A+ | A-След “пържолите” Борисов трябва да сготви думите

Бойко Борисов стъпи на върха именно благодарение на неподражаемата си реч. Ако той не ръсеше народни лафове, а се изразяваше като професор от БАН, никога нямаше да стане премиер. Плевнелиев нямаше да е президент, Дянков щеше да се пуйчи в първата стотица на икономистите, а България щеше да се управлява от тройна или двойна коалиция. БСП пък щеше да стене от непосилната двусмисленост на битието си като лява партия с ултрадясна политика.

Простонародните лафове бяха силни, защото преодоляваха огромната отчуждение между политическата олигархия и народа. По същия начин чалгата извади наяве разминаването между българина и българската естрада.

Затова говоренето на Борисов не може да бъде преодоляно от неговата опозиция, която сътвори отчуждението на властта. Това е нещо като играта на камък-ножица-хартия. Старите политици са камъкът, Бойко е хартията. Той ще печели, докато не се появи ножица.

Но ако в началото бе Словото, както пише в Библията, то Словото ще докара и края.

Когото думите въздигат, него думите събарят. Последните импровизации на г-н Борисов - за пържолите и за родителското извинение - създават друг тип дистанция от народа. Това не е дистанцията на тузарския костюм, а дистанцията на ботуша, на селския бабаит, на харамията.

Лично аз имам усещането, че оттук нататък дори и най-сполучливите импровизации започват да вредят на каузата на премиера, просто защото народът е преситен от тежки пържоли и мечтае за нещо вегетарианско.

Още по-лошо е, че г-н Борисов увлича към всекидневно говорене и другите министри, които не владеят така добре думите. Например министър Дянков не само говори като чуждоземец, но и постоянно ръси недостоверни статистики, небмислени твърдения, които се опровергават още същия ден. Колкото пъти обещае нещо, винаги става друго. Случва се самият той да каже нещо сутринта, а следобед да каже обратното.

Това минира самото уважение към властта. В същото време Симеон Дянков е най-говорещият от всички финансови министри у нас и в цялата галактика. Подобен словесен излишък и разкош се забелязва и у Цветан Цветанов, макар и с коренно различна стилистика.

Затова според мен дойде крайно време правителството като цяло и г-н Борисов в частност да намалят публичните импровизации с около 75 на сто и да поставят своите послания на професионална основа. Време е да усетят сериозния тон на времето, в което живеем. Колкото повече осъзнаваме дълбочината на кризата, толкова повече са нужни достоверни факти, дълбоки анализи, добре подготвени разработки.

Отмина времето на лекия веселяшки лаф. Нещата са сериозни. Те искат сериозно обяснение. Те искат компетентни разработки и добра опаковка.

Политическото слово изисква високотехнологични словесни предприятия. У нас то или е импровизация на самия политик, или е поверено на "братчеди" и симпатични девойки. Нищо чудно, че в България властта остава винаги неразбрана.

По време на перестройката бях кореспондент на БТА в Москва. Както е известно, в началото СССР бе в пълна международна изолация. Когато властта говореше, тя отегчаваше и вбесяваше целия свят. Но всичко се промени благодарение на Генадий Герасимов - международен журналист, когото министърът Едуард Шеварднадзе назначи за шеф на дирекция "Информация" в Министерството на външните работи. На практика той прие ролята на държавен говорител.

За него работеше екип от 40-50 експерти, които събираха информация по абсолютно всеки проблем, който може да интересува чуждестранните кореспонденти, и я подреждаха по най-добрия начин. На практика това си беше една редакция на вестник.

Три пъти в седмицата Герасимов даваше редовни "брифинги", а в извънредни случаи, като например след експлозията в Чернобил, той организираше по 4-5 пресконференции на ден. Генадий Герасимов бе изключително интелигентен и модерен човек с чувство за хумор, но той никога не се майтапеше.

Ако не може да отговори на някой въпрос, добросъвестно си го записваше и на следващия брифинг даваше пълна информация. Кореспондентите бяха залети с подробни, компетентни и достоверни факти, в които нямаше и помен от пропаганда. И изведнъж нещата стигнаха дотам, че чуждите кореспонденти започнаха да изпращат Герасимов с ръкопляскания.

Бях свидетел и на пресконференцията на Рейгън в Москва, въпреки че никой не би допуснал кореспондент на такава дребна държавица да му зададе въпрос. Изумителна организация. Наоколо щъкаха повече пиари от бодигардовете със слушалките и всеки знаеше точно къде да пази. Роналд Рейгън също бе велик комуникатор, той постоянно раждаше лафове, на които г-н Борисов може само да завиди. Но неговите изяви бяха така програмирани, че нямаше никакъв шанс някоя волна душа като Сашо Диков да го вкара в небрано лозе.

Впрочем Рейгън остави чудесни речи, които днес се изучават като политически шедьоври. Какви речи ще остави на поколенията г-н Борисов?

По принцип той е напълно чужд на тази литературна форма. Публичната реч е пълното отрицание на битовите импровизации, които са му любими. Но пък тя извисява властта, придава й усещането за визия, за посока, за история. Тя не разсмива, а вдъхновява. Без вдъхновена публична реч не може да има ефективен контрол над тълпите.

Рейгън поддържаше щаб от десетина писачи на речи (спийчрайтери), които често влизаха в конфликт с основните му министри. Например държавните секретари Джордж Шулц и Джеймс Бейкър са направили всичко възможно да задраскат знаменитите фрази за "империята на злото" и "г-н Горбачов, съборете тази стена". Но писачите са надделели. Смята се, че без тях изобщо нямаше да съществува доктрината "Рейгън", която събори комунизма.

Много от най-великите президентски изрази са дело на "писачите". Например терминът "военно-промишлен комплекс", който се явява в прощалната реч на Айзенхауер. Или "Аз съм берлинчанин" на Джон Кенеди. Или знаменитите му думи "Не питайте какво страната може да направи за вас, питайте какво вие можете да направите за страната".

Дори Джордж Буш- младши, президент с ограничена словестност, понякога звучеше като Уинстън Чърчил - благодарение на спийчрайтера Майкъл Герсон, който оглавяваше цял щаб от писачи.

Впрочем Чърчил май е единственият световен лидер, който сам си е пишел речите и въпреки това те са шедьоври. Но той е човек с огромен литературен талант, който е пренаписвал всяко слово по 3-4 пъти, редактирал го е и пак го е преписвал, след което го е репетирал по цяла нощ, за да може да го "импровизира", без да чете, на другата сутрин пред парламента.

Струва ми се, че и Бойко Борисов невинаги импровизира.

Някои негови изяви, като например пресконференцията след последните избори или интервюто му с Карбовски преди две-три седмици, носят белезите на внимателната подготовка.

Така ми се струва. Това са чудесни изяви, но те не пораждат онова архетипно усещане за висока цел и за вярна посока, което може да вдъхнови населението за "кръв, пот и сълзи".

Струва ми се, че словесните министри и самият Борисов говорят така ексесивно, защото са вдъхновени от победата си на президентските и местните избори. Но от борсата знаем, че акциите скачат най-много точно преди да рухнат. През 2008 г. България постигна рекорден ръст, след което изведнъж падна таванът. А спомняте ли си далечната 1995 г.? Тя бе най-успешната след 10 ноември. И какво се случи след нея?

Подобна е и цикличността в политиката. ГЕРБ вече постигна повече власт от всяка друга партия на прехода. От-тук нататък няма накъде, периодът на екстензивното развитие и екстензивното говорене приключи. Дойде времето да се премине от словесно количество към качество на словото. Като няма истински инвеститори, правителството няма друг избор, освен да инвестира в истински думи.