Всички сме виновни за обругаването на враговете си

Преди седмица се появи видеозапис, показващ американски морски пехотинци да уринират върху телата на няколко убити талибани, и ядоса много хора в САЩ. Държавният секретар Хилари Клинтън и министърът на отбраната Лиън Панета осъдиха този акт, военните обещаха разследване, а някои експерти дори запитаха дали това не е военно престъпление.

Повечето хора не го разбират

Защо американски войници и защо който и да било би уринирал върху мъртво тяло?

В рамките на около година на няколко пъти бях с взвод американски войници в Източен Афганистан. Имаше много сражения, много жертви и огромен стрес. Никога не съм виждал някой да прави нещо като на видеото, но и никога не съм виждал мъртви талибански бойци - врагът винаги прибираше телата на своите, преди да стигнем до тях.

Въпреки това нещата, които войници крещяха по време на битка, много добре разкриваха как войната променя начина на мислене на хората. (Сигурен съм, че и талибаните крещят същите неща по наш адрес.) В един момент талибан бе прострелян в крака и умирайки, започна да пълзи обратно около една височина. Мъжете, с които бях, започнаха да ликуват. Радостта им бе скъпа - аз страшно много харесвах тези момчета, но тържеството им беше толкова грозно. Не исках да бъдат такива.

По-късно попитах един от тях за случилото се и той обясни, че те са били щастливи, защото то с още малко ги е приближило да завръщането у дома живи.

Те не ликуваха от смъртта на врага, те ликуваха, че са живи

Точно този боец никога повече няма да може да убива американски войници.

В изявлението си от тези дни ген. Джим Еймъс, командващ морската пехота, каза, че "поведението, запечатано на видеото, е напълно несъвместимо с високите стандарти на поведение и войнска етика, която сме демонстрирали в нашата история".

Само че не си представям в човешката история да е имало момент, когато мъртви врагове да не са били поругавани. Ахил влачи трупа на Хектор около стените на Троя, закачен на колесницата му, защото се разгневил, че Хектор убил най-добрия му приятел. Три хилядолетия по-късно сомалийски бойци влачиха тялото на американски войник по улиците на Могадишу след свалянето на хеликоптер Black Hawk и застрелването на 17 други американци. По време на войните в Дивия запад бели американци рутинно са скалпирали индианци (и обратното) чак до 70-те години на ХІХ век.

Американската армия би трябвало да поддържа по-високи стандарти от тези, но е важно да се разбере и контекстът на поведението на това видео. Очевидно импулсът да се оскверни врагът идва от едно много примитивно и мрачно място в човешката психика. Тези импулси ще избиват отново и отново.

В това поведение обаче има и друг контекст - много по-съвременен. Като общество може да се отвращаваме от това наши пехотинци да уринират върху мъртви талибани, но странно продължава да не ни впечатлява фактът, че тези същите пехотинци най-вероятно малко преди това са пуснали няколко куршума в гърдите на бойците.

Американските военни не са слепи за тази ирония

Те много добре знаят, че обществото ги тренира да убиват, заповядва им да убиват и след това се отдръпва от всичко, което би могло да изглежда като обругаване на враговете, които те са убили.

Ама, разбира се, че те отнемат всичко човешко у врага - иначе биха били изправени пред огромна вина и съпротива да убиват други човешки същества. Вместо демонстрация на бездушие към врага този грозен инцидент може да разкрие нещо друго - един отчаян опит на объркани млади хора да убедят самите себе си, че не са извършили току-що първото си убийство, а че просто са гръмнали няколко койота.

Разбира се, че това не върши работа, но им помага на момента, помага им да продължат с патрула си.

За последните 10 години американските деца възприеха като нещо нормално тези морални противоречия и тези деца днес водят нашите войни. Видеото не ме изненада, но много ме натъжи  не само заради момчетата, но и заради всички нас. Може да изправим пред съда тези мъже заради обругаване на мъртви и в същото време да твърдим, че е ОК да изтезаваме живите.

Накрая

има контекст на този акт, в който всички ние сме отговорни, всички сме виновни

Един 19-годишен морски пехотинец много трудно може да помири в мислите си факта, че е ОК да давиш при изтезания жив талибан, но не е ОК да уринираш върху мъртъв.

Когато започна войната с терора, морските пехотинци на това видео вероятно са били 9-10-годишни. Като деца те са чували как възрастните - и политиците - говорят за враговете ни с най-нечовешки определения. Интернет и новините са пълни със смятащи се за много важни мъже и жени, наричащи враговете ни животни, които не заслужават за тях да важат закон и морал. Изпращали сме вражески бойци в страни като Сирия и Либия, където местните режими да ги изтезават, а после обвинихме същите тези режими в извършване на военни престъпления и жестокости. Тези хора са били изтезавани да признаят престъпленията си и са били държани зад решетките без процес, понеже самопризнанията им, изтръгнати с насилие, не биха издържали пред съда.

За последните 10 години американските деца възприеха като нещо нормално тези морални противоречия и тези деца днес водят нашите войни. Видеото не ме изненада, но много ме натъжи - не само заради момчетата, но и заради всички нас. Може да изправим пред съда тези мъже заради обругаване на мъртви и в същото време да твърдим, че е ОК да изтезаваме живите.

Надявам се, че някой друг може да обясни това на нашите войници, защото аз нямам и най-малката идея как да го направя.

Себастиян Юнгер работи за Vanity Fair, автор е на книгата "War" и режисьор на филма "Restrepo" (2010), които разказват за преживяното от американските войници в Афганистан