Цветан Цветанов, МВР и правителството на ГЕРБ

През последната седмица напрежението между МВР и българското общество достигна нови граници. На този етап всяка неуспешна операция или грешка на служител на министерството се превръща в новина, създавайки илюзията за ширеща се некомпетентност и произвол. За първи път и Бойко Борисов отправи сериозни публични критики към министерството, търсейки да се дистанцира от Цветан Цветанов и последните акции на МВР.

                                                                                 (БГНЕС)

Случващото се дължи на провалената визия на Цветанов за МВР и неговата роля в държавата. Когато през 2009-та година Цветанов стана министър на вътрешните работи, неговата политика беше ясно изразена в дълга поредица от изказвания и интервюта. Според Цветанов МВР имаше нужда от министър, който да е бил част от системата и да е на страната на служителите на министерството. МВР няма нужда от преструктуриране, а от спиране на политическия натиск, разширяване на правомощията и лиценз да спре организираната престъпност.

На пръв поглед тази политика наистина изглеждаше да дава резултат. Рейтингите на МВР и Цветанов бяха най-високи в правителството, медиите с нетърпение очакваха новите акции на МВР, всяка детайлно заснета и придружена със забавни прякори. На 10-ти Февруари 2010-та беше арестуван Алексей Петров, ключова задкулисна фигура в сферата на националната сигурност на страната по времето на тройната коалиция, а позитивните реакции от всички слоеве на обществото насърчаваха все по-смели арести.

На 1-ви Април 2010-та беше арестуван Николай Цонев, военен министър по времето на тройната коалиция, а МВР публикува скандален материал, в който заместник-градския прокурор Роман Василев беше заснет да казва следното:

“Г-н Цонев, ще бъдете арестуван и обвинен в престъпление корупционно. Тъй като сте си абсолютен престъпник… колеги, както за всеки един престъпник – както трябва. Долу на земята, на колене!”.

Това беше краят на успешния период на МВР под Цветанов. Публичните акции бяха ограничени до минимум, рейтингите започнаха да падат, а все повече организации и хора започнаха открито да критикуват Цветанов, следвайки примера на министър Попова и други водещи съдии в страната. През Юли 2010-та по повод празника на министерството Веселин Маринов излезе с новият химн на МВР – „Нашата полиция ни пази”, а обществената реакция беше подигравателна и унизителна. „Нашата полиция ни пази” се превърна в обидна реплика, използвана иронично при всеки гаф на министерството.

Година и половина по-късно ставаме свидетели на поредното публично порицание и искания за оставки на служители на МВР. Моралът на служителите на министерството е нисък, а министърът няма политическото влияние, с което да ги защитава. На този етап всеки погрешен арест или гаф само ще усилва напрежението и рано или късно ще доведе до серия от рокади на всички по-важни позиции.

Причината за случващото се не е, че България се намира в ужасяващата мутро-милиционерска диктатура или че всички служители на МВР са некомпетентни, мързеливи и алчни търтеи, както в момента се опитва да бъде манипулирано общественото мнение.

Истината е, че чисто и просто политиката и визията на Цветанов за МВР не работи. Според него с широка политическа подкрепа и „наше момче” начело на МВР, министерството и полицията щяха да се преобразят във висококачествени и ефективни системи за защита на националната сигурност на страната. Неговата убеденост в това и активна защита на тази визия всъщност бяха сравнително убедителни и за месеците от Юли 2009-та до Април 2010-та трудно можеше да се спори с фактите.

Проблемът е, че основните систематични проблеми на МВР бяха оставени на заден план – прекалено голямата численост и неефективност на министерството, липсата на адекватна подготовка и продължаващи обучения, некомпетентността и корупцията на всички нива, прекаленото концентриране на влияние в ГДБОП, ръководители на отдели с ясни пристрастия към комунистическото време и „добрите практики от онова време”.

При това тук коментираме единствено вътрешните предизвикателства и кризи пред МВР, които да позволят на министерството да оперира нормално. За ролята на министерството в ограничаването на преки заплахи за националната сигурност на страната като битовата престъпност и корупция, както и очевидните проблеми в съдебната система е безсмислено да се говори, тъй като на този етап МВР няма капацитета или възможността да се превърне в двигател на промени и идеи в тази посока.

Всички тези проблеми Цветанов смяташе, че могат да се разрешат от самите служители на министерството, стига да имат достатъчно време и политическа защита. Тези празни надежди в качеството на собствените си служители се оказаха и основната причина за постепенното превръщане на Цветанов от най-влиятелната фигура в страната в края на 2009-та до общественото усещане за некомпетентност и „прост милиционер” през 2012-та.

Никак не помогна и факта, че основните два приоритета пред МВР зададени от Цветанов – влизането в Шенген и ефективни присъди за организираната престъпност се оказаха извън пределите и възможностите на министерството. Въпреки че влизането в Шенген беше ограничено от популистки решения в Холандия, а борбата срещу организираната престъпност е в постоянна пауза поради нефункциониращата ни съдебна система, практически в общественото мнение остава впечатлението, че вината е на МВР и Цветанов.

На този етап проблемите на МВР и Цветанов се превръщат в основна ПР заплаха за правителството на ГЕРБ и директно за Бойко Борисов. За това и логичният ход за него, най-вероятно планиран още през 2011-та е поетапно дистанциране от Цветанов и гафовете на МВР. Ако проблемите и гафовете на министерството продължат да имат такъв обществен отзвук и през 2012-та, твърде вероятно е Бойко Борисов да премахне Цветанов и да обяви широка платформа за реформа в министерството, включително и дори самият той да стане действащ вътрешен министър.

Ако Цветанов остане министър на МВР до края на мандата, Борисов рискува не само обществено недоволство и сериозно предизвикателство на следващите парламентарни избори, но и вътрешни проблеми от страна на все по-популярни, влиятелни и самостоятелни фигури като Росен Плевнелиев, Николай Младенов, Мирослав Найденов и Трайчо Трайков – силно подценявани на пръв поглед хора, но с най-добри практически резултати до момента в своите ресори.

Подобно развитие на ситуацията може да постави Борисов в рискова позиция на конфликт между голямата бройка лоялни на Цветанов депутати в НС, популярен и активен президент, подкрепяни от ЕС успешни министри и срив на общественото доверие в правителството на ГЕРБ.

Спорно е и доколкото самите служители на МВР имат доверие в министъра си на този етап. Въпреки медийните опити за представяне на полицията като „мутро-милиционерска машина за натиск”, истината е, че МВР е пример за хронична липса на финансиране, стратегическа мисъл и поредица от кадрови грешки, които влошават постоянно ежедневието на редовите полицаи и дознатели. 12 часовите смени, заплатите от 500 лева, неадекватната екипировка и обществената омраза не са особен стимул за добра работа или привлекателен избор на кариера.

Цветан Цветанов все още има възможността да промени неизбежното развитие на ситуацията. Признавайки, че досегашната политика очевидно не работи и превръщането на дълго отлаганите реформи в приоритет за министерството би бил изключително успешен ход за Цветанов и правителството на ГЕРБ като цяло, показващ зрялост и държавническо мислене.

Нужни са не просто реформи, а цялостно преосмисляне на ролята на МВР в обществото. Според член 151 от правилника за прилагане на закона за МВР се предполага, че щатната бройка служители на министерството са 58 170. В действителност, към 30.06.2011-та тяхната бройка е 58 293, като тепърва трябва да се запълват още 6107 места.

Истината е, че бюджета на МВР е най-голямото перо на правителството, но чисто и просто няма приходи, чрез които да продължава да расте. Министерството няма как да се реформира и промени, запазвайки същата бройка служители, качвайки им заплатите двойно и предоставяйки нужната екипировка и обучение. Тук вече опира до икономика на мащабите – повишаване на качеството е възможно единствено, чрез запазване на текущия бюджет, но рязко намалявайки количеството служители – основно от администрацията и редовите полицаи на улицата.

От тези 58 хиляди служители, близо 47 хиляди са полицаи, мнозинството от тях редови патрулиращи такива. Отделно има около 5000 административни служители и 3000 заети с научно-практическата дейност на вътрешното министерство.

Тяхната неспособност да се справят с огромната битова престъпност, като същевременно хвърля близо отговорността за разследване на около 200 000 дела и случая годишно върху дознателите (около 2000 човека) и оперативните работници и униформени служители с право на разследване (още около 4000 души) говори за особена неефективност и липса на сериозно планиране. Всички ключови звена са преработени, а патрулиращите служители, демотивирани и не можещи да изпълняват задълженията си поради небезизвестните 7 литра бензин на стигащи за около 70 километра (или няколко кратки пътувания към сигнали) придвижване за 12 часова смяна.

Цветанов продължи и дългогодишната практика на МВР да се опитва да ограничи възможно най-много законно притежаваните огнестрелни оръжия, въпреки че статистиката в САЩ ясно показва, че те имат огромно влияние върху ограничаване на битовата престъпност. Никой не иска да разбива апартаменти и ограбва хора на улиците, ако може да бъде застрелян от гражданите, които напада. Неадекватния наказателен кодекс, според който дори да бъдеш нападнат в собствения си дом, използването на огнестрелно оръжие е превишаване на неизбежната самоотбрана допълнително влошава ситуацията и конституционните права на гражданите на България.

На този етап МВР има нужда от различна политика, ориентирана към ефективност, рязко повишаване на качеството на услугата и репутацията на министерството. Самият министър трябва да действа като политическа фигура, двигател на промяна в министерството, а не обществен защитник „обиращ пешкира”.

Цветан Цветанов все още има възможността да промени случващото се. Дали ще го направи е негов личен избор, който ще предопредели и бъдещето му като министър на вътрешните работи.