Плевнелиев срещу Борисов: първа ревизия на идиличната визия

Първата промяна в досегашната заявка на президента Плевнелиев по важен въпрос за правомощията му беше направена от него в първото му пряко телевизионно интервю като държавен глава тази вечер. В предаването на БНТ „Панорама” той потвърди предположенията ( направени и от автора на този текст в две предишни статии), че няма да се „предаде без бой” в предаването на основния си властови инструмент- контрола над двете силови служби, обслужвали неговите предшественици.
Сайтът Медиапул малко преди това написа:
„НРС и НСО може и да не минат към правителството
Спецслужбите под шапката на президента – НРС и НСО може и да не преминат към изпълнителната власт, какъвто бе досегашният план. Президентът Росен Плевнелиев не приема „напълно“ отнемането на правомощията му върху Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба по охрана (НСО), научи Mediapool от свои източници.

Към момента е постигнато съгласие да бъдат изготвени устройствени закони за двете служби, дейността на които досега се регламентира единствено в няколко члена на Закона за отбраната, и така да бъдат девоенизирани. Новият президент се ангажира до 2013 г. да бъдат внесени и устройствените закони за НРС и НСО, но според източници на Меdiapool засега Плевнелиев не е склонен на раздяла с двете служби, като разговорите продължават.

Първоначалната идея на експертите към МС бе да се осъществи идеята за единна разузнавателна общност: цивилното разузнаване – НРС и военното – служба „Военна информация“ към Министерството на отбраната – се слеят в агенция към Министерския съвет, а към военното министерство да остане само войсковото разузнаване. След това обаче се стигна до решение НРС и НСО да не се сливат, а да минат към Министерския съвет, като там да започне да функционира и централизиран орган, който да координира работата на разузнаването.

Росен Плевнелиев обаче не приема автоматичното вадене на двете служби от контрола на президентството и към момента остават актуални и двата варианта – както службите да минат към Министерския съвет, така и да останат към държавния глава.”

Плевнелиев потвърди версията на Медиапул, „че като много вероятна се смята възможността НРС да мине към правителството, а НСО да остане под контрола на президента.” Президентът дори изчисли от телевизионния екран в проценти (почти 100 на сто) логиката разузнаването да е на подчинение на изпълнителната власт. Но защити така категорично необходимостта НСО да остане под егидата на президента, че на практика идеята му прозвуча като сделка: давам на Борисов разузнаването, ако ми остави охранителната държавна фирма. За твърдата си позиция да запази охранителите на свое подчинение той изтъкна съображението, че опозицията се притеснява изпълнителна власт да я обгрижва ( т.е. наблюдава). Така за първи път Плевнелиев влезна в ролята на наднационален лидер, каквато му отрече Борисов в нощта на изборната му победа с грубото репликиране, че току-що избраният президент изцяло дължи позицията си на победител на партията ГЕРБ.
И още нещо: Плевнелиев на практика косвено призна с какво се е занимавала подчинената на Първанов НСО досега: службата е притеснявала опозицията. Защото Първанов никога не напусна партийните си интригантски приоритети, докато Плевнелиев дава първа заявка за такова намерение още седмица след поемането на властта.

В досегашните си публични коментари по темата Борисов твърдеше, че съдбата на двете служби ще бъде решена след като си тръгне Първанов, за да не се изтълкува това като посегателство срещу неговите прерогативи. Нещо повече, Борисов предрече през 2010 г., че този въпрос е деликатен , тъй като един ден ГЕРБ може да има свой президент. Звучеше като загриженост за бъдещ президент от ГЕРБ при враждебно правителство.

Посоченият от Борисов нов държавен глава ревизира обаче днес заявката за преминаване на двете служби под контрола на своя доскорошен ментор с предложение за подялба: на теб НРС, на мен НСО. Междувременно първата му работа беше да уволни шефа на НРС ген. Кирчо Киров, приютен моментално от Борисов като премиерски съветник ( с обяснението, че знае много тайни) … след като външният министър Николай Младенов отказа да го назначи за посланик, за какъвто Борисов го гласеше.

Ако на това не му се казва вътрешна борба за власт, кажете вие какво е- само не ми казвайте, че е хитроумна комбинация на самия Борисов, който едва ли не обича да губи и то в схватка с членове на отбора, който обича да обявява за своя собственост- и да хока пред публиката, за да удовлетворява егото си без да държи сметка за унижението на антуража си.