ПРЕЗИДЕНТЪТ ЗАПАЛИ СВЕЩИЧКА!(ИЛИ КАКВО КАЗВА БОТЕВ ЗА ДЛЪЖНОСТИТЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ И ЖУРНАЛИСТИТЕ)

«Послушайте, мои мили гълъбчета, моите старешки съвети и възползвайте се от обстоятелствата. Който от вас остане без работа и няма с какво да живее, който от вас изпадне и не може да прехрани жената и децата си... ние го съветуваме или да стане учител, или да напише различни книжки, или да издава вестник. А нашата публика? – Не грижете се за тая публика. За тая публика между ахтоподът и шопските цървули в Мраморно море, между кокошката и гаргата и между Мемиш паша и Нютона не съществува никакво различие.

ДЕСАРИТЕ КАТО  ПО-МЛЕЧНИТЕ КРАВИ, А НЕ КАТО ЯПОНЦИ И АБИСИНЦИ

Слушайте и това. Ако някой се осмели да ви каже, че сте бездарни, че сте луди, че не знаете какво говорите и че мозъкът ви се намира в петите, то го изпсувайте с хамалски виражения, наречете го шпионин и народопродавец, кажете му, че той е продал совестта и перото си на японците, на абисинците и помолете публиката да го не слуша и да не принимава думите му за факти. Разбира се, че публиката има свои слабости, следователно вие, ако искате да попаднат вашите думи на здраво място,  сте длъжни да похвалите по-млечните крави и да им дадете титли: «сахарчица», «халвица», «високоблагородия» и пр.»  

БОТЕВ  ЗА  ЧОРБАДЖИЯТА  ГОЦЕ  И  ЧОРБАДЖИЯТА БОЦЕ

«Слушайте, братя врабци и цанцугери! Аз мога да ви уверя, че ако послушате съветите ми и ако се възползувате от обстоятелствата, то вашата прехрана е обезпечена и вашето име ще да се почита и уважава от восток до запад. Но тежко ви и горко ви, ако похвалите някой сиромах, някой хъш или някой западнал търговец! Ако направите подобно престъпление, то работата ви е спукана. Чорбаджиите не обичат ония писатели, които турят имената им на един ред със сиромасите.Вардете се. Ако някой чорбаджия ви помоли да го не хвалите във вестника си и да го не срамите пред ония, които познават неговите «несъществующи» благодеяния, то вие го не слушайте. Маслото не разваля яденето, а похвалата не произвежда пагуба за кесията. «Кроткото агне от две майки суче» - говори българската пословица. Хвалете и не бойте се. Хваленето не иска хляб и топли обуща, а за лъжите не вземат нито гюмрюк, нито бедел-парасъ. Вашата стока ще се продава без акциз и без полицейски надзор, следователно – вие и вашето домочадие можете да бъдете съвсем спокойни. Ако някой от вашите граждани направи някое беззаконие и ако тоя гражданин ви плаща акуратно за годишното течение на вестника, то и в такъв случай вие сте обязани да премълчите и да не говорите за това беззаконие.»

КАКВО КАЗВА ХРИСТО БОТЕВ ЗА КИРИЛ КОТОВ, ВЕРБУВАЛ ТРИМА-ЧЕТИРИМА ОТ МИТРОПОЛИТИТЕ ЗА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ, КОЙТО КАЗВА, ЧЕ «Службите са ги търсели с цел укрепване на християнството у нас...»

«Секи човек има своите грехове и сяка душа се бои от адските духове, следователно мълчанието е една от ония добродетели, които се похваляват от всяко пъповъзвишение и от сяко щастливо миропомазание. «Ох, агне мое, мълчанието е голяма добродетел» - говорят калугерите на своите неопитни почитатели, които се приготовляват да бъдат техни ублажители. «Ах, чедо мое, мълчанието е Христова добродетел» - говорят духовниците на елеокожите вдовици, които се приготовляват да живеят «о господе». «Ех, мой синко, мълчанието е една от най-главните комерчески добродетели» - говори пъповъзвишеното величество на своите подчинени, които му помагат да се кълне пред купувачите си и да лъже с ушите си. Идете после това и не говорете, че мълчанието е голяма добродетел!»

ЕДИНАДЕСЕТ ВСИЧКИ ТЕ БЯХА НА БРОЙ

 И ПАДНАХА ВМЕСТО МАКСИМ  В ПОСЛЕДНИЯ БОЙ!

Не за друго, а да спасят главата на змията! Тая змия, която е изкарала шест години  като предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия, тоест годините на най-върлия сталинизъм в България, за да бъде назначен след това като главен секретар на Светия Синод. Какво точно е научил Максим в сталинската патриаршия ще си остане една от загадките на вселената. Самият Николай Ролекса, добре посветен в загадките, побърза да заяви, че тъй като Максим не е назначен от ДС, значи че е назначен от Светия дух, тоест Светия дух му е духнал. Това са точно годините, когато сталинизма е издухал от българската църква най-много свещеници.

А  БОТЕВ  КАТО  ГЕЛЕ,  МЕЛЕ  ЛИ  МЕЛЕ, МЪТНИТЕ ГО  ЗЕЛЕ:

«Чухте ли? Епархиалното събрание... размислило и решило да отвори фабрика за попове и учители, защото – слушайте с внимание! – ако учителите не бъдат като поповете и поповете като учителите, то народът, видите ли, ще може да се просвети и да разбере,  че за спасението на душата си трябва да яде праз, ряпа и камъни, а поповете и учителите – печени патки...

Добро, много добро, че има такива хора, които искат да вкарат цял народ в царство небесно. Само – я слушайте, господа, да си даде и «Будилникът» мнението: не ще да е зле докато начне да работи тая фабрика, да се курдисат нейде още отсега някои и други казани, та да поврът  в тях ако не старите попове, то поне новите, че народът прост, вместо благодарност повтаря старата поговорка: «Вържи за опашката на магарето 1,000 гроша и проводи го при владиката, та той и него ще опопи.» Както щете, ала  като се топят поповете в казаните, то народът да им познае кожата и да рече: «Добри са, че са минали през огън.»

Добре е такава фабричка да се отвори в Търновбург, защото там учебните заведения цъфтят като «бабин косъм»  и фабричката ще цъфне като кисело зеле през марта.»

И така, Гоце и досега целува ли целува попски ръчички – он си знае защо. А ние, като по-старовремски и по-твърдоглави, си четеме Ботев.