Америка, Гърция и световният пожар

    Една икономическа криза в Гърция през 1947 г. принуди САЩ да поемат световното лидерство. Сега, повече от 60 години по-късно, друга гръцка криза показва как се чувства светът без американското лидерство.
    През февруари 1947 г. британското правителство - фалирало заради войната и притиснато от суровата зима - каза на Америка, че вече не е в състояние да помага на Гърция, която бе на ръба
на икономическия колапс и гражданската война. Британска дипломатическа грама от онова време гласеше, че Вашингтон "не трябва да губи време в поемането на факлата на световното ръководство от нашите ръце".
    Президентът Труман отива в Конгреса и поисква 400 милиона долара помощ за Гърция, като заявява, че сега Америка ще подкрепя "свободните народи, които се противопоставят на опитите  да бъдат покорени". Няколко седмици по-късно САЩ обявяват Плана Маршал - внушителна програма финансова помощ, предназначена за стабилизиране на цяла Западна Европа.
    Контрастът между онова време и настоящето е пълен. Още една икономическа криза, започнала от Гърция, заплашва Европа. Но този път няма съмнение по въпроса дали САЩ възнамеряват да заемат централна роля в преодоляването на тази криза.
    Разбира се, двете епохи не са еднакви. Европа сега не е в нищета, както беше през 1947 г. Нито в нея има "комунистическа заплаха", която да е в центъра на вниманието на Конгреса.
    Но въпреки това през 2012 г., както през 1947 г., е ясно, че интересите на Америка и света са заложени в Гърция. Обявявайки своя план, държавният секретар Джордж Маршал се аргументира, че
икономическото здраве на Америка е заплашено от хаоса в Европа и че САЩ ще направят всичко възможно, за да подпомогнат "възстановяването на нормалното икономическо здраве в света".  
    Това е принцип, към който оттогава Америка се придържа последователно. Групата представители на САЩ, които изработиха политика за спасяване на глобалната икономика от азиатската и руската финансова криза в края на 90-те години, стана широко известна като "комитет за спасяването на света". Това е претенциозно название. Но основният елемент беше валиден. Светът се нуждаеше от лидерството на Вашингтон и го получи.
    Какво се е променило? Липсата на пари е голямата част от проблема. Америка изхарчи за Плана Маршал еквивалента на 5 процента от своя брутен вътрешен продукт. Сега това не е осъществимо. Министърът на финансите на САЩ Тим Гайтнър често приканва европейските си колеги да направят повече за овладяването на дълговата криза. Но като говори с мек тон, той не носи със себе си голяма чекова книжка.
    Обаче американското лидерство не винаги се основава на парите в брой. "Комитетът за спасяването на света" не изхарчи голяма сума пари. Но той действаше в различно време. По-малко от десетилетие след рухването на Съветския съюз - и при американския икономически бум - хората с решаващ глас за
политиката на САЩ разполагаха с доверието и увереността да водят. Днес това липсва в голяма степен. Финансовата криза взе своя дан от способността на Америка да убеждава, както и от нейните финанси.
    Освен това правителството на Обама взе съзнателното решение да съсредоточи ресурсите в Азия. САЩ решиха, че основните икономически и геополитически въпроси през този век ще се решават от двете страни на Тихия океан. Така че на Европа и Близкия изток ще бъде посветено по-малка част от американското време, пари и внимание.
    Последиците от това преместване на акцентите вече се видяха през изминалата година. Когато НАТО предприе военната операция в  Либия, САЩ заеха подкрепяща роля, макар и тя да бе жизнено важна. Но докато представителите на ЕС едва ли не лагеруваха в Атина през тази година, видни представители на САЩ се държаха настрана. Държавният секретар Хилари Клинтън пътува неуморно, но е посетила само веднъж Гърция миналата година на път за Индия.

    Стратегическият избор на американците е достатъчно логичен. Азия е най-динамичният регион в света, а Китай е възникваща суперсила. На теория има основания да се прехвърля фокусът от Европа върху Азия.
    Проблемът е, че геополитическите и икономическите предизвикателства на гръцката криза от 2012 г. не са толкова драматични, както през 1947 г., но въпреки това те са много сериозни. Ако Гърция изпадне  в неплатежоспособност, съществува висок риск от голяма финансова криза в Европа, която ще се разпространи по целия свят.
    Освен това има и големи стратегически проблеми в източното Средиземноморие. През морето отвъд Гърция цялата Северна Африка е в процес на кипеж. Нараства напрежението между Турция, Кипър и
Израел. Хаосът в Гърция вече отслаби връзките й с ЕС. Китай взе на дългосрочен лизинг пристанището на Пирея, а руските олигарси може да налетят на гръцките компании при приватизацията им.
    Най-съкровената надежда на САЩ е, че справянето с кризата на еврото може да бъде прехвърлено на Германия. Тогава, ако Европа овладее  дълговата криза, ЕС ще може да направи повече за
решаването на глобалните проблеми.
    Бедата е, че европейците - и конкретно германците - се държат разочароващо. Поради свои вътрешни причини германското правителство не желае и не може да осигури огромния финансов
ресурс, който Вашингтон иска Берлин да отпусне. Германците вече доказаха, че са разочароващ партньор и в други световни кризи. Огорчен представител на Пентагона възкликна неотдавна: "Казах на  германския си колега: "Светът е обхванат от пожар, къде сте вие да помогнете?", а той само сви рамене".
    През 1947 г., когато големият пожар в Гърция заплашваше света, Вашингтон изпрати противопожарни коли. През 2012 г. те бяха пратени от Берлин и Брюксел - със закъснение и зле екипирани. В резултат пожарът продължава да вилнее.

(БТА)