Простодушие в повече

"Археолозите се помириха с премиера срещу 350 000 лева." Из новините на вестник "Сега".

Случайно съм успяла да седна и отгърна страницата, до която съм стигнала снощи, когато някой безцеремонно се надвесва над мен с думите: "О, Мирела, не вярвах, че още има хора, които четат книги в трамвая!" Вдигам раздразнено глава, но понеже не познавам човека, се опитвам да докарам нещо като усмивка. "Това е новият сборник с разкази на Деян Енев, снощи беше премиерата на книгата и нямам търпение да я прочета!" "А на нас снощи Бойко ни отряза главата! Гледа ли в новините?" "Кой Бойко?", питам все по-объркана. "Как кой? Бате Бойко. Толкоз мангизи налях в тия енергоспестяващи системи и сега край!" Понеже не знам за какво става дума, не знам и кой е човекът, разговарящ свойски с мен и съотнасящ се свойски с министър-председателя, "мангизите" и енергоспестяващите системи, спонтанно решавам да сляза три спирки по-рано и така да се измъкна от капана на принудителното общуване.

 Политици за пример?

Къде остана здравословната дистанция?

Тръгвам пеша и за да подтисна раздразнението си от всезнаещата фамилиарност, заляла ме току-що и заливаща ни отвсякъде, си мисля, че и политическият живот напоследък съвсем заприлича на семеен. Един е влязъл през вратата, друг през телевизора, трети през вестниците, но всички сме се събрали около трапезата, големи и малки, орденоносци и пренебрегнати, стачкуващи и послушковци, жертви и извършители. Важно е да се уточни, че в центъра на голямото ни семейство е премиерът Бойко Борисов, думите които произнася, извиненията подир тях, възгледите му на кучкар, срещите му със сестрата на убитото в Перник момиче и с археолозите край Кюстендил, а сетне и край Шумен. Изнервеният глава на семейството ни е ту прям и груб, както подхожда на загрижения и отговорен за всичкото, ту човеколюбец, който пуска шеговити лафове, заеме ли се да ни убеждава в нещо, ту отстъпчив, наложи ли се, ту самодоволен и без да се налага.

Саботаж на държавността

Начинът, по който говори Борисов-бащицата, впечатлява и вбесява едновременно, защото прекрачва всички норми на политическото, руши фасадите на бюрократичната и институционална кухота, провокира фалша на клишетата, но и противоречи на заемания пост и в някакъв смисъл саботира държавността. В словесните и жестови импровизаци на министър-председателя простодушието започна да ни идва в повече, а е ясно, че в трудни до непосилие времена като днешното, се поражда тягата към по-експертни и сериозни изказвания, които да очертаят поне утрешния ден, да създадат макар и близък хоризонт, предвидимост, различна от чалгата на всекидневието тук и сега. Та засега, като във всяко що-годе разумно семейство, предпочитаме да се помиряваме – с изключение на миньорите от ТЕЦ “Марица изток”. Засега, повтарям, за по-нататък не е ясно.