Ще успее ли Бойко Борисов да влезе в образа на закрилника?

http://www.dnevnik.bg

 

Подкрепата за правителството зависи от това какъв свой образ успява да конструира Бойко Борисов във всеки даден момент. Ако образът е адекватен на момента – подкрепата остава. Ако не – не.  

Досега Борисов успяваше да конструира образа си спрямо ситуацията така, че да удържа подкрепа. Дали така ще бъде и в трудната 2012 г., това вече е доста съмнително.  

Отмъстителя

В началото Борисов играеше онова, за което беше избран – отмъстителя. Първата година и половина от мандата на правителството беше периодът на големите полицейски акции и на заканите за търсене на сметка на тройната коалиция. Доста бързо обаче стана ясно, че да си отмъстител не е толкова лесно, колкото изглежда в комиксите. Арестуваните "абсолютни престъпници" един след друг бяха пускани на свобода поради лошо свършена работа на органите. Милиардните далавери на тройната коалиция останаха ненаказани. А фиксацията върху полицейските методи за сметка на всичко останало доведе до това правителството да бъде обесено на собственоръчно изплетеното въже. Това бе същността на скандала с публикуването на подслушани разговори, разстърсили първите седмици на 2011 г. Опитът за контрол чрез тотално подслушване захапа самото правителство откъм гърба.  
 

Оставяйки Цветанов да се оправя сам, Борисов заряза ролята на отмъстителя и конструира друг свой образ – на строителя.

Строителя

Този образ дойде тъкмо навреме, за да покаже на обезверената публика, че все пак пътища, магистрали и метро може да има. Че провалът на двете предишни правителства в това отношение наистина се е дължал само на некадърност, алчност и боричкания между различни корупционни групички.  

Започна се ерата на рязане на ленти. В ролята си на строителя премиерът откликна на една вкоренена в обществото митология – че след 1989 година "една тухла не е преместена". Усетил подновената подкрепа в качеството си на строителя обаче, премиерът влезе в отдавна причакващ го политически капан. Тъй като идеологията "при Живков се строеше, с демокрация дойде разрухата" е на БСП, Борисов хлътна в елементарно повторение на основните митове на червената партия – не само за Тодор Живков като мъдър и градивен държавник, но и за прокарване на интересите на Русия на българска територия. От пролетта на 2011 година датират възмутителните му заклинания, например че ще строи АЕЦ "Белене" "независимо от цената".

С ролята на строителя премиерът влезе в отдавна причакващ го политически капан. Хлътна в повторение на червени митове - за мъдрия държавник Тодор Живков и за Русия.

 

В рязане на ленти и подновен възторг по отношение на руските енергийни проекти мина лятото и дойдоха изборите. А след тях всичко се промени. От приличното представяне на БСП се видя, че вляво няма електорат, който да бъде придърпан към ГЕРБ. Вдясно обаче стана друго. Окончателният провал на двете сини партии, както и гръмотевичният резултат на Меглена Кунева показаха, че електорална празнота има не вляво, а вдясно.

Борисов не намери подкрепа вляво, но отблъсна дясномислещите.

По-просто казано: Строителят, макар да преповтори основните митове на БСП, не намери подкрепа вляво, но успя да отблъсне дясномислещите хора. Ако иска да гарантира подкрепата си, Борисов по необходимост трябва да прати строителя в заслужена почивка и да измисли друг, привлекателен за десните и модерни хора образ. Че Борисов е тръгнал в такава посока, личи от внезапното му разграничаване от левите митове и от руските интереси. Вместо за "енергиен център на Балканите" (което е руски дискурс) премиерът заговори за "енергийна ефективност", което е политика на ЕС. Петролната тръба от Бургас към Гърция беше денонсирана, отново се клати АЕЦ "Белене". Накъде – към какъв нов образ – е тръгнал премиерът?

Закрилника

Ако помирише какво витае из въздуха и мобилизира брилянтния си политически инстинкт, Борисов бързо ще разбере, че новият му успешен образ не може да бъде друг освен на закрилника на хората, нещо като Зоро на XXI век.  

На кои хора и срещу какво? Така зададен, въпросът незабавно намира отговора си: на предприемчивите хора, на дребните и средните фирми, от които зависят икономиката и начинът на живот на българите. Именно те имат нужда от Зоро, тъй като, изоставени сами на себе си, те не могат да противостоят на триглавата ламя, която ги задушава: държавната бюрокрация; монополите; мутрите.  

Именно заради чиновници, монополисти и мутри хората на дребния и средния бизнес поголовно се отказват да правят каквото и да било, за да не привличат излишно внимание. А те като спрат, спира всичко. Ако премиерът освободи инициативните хора от този натиск, ще стане народен герой.

Дали преобразяването ще бъде успешно? Съмнително

Дали обаче Борисов ще съумее успешно да се преобрази в закрилника, това е доста съмнително. За да защитава обикновените хора, той трябва да ги познава, да се движи в техните среди. А Борисов прави точно обратното: движи се в средите именно на онези монополисти и всякакви подозрителни типове с лоша репутация, които тормозят хората. И не само се движи, но видимо им помага да затягат хватката си върху обществото.

С какъвто си се събрал, такъв си. Бойко Борисов се събира с Валентин Златев например - руски монополист и агент на руската власт. Резултатът е, че на "Лукойл" бе позволено да работи, без да има лиценз и без да е монтирал инак задължителните (за останалите) измервателни уреди. Да не говорим за онова пристанище на "Лукойл", където българските власти не са допускани и което е чисто руска територия, откъсната от Република България.

Подозрителни бяха и руските връзки на покойния Мишо Бирата, който също се радваше на протекцията на премиера. За Цеко Минев, обвиняван от природозащитните организации за унищожаване на българската гора, изобщо да не говорим. Той не само се радва на приятелството на премиера, какъвто е случаят със Златев и Мишо Бирата. Цеко Минев директно получава (наши) пари от властта за своите скиорски забавления, държавата узаконява негови незаконни обекти, а за да го улесни, правителството промени Закона за горите. Да строи човекът ски писти.  

Корпоративна банка на Цветан Василев, който също е замесен от руско тесто (и има дупка в биографията си между 1985 и 1992 г.), на свой ред се радва на парите на държавните предприятия, с помощта на които издържа медийна империя, стелеща се пред Борисов като руско ковьорче. За една голяма варненска групировка изобщо никой не говори, защото според Цветан Цветанов тя не съществува...  

Няма как да подкрепяш обикновените хора, след като не се събираш с тях, тъй като предпочиташ компанията на техните душмани. Няма как да закриляш българите, когато сред най-близките ти приятели с просто око се виждат лакеи на Москва. И няма как да те обичат дребните предприемачи, когато тях принудително ги свързваш с НАП, а оставяш "Лукойл" да се прави на дръж-ми-шапката.

Когато си ръководител на държавата, не можеш да си позволяваш лукса да имаш приятели с лоша репутация и с поведение, насочени срещу интересите на обществото. Или Борисов ще се научи, че обикновените инициативни хора са много по-достойни от монополисти, руски агенти и хора с мутренска репутация, или няма да може да премине към образа на закрилника, от който хората се нуждаят.  

А ако Борисов и това не разбере, ще си остане вляво – в комикса, в който строителят реже ленти, играе карти с руски олигарси и се сравнява с Тодор Живков.