Кампанията срещу шистовия газ - добре платен пиар

С Илиян Василев, дипломат и експерт по енергийна сигурност, разговаря ГЕНКА МАРКОВА:

- Г-н Василев, правителството се отказа от проучванията и добива на шистов газ. И парламентът вчера прие такава забрана. Правилното решение ли е това?

- Правителството взе странно и прибързано решение. И покани следващия протестиращ за компромис. Надявам се да се е водило от съображения и информация, с която не разполагам. Но безспорно има световна новина - ние сме първите в света, които си забраняваме да знаем с какво разполагаме. И второ, предполагаме, че има друга технология за проучване на шистов газ извън фракинга. България се самоизключи от технологичната революция в сферата на шистовия газ. Ще си останем остров на задоволство от външна зависимост. Този период историята ще отбележи с тире.

- Министър Трайков коментира, че "с шистови контрареволюции може да обречем България завинаги на бедност и да не може да печели от собствените си богатства". Има ли такава опасност?

- Не искам да бъда на мястото на енергийния министър. Нито на външния, на финансовия или на екологичния министър. При такава подкрепа от "своите" не ти трябват врагове. Как при тези условия да водиш битки с кризата, с трудни противници, да привличаш чужди инвеститори, да убеждаваш стачници, като твоят личен тил не е осигурен. И какво казваш с това решение - извън очевидната цел да се затвори за правителството един от по-малко значимите фронтове на напрежение - има стачки, има обществен натиск към убийството в Перник, към кризата в еврозоната.

Цялата канонада от удари срещу фракинга бе знаме на силите, които искат да всеят недоверие към ключови партньори - вижте, Америка разработва и ни изпраща отровни технологии, които да замърсят води, почви, въздух. Това си е парекселанс извадено от хрониките на студената война. Прочетете заглавията в американските и европейските вестници - “България забранява американска технология, която се прилага в цял свят”. Изобщо на никого не му мина през главата да направи независима комисия, която да изготви официален доклад, да ангажира институциите в получаването на официална информация от американските власти, да проучи опита и да види реалното положение.

Аргументите се търкаляха на улицата. Геолозите, които са единствените професионално компетентни, напразно говореха, че опасността е внушена и хиперболизирана. Но ги обвиниха “в конфликт на интереси”?! Все едно да кажем на лекарите кое е опасно при лечението.

Разбира се, че има опасност България да не разбере какви природни богатства има. Няма как да стане с взиране в земните недра без проучвания. Като в Средните векове - забрана върху знанието!? Има значение фактът, че министър-председателят пое лична отговорност за тази забрана и светът знае за това. Влизаме в енергийна криза с широко затворени очи и вързани ръце. И това е веригата на добавената бедност, заради която стоим на дъното на ЕС по доходи.

Всъщност нищо особено не е станало, газ в България ще се добива, и то от шисти. А технологията си е напълно безопасна съгласно утвърдените международни индустриални стандарти. Просто някой реши на това поле да даде сражение на правителството и на отношенията ни със САЩ, като използва прикрита като европейска газпромовска карта и правителството прие играта в своето поле.

- И все пак - не е ли опасна тази технология?

- Технологията не е нито нова, нито експериментална - използва се от 60 г. Ако така изнася на нашите политици и те кажат, че за тях е експериментална, значи да чакаме още 100 г. Всичко около демонизацията на шистовия газ беше добре финансиран пиар проект. Някои политически кръгове пробват терена за бъдещи акции срещу правителството. Още от референдумите срещу “Бургас - Александруполис” стана ясно, че екологическата карта ще се разиграва от политици и специални служби. Лидерите на екопротеста още преди месец бяха уверени, че правителството ще се огъне. Тази увереност може да дойде само от едно място.

- Трябва ли хората да се страхуват - вероятно има и някакви опасности?

- Нормално е хората да се страхуват. Представете си тотално измислената и рисувана от протестиращите и медийно усилена картина - водата, почвата и въздухът отровени. Земетръси отдолу, отгоре бензол в кръвта. Това си е филм на ужасите. С какви разумни средства и научни аргументи можеш да обориш този “спиритичен транс”. А да се допусне, че на американците им пука по-малко от нас за природата и здравето, си е направо патетика.

Самият президент Обама допреди няколко дни беше резервиран за шистовия газ. Но след фурора на фракинга в целия свят, който направи страната му световен лидер, след като американските избиратели се радват на най-евтиния газ в света - как да не прегърнеш тезата за неконвенционален добив на природен газ. Ставащото в България има европейски измерения. Неслучайно кандидат-президентът Калфин превърна битката против шистовия газ в кредо на кампанията си. Той има европейски амбиции и не изразява само своите интереси.

България е само тестово поле за европейска кампания срещу американската технология, с по-широки внушения изобщо за отношенията между ЕС и САЩ. Истинската цел са Полша и Германия. Първо, ще се опитат да дискредитират постиженията на Полша - новина за открити залежи и извлечен газ ще зарази с "прагматичен" интерес всяка управляваща партия. Затова и съсредоточават удара върху проучването.

Представете си как ще забранят добива, ако примерно имаме търговско откритие на 100 млрд. куб. м газ. По днешни цени това са 40 милиарда долара!?! А по крайни цени на потребител е още повече. Икономическият ефект за страната, за нейните фирми, бюджет и потребители вероятно се измерва в пъти БВП. Предстои да видим антишистова истерия за "ужаси" в Полша. Целта е да се вбие клин в доверието между партньори и съмишленици.

- Но идва упрекът на еколозите, че “Шеврон” плащал големи глоби...

- Ами да, като социално корпоративно отговорна компания спазват законите и като направят грешка, чинно си плащат. Кажеш им - преработете водата до технологически чиста, внесете разумни изменения в програмата, предоставете програма за социални инвестиции в местните бюджети - и те се съобразяват. Това е рационалният подход за защита на интереси. А със забрани - глух и сляп.

Ние какво видяхме от това, че без предизвестие ни спряха природния газ в средата на зимата през 2009 г.? Кой ни плати за студа и загубите? Главната цел на тази паневропейска кампания е, разбира се, Германия. Ако там лобито на “Газпром” успее да забрани проучването и най-вече добива на шистов газ, това ще стане европейска норма и немските компании ще трябва да внасят още по-големи количества от “Газпром”, за да компенсират забраната на ядрената енергетика. Не трябва да се забравя, че за Русия възможността на “Газпром” да си запази пазарите и високите цени е равнозначно на сигурност на властта в Кремъл.

- Ще пропусне ли своя шанс България да се освободи от енергийната си зависимост от Русия?

- Вие нали не си мислите, че силите, които инспирират протестите срещу фракинга и шистовия газ, ще спрат дотук. Забавянето на изграждането на междусистемните връзки и на реализацията на алтернативни доставки на природен газ са част от същата схема на свързани действия, която ражда “добавена бедност”. Нека ви кажа една грижливо прикривана истина - появата на “Шеврон” у нас разбърка картите на онези, които с години печелеха търгове за проучване и все нищо не ставаше. Но този път нещата се обърнаха - новата технология дава възможност да се добива газ там, където досега имаше сухи сондажи. И тук се роди този нов екоикономически национализъм - или ние ще контролираме положението, или други няма да работят.

Междувременно веригата на заинтересованост при вноса на природен газ си работи перфектно. И вие искате засегнатите да не роптаят?! Ключовата разлика при външната зависимост от газовите компании е, че тези, които евентуално ще добиват газ по неконвенционален способ, нямат нужда да се натискат да правят революция в България, ако ние не искаме. Ако искаме да знаем с какво разполагаме - идват, проучват, добиват и си плащат за това.

Ако не искахме да знаем - трябваше да не обявяваме търг и да си останем “сива” зона за европейската геология. Толкова много усилия струва привличането на пионерски тип инвеститори - т.е. тези, които за първи път стъпват в България. Граденото с години се унищожава с един замах. Питайте ме как се възстановява доверие на чуждестранен инвеститор. И досега нямаме нито един привлечен фонд за рискови инвестиции в България. Такъв след 2 г. работа успях да привлека през 1998 г. и се задържаха само 2 месеца. Пак някакви талибани.

- Какви ползи бихме пропуснали?

- С подобни лидери, с тази политика, без гръбнак и без ясна визия и посветеност - трудно. Но това не е прогноза. Ще минем през всички трудности, голяма част сътворени от нас, ще си платим високите цени на монополния доставчик до края и тогава чак ще догонваме. Сега балансираме социалното недоволство "на ръба", дори отвъд него с цената на декапитализация на “Булгаргаз”, на счетоводни маневри и скрито субсидиране.

При цена от 150 долара на барела, на природния газ от 500 долара за 1000 куб. м и при силен долар хората няма да имат вариант, освен да протестират. Тогава пак ще тръгнем на просия на Изток и на Запад и ще получим по-малко от това, което можем да получим, ако сме с изправен гръб. Междувременно организаторите на екопротестите, които имат временни роли, ще изчезнат от сцената, ще са си свършили своята "черна" работа.

- Какво я очаква България?

- Криза. И помнете ми думата, най-накрая виновен ще се окаже икономическият министър, който две години и половина работи в условията на постоянен външен натиск и спирачки. В това число и бламиране и картони. Не завиждам на министър Трайков - да водиш битки на много фронтове с такъв тил е направо мазохизъм. Много се надявам да успее да убеди фирмите, получили разрешение за проучване и добив, да не си тръгват, но те нямат опция при тези забрани. Техните управителни съвети и бордове четат вестници - вярват на това, което казват правителството и парламентът, а не на един добронамерен министър.

- Ще вземат ли връх икономическите аргументи?

- Давам месец до три, за да си променят решението - тоест да допуснат проучването и да въведат строги регулации. Обстоятелствата ще ги накарат. Като се огъват, губят двойно. Но умението да управляваш трябва да се развива, то не се наследява. Забраните са само израз на слабост.