Извънредната среща на върха на ЕС е основна тема в западния печат

Извънредната среща на върха на ЕС, на която лидерите на 25 от 27-те страни членки се споразумяха за приемането на нов бюджетен пакт, е основна тема в западния печат.

“Европейските лидери се договориха за нови мерки за бюджетна дисциплина”, е заглавието на в. “Ню Йорк таймс”.

Всички страни от ЕС без две - Великобритания и Чехия - се споразумяха за нови и по-строги мерки за налагане на бюджетна дисциплина в еврозоната, но съюзът все още показва твърде малко признаци, че ще намери цялостно решение на кризата с държавните дългове или надежден план за съживяване на нестабилните икономики в отслабената средиземноморска зона на Европа, отбелязва “Ню Йорк таймс”.

Не е ясно доколко ефикасен ще е новият пакт на ЕС за овладяването на кризата, пише в. “Вашингтон пост”.

Освен това редица европейски официални лица и икономисти поставят под въпрос доколко смислено е било въобще да се сключва това споразумение. Този пакт според тях е ненужен, защото европейските закони, които безгрижно са били пренебрегвани години наред, вече забраняват прекомерните държавни дефицити и защото трябва да се постави ударението на икономическия растеж, а не на фискалната дисциплина, отбелязва ежедневникът.

Британският премиер Дейвид Камерън заяви, че страните от Еврогрупата трябва да извършат още реформи, за да се сложи край на дълговата криза, пише в. “Дейли телеграф”.

“Не смятам, че този пакт сам по себе си ще реши проблемите на еврозоната. Има фискален проблем, но има и проблем с конкурентоспособността”, цитира вестникът изказването на Камерън след срещата на върха в Брюксел.

Страни като Италия и Португалия трябва да реформират трудовия си пазар и да отворят икономиките си, смята британският премиер.

Мнозина икономисти изказват съмнения дали е разумно да се ограничават толкова строго бюджетните дефицити, а дипломати от ЕС заявиха, че фискалният пакт е бил основно политически жест за успокояване на германските избиратели, които се ядосват на многократните финансови спасителни планове за еврозоната, както и за възстановяване на доверието на пазарите, отбелязва вестникът.

“Европа прие нов бюджетен пакт, но остава разделена по въпроса с Гърция”, е заглавието на в. “Монд”.

Срещата на върха в Брюксел бе помрачена от спор около германско предложение Атина да бъде поставена под строг европейски бюджетен надзор, пише изданието.

Европейските лидери бяха принудени за пореден път да обсъждат положението със затъналата в рецесия Гърция, която повече от всякога е на външни системи за “финансово преливане”, отбелязва “Монд”. Берлин разбуни духовете с предложението си Атина да бъде поставена под строг надзор, при който европейски комисар да има право на вето върху бюджетните решения на правителството. Тази идея бе категорично отхвърлена от Франция.  Президентът Никола Саркози заяви, че това “не би било разумно, демократично и ефикасно”. За Атина не може и дума да става. “Или напредваме по демократичния път, в който всяка страна отговаря за собствената си политика, или подкопаваме демокрацията в цяла Европа”, реагира бившият гръцки премиер Георгиос Папандреу.

Пред това противопоставяне германският канцлер Ангела Меркел се опита да успокои ситуацията, без обаче да се отказва от предложението си. Въпросът за по-строг надзор на решенията на гръцкото правителство се поставя, защото не всички обещани реформи биват задействани, заяви тя. “Дебатите трябва да са за начините, по които Европа може да помогне възложените на Гърция задачи да се изпълнят”, обяснява Меркел, цитирана от “Монд”.