен е и това му носи „дивиденти”. Точка по точка съм съгласен: сред народа ни има простаци, както сред всеки народ. Това е разбираемо. Факт е също, че е искрен и искреността му се разкри напълно без никакви задръжки. Прикриването й на по-късен етап обаче може да заблуди само желаещите да бъдат заблудени или да се правят на такива, поради дивидентите, в чието разпределяне участват в този пи(а)р по време на чума.