“Файненшъл таймс” или критиката на чистия капитализъм

От три седмици централният орган на интелигентният капитализъм, британският вестник “Файненшъл таймс”, следи отблизо състоянието на пазарната икономика. Коментатори, икономисти, политически ръководители, предприемачи водят дискусии по всички краища на света. Общото заглавие на тази дълга поредица статии:

“Капитализмът в криза”.

Представете си “Осерваторе романо”, вестникът на Ватикана, да представи критичен поглед върху католицизма. Тъй като присъдата като цяло е сурова, можем да я резюмира по следния начин: “крайно либералната дерегулирана форма на капитализма, наследена от 80-те години на миналия век, вече не върви. Човек би казал, че това са дума на Франсоа Оланд (кандидата на френските социалисти за президентския пост - бел. прев.), или почти, но това се пише по страниците на голям всекидневник на международните бизнес среди.

Три години след кризата от 2008 година и няколко дни след откриването на срещата на високо равнище на Световния икономически форум в Давос, в Швейцария, това е важен сигнал. В икономиката, както и другаде, има интелектуални моди. Лансирани от вестници като “Файненшъл таймс”, “Уолстрийт джърнъл” или списанието “Икономисти”, те подготвят почвата за коренни промени.

Рейгано-тачерският обрат, който щеше да пречупи врата на умерения капитализъм от следвоенния период, бе предшестван в края на 70-те години от продължително демонизиране на държавата от мислителите на така наречената консервативна революция. Наред с глобализацията на търговията, която щеше да я последва, тя доведе до раждането на сегашната версия на капитализма - и на кризата от 2008 година.

В тази си форма пазарната икономика трябва да бъде изоставена. “Тя се оказа не само нестабилна, и то в голяма степен, но и несправедлива”, се посочва в уводна статия, обявяваща старта и за останалите. В САЩ, страната, която е предопределена да олицетворява най-пълния му успех, капитализмът, твърди Лорънс Съмърс, бивш финансов министър, губи доверието на обществото: само 50 % от американците го възприемат положително, според неотдавнашно изследване.  Капитализмът стана синоним на изключително щедро платени финансисти, на анемичен растеж и висока структурна безработица.

В сърцевината на обвинителния акт, издаден от “Файненшъл таймс”, е следната констатация: капитализмът е в криза, защото той масово произвежда неравенство. Не му е отредено да бъде нравствен. До намиране на доказателство за обратното, той е най-добрата известна система, за да се създава богатството. И във варианта си от преди 80-те години той се ползваше с репутацията, че разпределя това богатство по относително приемлив начин. На езика на икономистите бихме могли да кажем, че пазарът облагодетелства интелигентно разпределяне на средствата.

Край! От 30 години в Северна Америка, както и в Европа, неравенствата нарастват. До такава степен, твърди в анкета “Файненшъл таймс”, че те застрашават основите на нашите демокрации, обществата на консенсуса, чиято основа са преобладаващите средни класи. В САЩ неравенството на доходите е безпрецедентно от близо век. Минавайки през Париж, политологът Норман Орнстейн заяви, че структурата на приходите в САЩ е същата като в страна от Третия свят. От 80-те години 1 % от най-богатите американци са увеличили богатството си с 300 %.

В същото време средните доходи на американско домакинство са нараснали едва с 40 %, сочат статистическите данни на министерството на труда във Вашингтон. Освен това, допълват те, това увеличение се дължи единствено на факта, че много жени са излезли на трудовия пазар. Ако този втори източник на приходи в едно американско домакинство бъде изваден от сметката, то реалността е жестока: за 30 години средният доход на един мъж в САЩ изобщо не се е променил. Европа се движи по същия хълм, малко по-полегат.

Честността би предполагала да допълним тези статистически данни на трудовото министерство, изследвайки развитието на покупателната способност:  наистина има напредък в някои сектори заради натиска на глобализацията, упражняван върху цените. Само че възприятието, основаващо се на неумолимата действителност на цифрите, остава същото: “Съвременна икономика изглежда се движи по две писти - една много бърза за супербогатите, а втората, блокирана за всички останали”, пише Джон Плендър, един от коментаторите на “Файненшъл таймс”.

Гневът срещу неравенствата взе на мушка “финансовия сектор”.  Богатството му, което е заклеймявано като незаслужено, не е богатството на създателите на компании. Това е богатството на мостовете на финансовия сектор, раздут от амфетамините на спекулата, който освен това е придобил безпрецедентни мащаби и функционира най-вече за да финансира задлъжняването на средната класа, която в тези времена на глобализация поддържа жизненото си равнище само чрез заеми. Лошият е Лойд Бланкстейн, шефът на банката Goldman Sachs, а героят е Стив Джобс, основателя на Apple.

Поредицата на “Файненшъл таймс” приветства предприемачите.  Тя заклеймява начина, по който управителните съвети на големите компании определят заплатите на ръководителите, по-специално във финансовия сектор. Живеем в невероятни времена: президент и главен изпълнителен директор печели 400 пъти повече от служителите си надолу по скалата; при капитализма преди 80-те това съотношение не превишаваше 40 пъти. Нравствен упадък или необходимост да се следват практиките на конкуренцията?

Пазарната икономика се наложи над всички други, защото съумя да се промени. Капитализмът е редуване на кризи. “Успехът не се дължи на факта, че той винаги остава същият, а на това, че непрекъснато се променя”, пише “Файненшъл таймс”. Всекидневникът проповядва три първостепенни реформи, за да се излезе от модела, наследен от 80-те години.

Необходимо е финансовият сектор да бъде регламентиран и намален, защото е станал неконтролируем поради затлъстяване.  Трябва да се реформира светът на корпоративното управление, който облагодетелства дейността в краткосрочна перспектива, непосредственото заплащане и прибавената стойност на капитала; който издигна във върховна ценност акционера. Трябва да се върнем към планетата на освобождаванията от данъци, които, тук и там, позволиха на богатите да плащат все по-малко и по-малко данъци.

Този триптих нямаше да бъде забелязан на митинга в Бурже (първият предизборен митинг Франсоа Оланд - бел. ред.). Той обаче придобива същата тежест, когато се изтъква от “Файненшъл таймс”, и когато звучи от устата на Оланд.