На раздяла с президента Първанов: ЗА ГЛАВАТА, КОСАТА И ПОД НЕЯ, ЗА ПРОЛЕТТА И ЗИМАТА

      Повод за настоящите ми бележки са изречените преди известно време по различни поводи две  „фундаментални“, лишени от истина фрази от отиващия си /за радост/ президент. Става въпрос първо за измамното му въображение /ако не се касае за поредната обикновена манипулация/, че щял да напусне и да се оттегли от отговорния пост с високо вдигната глава.

      Четейки тази лишена от всякакво чувство за мярка и самооценка фраза си зададох  въпроса дали някой в страната ще запомни с нещо „високо вдигнатата държавна глава“ или по-скоро ще говори на поколението си за поредния провален проект на ръководен субект, несътворил нищо съществено за просперитета и обединението на нацията, за създаваните  от него непрестранни пречки за нормално функциониращото управление на парламентарната  република в условията на нетолерантност и зле прикрита партийност. И колкото и странно да звучи в този момент по пътя на така нареченото асоциативно мислене си спомних един разговор с моя близка, която останала впечатлена от външния вид на президента, от неговия костюм, риза, връзка или както някой би казал от това, че той е „как денди лондонский одет“.

Тогава това ме накара и аз да се загледам във външността на президента и да установя, че тя е напълно права. Но, признавам, най-много ме впечатли неговата прическа. Имах чувството, че всеки косъм е бил предварително щателно подреден върху президентската  глава . И напълно естествено си зададох въпроса защо обществото толкова несправедливо от една страна е отгледало виртуозно работещи коафьори, които в своето развитие са изминали пътя от отразяните вмирисани букли и кралските перуки до днешната прекрасна прическа на президента, а от друга страна – защо то не е извикало на живот специалисти, които да преформатират човешкия разум и мозъчните гънки на лица като президента Първанов, които така бързо забравят поведението си от недалечното минало и говорят с „високо вдигнати глави“. Очевидно в третирания случай става въпрос за пълна липса на баланс между коса и глава.

Само добрата работа и корекции на такива специалисти биха му помогнали да разбере истината около избора му за президент и прослувотото му десетгодишно безполезно пребиваване на стола на държавния глава, а тя е, че не той спечели изборите и доверието на народа, а неговият опонент нелепо ги загуби. По този начин с високомерие и поза президентът се опита да препречи пътя на страната и усилията й да излезе от застоя и изолацията. Ефективната работа на въпросните специалисти би му се отразила благотворно да си спомни собствените изказвания и гневните невъзпитани подмятания по повод и без повод от челните банки в лявата страна на залата в Народното събрание. Колко добре би се отразила тяхната лечебна мощ върху мътните спомени на президента като ръководен деец на неговата партия за поведението му по отношение на НАТО и югокризата, за бисерно чистата му кореспонденция с ръводителя на съседна нам държава, превърнал се в масов убиец на невинни граждани, клиент на международния трибунал в Хага. Как би могло да се помогне иначе на президента Първанов да си спомни дейното участие при формирането на верноподаническото отношение към източния господар, при формирането на външната и енергийната политика, при структурирането на „Големия шлем“. А дали той е забравил приложеното политическо инженерство при формирането на една от най-безпринципните коалиции в най-новата ни история.

      Много полезно би било за отиващия си президент  все пак някой да му напомни  за бързата му и фалшива трансформация  от убеден адепт на комунистическите принципи и тяхното проповядване на идеологическия фронт във вездесъщата АОНСУ, закърмен със зловонните постановки на атеизма до позицията на най-праволинеен демократ и милостив християнин, най-ревностно целуващ ръцете /някои от които доста нечистоплътни/ на синодалните старци. Но и тук нещата са елементарни. Тези ръце са сходни с неговата дясна ръка, изписала сакралната дума „ГОЦЕ“, отказала се от изписване на истинското му собствено и фамилно име. Защо ли? Онази същата ръка, която подписа указите за изпращане на посланици-ченгета бивши съветници в неговата администрация, същата ръка, която назначи за свои съветници хора от средата на прочули се прононсирани престъпници.

      А сега за пролетта и зимата! За да не се учудват четящите тези редове редови български граждани защо част от заглавието третира въпроса за годишните времена ще кажа, че той възникна случайно или по-скоро спонтанно след едно изказване на отиващия си президент в средата на декември миналата година по повод проектирани мерки за финансова стабилност в Европа. В това си изказване с ехидна озлобеност и зле прикрита фарисейщина той заяви /цитирам по памет/, че е обезпокоен от това, да не би светлият пролетен 9 май 1945 година да бъде помрачен от 9 декември 2011 година.

Тук е мястото да спомена на учения-историк, че всякакви абсолютизации не са комплимент за нормално мислещия човек и да му припомня/ако е забравил географията от началния курс/, че когато на една точка от земното кълбо е пролет, то на противоположната й страна е зима, следователно, да, за него и нему подобните пролетта на 1945 година може да е била светла, но тя не е такава за целия български народ, а точно обратното – прогонването на една кафява чума тогава беше съпроводено с насаждане на друга, по-свирепа червена чума. Настъпи мракобесие и гонение на „другите“ – хиляди българи бяха избити вулгарно без съд и присъда, други попаднаха в лагери и затвори, бяха интернирани и подлагани на унижения, на хората беше отнета незаконно собствеността и бяха обречени на недоимък и най-важното обществото като цяло – от върха до низините беше доведено до недостойна двойнственост, при която като правило в къщи / в това число и в комунистически семейства/ се говори едно, а навън /в учреждения, заводи, армия, органи на реда, ВУЗ и т.н./ - съвсем друго.

По същество това беше морална деградация на цял един народ, приета като нормално обществено поведение с всичките му негативни последици. И тъй като знам, че като отговор на тези ми писания ще бъде изведен отново фактът, че 9 май 1945 година е празник на цяла Европа ще си позволя да кажа, че той е обявен като такъв от страни и хора, които са живяли относително свободно  и не са опознали ужасите на червената чума в останалите държави от континента в така наречената азиатска част на Европа /не в географски смисъл/. Само като пример-доказателство ще посоча преосмисленото поведение на  един убеден за времето си френски комунист, тежко ранен поборник в битката за национално достойнство на Франция срещу режима на маршал Петен във Виши, който на моите думи за престъпленията на комунизма в СССР и у нас отговори съвсем лаконично – ако само част от това, което казваш е вярно, аз ще скъсам с тази партия. По-късно той постъпи точно така. Очевидно един такъв акт е твърде далеч от моралния арсенал на отиващия си президент и в този смисъл не е редно да се търси високо премерена промяна на неговата ценностна система, която се оказва закостеняла на равнището от преди сто години. В същото време обаче на отиващия си президент ще му се налага все по-често да понася под най-различни форми обществената критика /наша и външна/ за неговите криворазбрани позиции по време на двата му мандата на „Дондуков“ 2. Тъжен, но красноречив пример за такава негласна критика е НЕВЪЗМОЖНОСТТА той да присъствува на траурния ритуал по повод кончината на Вацлав Хавел. И наистина каква гротеска би било той да се изправи пред одъра на хуманиста, патриота и държавника редом с бележитите личности на Европа и света. Добре, добре постъпи президентът Първанов като изпрати съболезнованията си по един друг президент, за когото все още не сме забравили изявлението му, че въпреки всичко остава марксист. Това починалият Хавел може да понесе /макар и с отвращение/.

Всичко  написано дотук ми дава основание  да се обърна към отиващия си президент  с думите: „Иди си с мир! Обогати  познанията си за годишните времена  и тяхната противоречивост и  проявление по време и място за да можеш когато вдигнеш глава, то това да не е прекомерно високо, при  което личи само косата без да се вижда главното – ГЛАВАТА“.