Post mortem* ІІІ: Войната на един министър

http://www.dnevnik.bg

"Абсолютно."
 
Така вътрешният министър отговори на въпрос на БиТиВи във вторник сутринта дали продължава да поддържа мнението си, изказано в интервюто му във вестник "24 часа" ден по-рано, че съдия Мирослава Тодорова, която забавила написването на мотивите към присъдата си по дело срещу наркоразпространителя Маникатов, с това си действие обслужва организираната престъпност.

Отклоняване на общественото внимание – в две посоки

1. Острото обвинение на министър Цветанов към съдия Тодорова, която е и председател на Съюза на съдиите, идва преди да е отшумял скандалният провал на МВР по отвличането и убийството на 18- годишната Мирослава от Перник, която беше намерена мъртва два месеца след изчезването й. Провал, наречен успех всъщност само заради намирането на тялото й. И който в същия ден – на 12 януари, се увенча с още по-драстичен и безпрецедентен скандал – смъртта на задържания Стоев-Чочо в апартамента му пред очите на четирима елитни полицаи от Главната дирекция  за борба с организираната престъпност (ГДБОП) начело със  заместник-директора на службата и дясна ръка на шефа. Още от създаването на тази служба е публично известно, че нейни началници не могат да бъдат други освен доверени лица на министъра. И тъй като няма никакво логично обяснение защо ръководството на МВР все още не иска наказания (и надали ще поиска) за офицер на такава висока длъжност, трябва да се случи  нещо друго, което да затрупа въпросите, чийто адекватен отговор би бил и оставки на най-високо ниво.

2. Точно в този момент съдбата подхвърли на ръководството на МВР шанс за спасение. Шефът на СДВР е имал неблагоразумието да изпрати в акция за претърсване и задържане в Мировяне не редови униформени от Второ РПУ, а полицаи от звеното за задържане в пълно бойно снаряжение, които  набили мъжа и изкъртили вратата, а накрая се оказа, че са намерили пет кутии безбандеролни цигари в дома им. Министър Цветанов улови във въздуха спасителния пояс и след бърза проверка, след която условно заяви, че "са превишили по всяка вероятност правата си", наложи веднага три наказания.

Общественото мнение трябваше да се убеди, че властта действа безкомпромисно и принципно.
Не вярвам на принципността на МВР в този случай, защото в много други подобни скандали с превишаване на власт от страна на полицията лично министърът е носел вода от десет кладенци, за да защити подчинените си. Справка – случаят в Кърджали през миналата година, когато полицаи тръшнаха на земята бащата, който им отваря доброволно да влязат, и разбиха с врата главата на непълнолетната му дъщеря, дожкато търсят да арестуват лице, което дори не се е намирало в къщата. (За този случай министър Цветанов отказа да коментира днес сутринта пред БиТиВи действията на служителите на МВР с мотива, че още не е приключила проверката на прокуратурата.)

Ето защо смятам, че ако го нямаше провалът в Перник, от МВР щяхме да чуем нещо по-различно. Още повече, че по случая "Мировяне" са изпълнени формалните изисквания, за да се тръгне на акция,  и те щяха да ни бъдат напоително съобщени: че полицията е имала заповед за задържане и съдебно радзрешение за обиск; че  мъжът е имал висящо дело за държане на акцизни стоки; че е оказал съпротива на полицаите, отказвайки да излезе от колата; че е отказал да отвори вратата доброволно и затова са я разбили...Всичко това, и най-вече бързата проверка само в МВР на случая, плюс сравнението с Кърджали, без да оправдава по никакъв начин злоупотребата с правомощия на полицаите и без да поставя под съмнение основателността на наказанията, хвърля много тежка сянка върху твърденията за безкомпромисност на ръководството на МВР. И здраво подхранва тезата, че Цветанов се хвана за случая "Мировяне" и наказа шефа на СДВР, за да не накаже най-високите постове в ГДБОП за самоубийството на задържания Стоев в Перник.

Що се отнася до рязката, абсолютна – по собствения израз на Цветанов, атака срещу съдия Тодорова, признавам наивност: Не съм очаквала че след обявеното самоубийство на арестант в белезници пред очите на началници от ГДБОП; и пред факта, че "разследването" се озова накрая пред един мъртъв извършител (или свидетел) и пред един намиращ се психиатрия обвиняем; та след този грандиозен провал на собственото му ведомство един министър ще намери кураж да напада! Преди да е изяснил тежките противоречия в собствената си теза за смъртта на Стоев! Фактът, че това се случва, показва до каква степен вътрешният министър е решен да брани порочната си досегашна стратегия:

Когато моите хора сгафят, посочвам враг!

Ако МВР не може да работи, обвинявам съда. Не прокуратурата, защото тя има власт да ме провери и обвини. А съдът - той по правило не се обяснява, а си мълчи.

Тази стратегия е любима на вътрешния министър вече две години. Няма значение дали многословните нападки съдържат истини. За да не бъда голословна: През юли 2011г. той обяви гръмко акция "Защитените", с която бил предотвратен обир на банка ДСК в центъра на София и бяха задържани (само че не на мястото на престъплението, а по улиците и домовете им) 10 души. Два дни по всички телевизии министърът хвалеше акцията и нападаше съдиите, които пускали бандитите, без да назове номер на преписка или дело, за да бъдат проверени твърденията. Назова обаче един прякор и аз си направих труда да установя за какво става дума. Оказа се, че единият от задържаните Любомир Крумов, никога не е бил изправян пред съда за обир в магазин на веригата "Фантастико" и че не съдът, а прокуратурата е прекратила разследването срещу него. Документирано. Проверимо. Абсолютно.

И защо днес трябва да вярвам на говоренето и оценките на министъра за делото, по което съдия Мирослава Тодорова забавила мотивите. Особено след като Цветанов благодари на "онези съдии и прокурори, които ежедневно си говорят с него (!!) и са носители на промяната." Е да, това говорене не е предназначено за мен, а за масовата публика, която няма възможност да проверява, нито пък ходи с НПК под мишница, за да знае кога по телевизията се говорят нелепици на тема правосъдие и вътрешен ред.

Още повече, че говоренето на вътрешния министър е на такова ниво, че ме принуждава  само да попитам: защо се възмущава от съдия Тодорова, която е забавила мотиви, но все пак е произнесла присъда, която не е протестирана от прокуратурата; а не казва нищо за семейната си приятелка (по нейните думи)  Владимира Янева, която със скандал оглави Софийския градски съд, въпреки че и тя има забавени мотиви по доста дела. И въпреки че е държала в бюрото си през 2010 и 2011 осем месеца делото "Софийски имоти" без да го насрочва. Просто го държи! (Данните бяха потвърдени от Висшия съдебен съвет.) Защо вътрешният министър не се поинтересува за причините, защо не се усъмни, че има нещо нередно, след като се разбра, че Янева е била консултант по сделки на баща си, сключвани точно с фирмата "Софийски имоти". Не смея да си помисля какво щяхме да чуем от министъра, ако това се отнасяше за някой съдия, който росочва кривиците на МВР, а не за г-жа Янева. Която за миналата година е решила 93 дела, при 270 решени от съдия Тодорова – по официалната справка на СГС. И няма отменени от по-горните инстанции съдебни решения. За разлика от Янева. Тъй че кой бави процеса (и защо!) и кой пести съдебно време - можем да преценим сами.

Абсолютната безпардонност на вътрешния министър, с която сочи врага в лицето на онези магистрати, които не премълчават пороците в разследванията на МВР, вместо да разкрива корумпираните съдии, прокурори и следователи (това уви не става по телевизията, а с тиха и професионална работа) отразява

пълното безхаберие към подготовката и професионализма на полицейските служби

И ще доведе до нови сривове в борбата с престъпността, а това означава до нови провали пред съда.
Най-пресен пример: в понеделник по делото за отвличанията "Наглите" се разбра, че поемните лица за претърсванията, при които са намерени най-важните доказателства, са служители в различни звена на... МВР. Как няма да подпише протокола за обиск човек, който работи като електротехник или чистачка в ГДБОП, която води разследването?

А възнамерява ли да изясни министърът дали поемното лице по обиска в Перник е стояло на стълбището (както са видели присъстващите там журналисти), а не в апартамента, където се е застрелял задържаният? Защо зам.-шефът на ГДБОП е допуснал това? А защо преди това не е извикан съдия при разпита на Стоев, за да бъдат закрепени твърденията му според изискванията на НПК, за да имаме днес годни за съда показания? И то след като шефовете на ГДБОП знаят, че не разполагат с нищо друго, освен с неговите признания? (Другият задържан не е признал нищо засега, според неофициална информация, на официалната аз лично вече не вярвам заради непрекъснатите противоречия.)

В предишните си два текста "Post mortem" написах, че само работеща и независима  прокуратура може да разнищи скандала и да посочи виновните, като разпореди свое независимо разследване. И че ще видим дали ще го направи или ще чака МВР да се разследва само, докато скандалът заглъхне, както винаги досега се е случвало.

Вече не чакам да видя, а виждам, че прокуратурата няма намерение да прави свое разследване. Не чакам и адекватни наказания за скандалния непрофесионализъм на ГДБОП по отвличането и убийството на Мирослава и самоубийството на единствения им засега свидетел срещу обвиняемия Марио Любенов. Повтарям - ако властта смяташе да даде  отговор, Цветанов нямаше да поднови с такава ожесточеност войната с непокорните съдии. Дано не му се наложи един ден да оцени на собствен гръб  смисълаи стойността на съдийската неподчиненост!

Затова вместо финал – не особено дипломатичното мнение на читател от форума на "Дневник": "И понеже г-н Цветанов казва: благодаря на тези съдии и прокурори, които ежедневно говорят с мен...",  пожелавам му един ден като падне от власт и ако услужливата на всяко правителство прокуратура го помъкне по съдилища, делото му да се падне на някой съдия, който ще си говори ежедневно по телефона със... следващия министър на вътрешните работи!"

*Термин от римското право - "след смъртта"