Отлагането на добива е разумно, но не и забраната за проучване

Нека да е ясно от самото начало: в "Капитал" имаме съмнения в технологията за добив на шистов газ (тук не успяхме да открием твърд привърженик). Но нямаме и достатъчно факти, за да се произнесем опасен или не е добивът му. Още по-малко доказателства, че проучванията са заплаха за здравето и природата.

Така че решението на парламента тази седмица да забрани изцяло не само използването на технологията за хидравлично разбиване, но и възможностите за проучване на евентуалните залежи ни изглежда лудитизъм. Това е нещо като да се забрани рентгенът поради опасността от рак.

Добивът на газ от шистови скали е доста нова индустрия. Тя масово започва да навлиза в САЩ едва около 2005 г. и избуява изключително бързо. Ако през 2000 г. едва един процент от газа в САЩ идва от неконвенционални източници, сега такъв произход има една трета синьото гориво.

Въпреки повдигащите се от време на време съмнения около икономическата състоятелност на шистовия газ фактите са ясни - от нетен вносител на газ в началото на новото хилядолетие САЩ през тази година могат се превърнат в износител. Институтът "Джеймс Бейкър" дори прогнозира, че американските компании могат да започнат да конкурират "Газпром" на европейския пазар чрез доставки на втечнен газ.

За последните четири години цената на едро на електроенергия в САЩ е спаднала с 50% отчасти заради рецесията, но най-вече заради резкия спад в цената на природния газ. Не само това, но той може би става дори по-евтин от газа на руския вътрешен пазар, както писа тази седмица в. "Независимая газета".

Дори и в България да не започне добив, шистовият газ носи ползи и за нас - благодарение на него спаднаха цените на втечнения газ и страната може сериозно да се замисли за изграждането на връзка до някои от регионалните терминали в Турция или Гърция.

В същото време екологичните предизвикателства са големи. Макар на фона на десетките хиляди кладенци в САЩ няколко дузини проблемни места да изглеждат статистически незначителни (като твърдят поддръжниците на шистовия газ), те са крещящ пример за проблемите - изтичане на газ, замърсяване на околната среда с токсични отпадъци, заплахата за водните резерви...

По-лошото е, че повечето от замърсяванията и течовете в САЩ според специалистите се дължат на лоша технологична дисциплина, липса на регулаторен надзор и пропуски в законодателството. А ако Съединените щати не могат да се оправят в тази област, как България ще успее?

Но за това трябваше да се проведе дебат, а технологията и администрацията да се тестват.

Рубладжии и доларджии, шистови демони и летящи килимчета

Ако за еколозите е разбираемо да преувеличат, дори да истеризират по някой проблем, за да се чуе гласът им, в парламента се очаква да кънти гласът на разума. Дебатът в икономическата комисия на Народното събрание този понеделник ипоследвалото го пленарно заседание в сряда, което наложи мораториума, обаче бяха нов връх в парламентарното празословие.

По време на дебата в понеделник в залата бяха едва трима души, които имат нещо общо със сондажите. И те нямаха думата. Един от тях, геологът проф. Кристалина Стойкова, която е работила на практика с всички компании, които сондират в България (включително Texaco, която беше придобита от Chevron през 2000 г.), беше обвинена, че защитава интересите на американската фирма.

След като никой не си направи труда да изслуша геолозите, накрая тя отчаяно каза: "Явно вече експертността е грях." Иронията в случая е, че в челото на атаката бяха двама депутати на БСП, подписали като министри споразумения с "Газпром". По подобна глупава логика те, както и друг депутат от БСП, известен с близостта си до консултанта на проекта АЕЦ "Белене" Parsons E&C Europe Limited, можеха да бъда обвинени, че работят за Москва.

Елементарните обвинения в обвързаност и корупция, които иначе са нормални в българския политически дискурс, обаче бяха засенчена от подвиквания кой от кого взема указания - КГБ или ЦРУ в зависимост от политическата окраска. Депутатите на "Атака" естествено водеха ударната група, да го кажем по-меко, на тези без възпитание.

За народните представители е естествено да се съобразяват с общественото мнение, така че мораториумът, който наложиха, е политическо решение. При това положение научните аргументи едва ли биха имали сила. Но абсурдът е, че ако депутатите бяха опитали да поискат експертно мнение, можеха лесно да го намерят.

Има доста българи, които работят в САЩ и Канада - както в газовия сектор, така и в неправителствени организации, които се борят с фракинга и даже работещи в местните и федералните власти. Ако не друго, щяха да направят жест към емиграцията, която иначе търсят само за снимка и дарения. И щяха да избегнат съмненията в помисли, които не са свързани с екоидеята.

Какви ефекти ще има забраната

Прекият ще е изтеглянето на Chevron. Причината е изненадващото решение на правителството да прекрати и разрешението за търсене и проучване на американската компания. В него не се казва какво методи ще се използват за проучване, т.е. правителството можеше да опита да предоговори работния план на компанията.

Такова предложение направи министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. Освен ако Chveron не са заявили изрично желанието си за оттегляне, в действията на кабинета няма логика. Американската компания отдавна следи дебата и решението за мораториума едва ли е било изненадващо. От отдела за връзки с обществеността на Chevron на всички въпроси отговаряха накратко "проучваме ситуацията".

Ако обаче мотивът на кабинета е, че само така може да се гарантира неизползването на фракинг в България, тогава трябва да бъдат прекратени разрешенията за търсене и проучване и на другите компании, които имат стандартни лицензи.

Иначе се създава усещането, че някой пак се облагодетелства. Компаниите, които сега сондират, ще направят проучвания за залежите и в момента, в който отпадне забраната за фракинг ще влязат с летящ старт в бизнеса с шистов газ. Има поне един случай, в който българска компания използва независимата съдебна власт на страната, за да отстрани свой западен конкурент. Нещо, което например вече се е случвало в Полша с Exxon, припомня Гжегош Пител, изследовател в института "Собиески". "Просто в началото не бяха си наели правилен консултант."

Подобно поведение влиза в руслото на публичното говорене срещу чуждите инвеститори, което правителството упорито следва от две години насам. Така че дългосрочният ефект ще бъде охлаждане на инвеститорите, поне на тези от САЩ. Меко казано, неразумно поведение в продължаващата между народна инвестиционна суша.

Още по-интересно ще бъде обяснението на правителството, когато излезе пазарният анализ за АЕЦ "Белене", изготвен от консултантите от NERA (наети от HSBC). Вариантът, в който проектът изобщо няма шанс, е именно излизането на пазара на шистов газ.

Защо е глупава забраната

Първо, защото проучването безспорно не е толкова рисково, колкото добива. На подобно мнение са дори скептиците по отношение на шистовия газ.

Без да има надеждно проучване, няма как да се направи оценка на потенциала и рисковете. Може в България да има места, където добивът на шистов газ е възможен - достатъчно отдалечени от населени места и с надеждни източници на вода. Може обаче да се установи, че извличането му е икономически неизгодно или дори опасно.

Шистовите пластове са разположени надълбоко и може да се окажат скъпи за експлоатация. В Добруджа няма чак толкова много източници на вода, която да захрани сондажите, а може и геологията около т.нар. сладки места (точките, които са
най-удобни за добив) да е неподходяща - дали сондираният скален масив е в релаксация, или се намира под геодинамичен стрес, както вероятно биха се изразили геолозите.

Процесът по оценка на въздействието върху околната среда на евентуалния сондаж би бил най-добрата процедура по проверка на всички тези хипотези. Сега трябва да разчитаме на интернет и консултанти, които ще правят заключения по принцип, или пък на враждуващите крила в Българската академия на науките (Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН всъщност представи още в средата на 2011 г. нелошо становище - скептично, но все пак конструктивно).

И сега?

Ще започнем отново. Оттук нататък е важно държавата да върне доверието към себе си. Повечето българи имат съмнението, че тя може да се справи със сложен регулаторен проблем, какъвто е добивът на шистов газ.

Както се изразява Гжегош Пител: "Норвегия, не е Норвегия, защото има газ. Дори и да нямаше, тя пак малко щеше да се различава от Дания и Швеция. Докато при нас това не е точно така." Наскоро в Полша бяха арестувани седем висши чиновници начело с директора на департамента за геология и концесии на министерството на околната среда Ева Залевска (която е била разследвана, докато "Капитал" я търсеше за интервю) за опит за подкуп при определянето коя фирма да вземе поредния лиценз.

Много циници биха казали, че това се е случило, тъй като подкупът не е стигнал по-нагоре. Според Пител обаче това все пак признак, че полската държава работи и нещата се подобряват.

България не само не прилича на Норвегия, но не прилича и на Полша. Така че, както ще напишем за хиляден път, добре е правителството да стане малко по-прозрачно, да опише по-добре процедурите и да направи режим за добив на шистов газ, който да се ползва с повече доверие. И когато всички други успеят да привлекат големите компании, да се надяваме, че те отново ще обърнат внимание на България.