Турски филм разказваза убийство на честта на хомосексуалист

      Малко след като казал на родителите си, че е гей, Ахмед Йълдъз бе застрелян в колата си от своя баща в Истанбул. Това бе първото официално признато убийство на честта на хомосексуалист.
      Получилият награди филм, частично вдъхновен от историята на Йълдъз, който бе пуснат в десетки кина из цяла Турция миналата седмица, насочва вниманието към хомосексуалистите в мюсюлманска Турция, която иска да стане членка на Европейския съюз, но остава под влиянието на консервативни и религиозни ценности.
    Филмът "Zenne Dancer" или мъжки танцьор на кючек, не е първият филм в Турция на гей тематика, но е първият, който се занимава с малко известния феномен  хомосексуалисти да бъдат убивани от членове на семейството си за това, че са гей.  Така наречените убийства на честта в Турция обикновено са насочени към жени, обвинявани, че са опозорили семейството.
      Нашата основна цел бе да разкажем историята на Ахмет, но по този начин ние също искахме да разкрием натиска, на който гей общността е подложена от своето семейство, обществото и държавата, заяви Мехмед Бинай, който е режисьор и продуцент на филма заедно със своя партньор Джанер Алпер.                   

        Филмът "Zenne Dancer" спечели четири награди тази година на филмовия фестивал Златен портокал в Анталия за най-добър филм и най-добра кинематография. Еркан Авджъ, който играе ролята
на Йълдъз, спечели награда за  най-добра поддържаща роля. Филмът бе наскоро избран за най-добър филм от Асоциацията на турските филмови критици.
        Йълдъз, студент по физика в истанбулския университет Мармара, бе убит на 15 юли 2008 г., когато отишъл да си купи сладолед, докато учел в дома си за  последните изпити.
        Заповед за арест бе издадена за баща му Яхия Йълдъз, който бе обвинен задочно в убийство. Смята се, че бащата, който е в бягство от три години, се укрива в Северен Ирак.
        Йълдъз, който бил близък приятел на Бинай и Алпер, е от консервативната, предимно кюрдска провинция Шанлъурфа, където хомосексуалността е табу и където служители се опитват да изкоренят практиката да се извършват "убийства на честта" на жени. Жените там се убиват за флиртове или за това, че имат приятел без съгласието на семейството. Убийства на честта на хомосексуалисти са често срещано явление в консервативна Турция. Но убийството на Йълдъз бе първото, за което властите съобщиха като убийство на честта на гей. Бинай заяви, че семейството на  Йълдъз е подозирало за неговата хомосексуалност, но вярвало, че той може да бъде излекуван от имамите и оказвали натиск върху него да се завърне в Шанлъурфа.
        Той бе убит малко след като им казал, че не може да се излекува, че няма да се върне и обмисля да замине за Германия, където може да се ожени /за приятеля си/, разказа Бинай.
        В "Zenne Dancer" животът на Йълдъз се преплита с историята на други двама  мъжки персонажи - превзета мъжка танцьорка на кючек на име Кан и бисексуален немски фотограф, Даниел.
        Чужд на турските консервативни традиции Даниел окуражава Йълдъз да разговаря с родителите си, настоявайки, че честността е най-добрият начин на справяне със семейството.
        "Ти не разбираш", отговаря Йълдъз в една сцена: "Честността ще ме убие".
        Бинай казва, че той и Алпер снимали документален филм за мъжките танцьори на кючек, когато Йълдъз бил убит. Шокирани от убийството, те спрели документалния филм и решили да създадат
игрален филм, който слива историята на танцьорите на кючек с трагедията на Йълдъз.
        Отношението в Турция към гейове и лесбийки е по-либерално в сравнение с  80-те и 90-те години на миналия век, когато полицията редовно нахлуваше в гей барове, задържаше травестити и забраняваше гей-фестивали. Хомосексуалните отношения не са смятани за престъпление в Турция и някои барове и клубове в главните градове открито обслужват гейове.
        Мнозинството от хомосексуалистите все още избират да крият начина си на живот в страна, в която либералните възгледи все още не са си прокарали път в селските райони и в много градове.
        Някои гейове открито говорят за сексуалната си ориентация, включително поетът Муратхан Мунган и покойния певец Зеки Мюрен. Мъжките танцьори на кючек   датират още от времето на Османската империя, когато е имало известна степен на толерантност към гей секса сред някои сектори на елита.
        Организацията на гейове и лесбийки Хубун, базирана в консервативния град Диарбекир, който граничи с Шанлъурфа, окачестви филма като възможност да се скъса с вкорененото отношение към гейове в традиционните райони. 

Част от нас има във всеки един от героите, заяви членът на групата Ариф, който отказа да каже фамилията си, защото семейството му не знае за сексуалната му ориентация. Аз съм в същата ситуация като Ахмет Йълдъз - ако бях честен, щях да бъда убит от своето семейство.
        Ако от всички хора, които видят филма, само 10 процента са способни да  променят отношението си, създателите на филма ще бъдат щастливи, каза той.
        С изключение на една статия в проислямски вестник, който нарече лентата "филм за перверзници" Бинай казва, че той и Алпер не са получили някакви заплахи или  съобщения с омраза, а 35 000 души са гледали филма през първата седмица. 
        Гюлсах Шимшек, 23-годишна студентка, е гледала "Zenne Dancer" в Анкара. Някои от псувните и някои от сцените ме шокираха, казва тя. Но сигурно има толкова  хора като Йълдъз и е добре, че се говори за болката, която те изпитват, казва тя.
        Бинай и Алпер са партньори от 14 години и открито се представиха като двойка  по време на едно от първите представяния на филма.
        Филмът се представя в 50 кина в 16 от 81 провинции в Турция, включително в консервативния Диарбекир. Позитивният отзвук, който получихме в Истанбул не бе  много по-различен от този, който получихме в Диарбекир. Ние сме окуражени от отношението в традиционните региони, казват авторите на филма. 
 

(БТА)