Горчив коктейл

Ако една тема не заглъхва, това не е случайно – значи има причини. Има теми, по които се пише веднъж. Има такива, по които се пише през интервал – според случая и обстоятелствата. Има и такива, които завихрят общественото внимание като торнадо – защото събират различни мнения и ги съсредоточават, като междувременно огънят се подклажда от нови и нови факти и мнения.

            Някои от тях парят – това личи от реакцията на засегнатите – пострадали и разследващи. Но може ли на една везна да се поставят чувствата на пострадали и на разследващи. Ако последните са уверени в правотата си – защо реагират като опарени и ужилени. Равнозначно ли е тяхното раздразнение с мъката на пострадалите.

            Изглежда такъв е случаят с убийството на Мирослава – с всички противоречиви обстоятелства, които го съпътстват.

            Полицейските синдикати осъдиха обществената реакция по този случай. Осъдиха и медиите, които принизявали същността и резултатите от полицейската дейност. Засега осъждането е в декларация. Те смятат, че подобно отношение създава негативна представа у обществото и демотивира полицейските служители.

            Но ако са уверени в правотата си като съвестни професионалисти – биха могли да подминат подобни реакции. Защото един удовлетворителен резултат би бил достатъчен – без нужда за допълнителни обяснения. Подобен резултат или безкомпромисен стремеж за разнищване на случая би осигурил ресурс на доверие. Но в случая основания за съмнения има.

            Не е нормално въпросите около случая да предизвикват неприязън и враждебност. Ако те продължават, значи повод за тях има. Никой не може по-убедително да принизи резултатите от полицейската дейност, освен самите полицаи.

            Най-малко са необходими ръмжащи декларации. Те не внушават доверие. Какво означава, че „служителите на българската полиция имат правото да не се съобразяват с желанията на медиите, политическите сили или волята на пострадалите от престъпна дейност граждани”. И това да се оправдава с оглед разкриване на престъплението. Или с оглед на тяхната недосегаемост – независимо от резултата или липсата му.

            При положение, че българските граждани целокупно плащат заплати на най-многочислената полиция в Европейския съюз. Тя не ни дължи, но всички ние й дължим 20 пенсии накуп, когато служителите й се пенсионират на 45 години. Както им дължим и несравнимо по-високи пенсии от нашите.

            Щом е така, това не предполага, а изисква професионализъм и отговорност от тяхна страна. Безсрамно е такива просто да се имитират и да се очакват аплодисменти. Мерзко е грубото държане с пострадало семейство, което не знае какво става с детето му.  Подобно впечатление остана и след като се разбра съдбата на изчезналото момиче.

            Защото тя не беше заминала по своя воля, за да си пие коктейлите някъде. Защото по това време вече не е била жива.

            Сега въпросът е за нас – за тези, които сме останали и за които е вероятно въпрос на време да изпием не някакво „горчиво вино”, а горчивия си коктейл, който негласно ни обещават – както са я подкарали, докато „нашата полиция ни пази”.