На смъртния одър на конфискуваните протести

Протестите на Университетския площад в Букурещ умират бавно. Убива ги и времето - ту със снежни бури, ту с температури, от които дърво и камък се пукат от студ, но не само. Те започнаха да умират от секундата, в която започна тяхната конфискация, основно медийна.

Трудно е да се каже доколко протестите, започнали преди повече от две седмици, по-точно след оставката на доктор Раед Арафат, са автентично движение и доколко - манипулация. Ясно е, че опозицията имаше в плановете си улични протести, ясно е, че скандирания като “предсрочни избори” са политически скандирания.  Тоест, момент на политизиране имаше от самото начало.

Както е и ясно, че тези протести бързо станаха медийно събитие. Всеки ден предаванията на живо от Университетския площад започваха тогава, когато там се намираха не повече от няколко десетки души, които иначе не биха предизвикали дори една свястна новина на последна страница на вестника. Бяха използвани най-гениалните ъгли за заснемане, за да може една шепа хора да може да бъдат представени като значително мнозинство. Истерията на преките предавания функционираше като средство за агитация и призоваване. А съдържанието им бе дълбоко манипулативно.

Когато видиш на големия екран написано “огън и кръв в столицата”, си мислиш за всичко друго освен за две димки и три палки по гърбовете на някои разпалени футболни запалянковци. А едно заглавие за “хиляди хора на улицата” отнася мисълта ти към десетки, стотици хиляди, а не за по-малко от 5 хиляди в цялата страна.

Тази медийна агитация вероятно има две обяснения. От една страна интересите на политическите собственици на новинарските телевизии, а от друга - поддържането на рейтинги, за които дори не са сънували.  Хората впериха очи в телевизора към един интересен уличен спектакъл, който обаче не им вдъхна достатъчно доверие, за да се присъединят към него. 99 процента от румънците останаха по домовете си не защото са доволни или защото биха подкрепили правителството. То има под 10 процента доверие във всички социологически анкети, включително в поръчаните от управляващата Демократично-либерална партия или вестник “Евениментул зилей”.

Хората останаха по домовете си, защото почувстваха медийната манипулация като твърде дебела; защото не вярват много на опозицията и понеже не виждат алтернатива; защото не виждат реален лидер, когото да последват; защото, макар че мразят сегашната власт, не са очаровани по никакъв начин от трупата на Войкулеску (Дан Войкулеску, основател на опозиционната Консервативна партия и собственик на медиен тръст, в който влизат телевизиите Антена 1, 2 и 3, в. “Журналул национал”, радиостанции и други - бел. ред.) или от псевдосиндикалистките фигури от типа на Мариус Нистор (лидер на Синдикалната конфедерация), които започнаха да разнасят слухове на площада в ролята на агитатори. Това показва и социологическа анкета, направена от ziare.com.

На Университетския площад щяха да бъдат много повече хора, ако протестът не беше прегърнат истерично, чак до отнемане, от Антена 3 и Реалитатя ТВ, ако Социал-либералният съюз не се прилепи към него и той с един митинг и ако политическата и медийна вампиризация на протеста не беше толкова очевидна.

Защото, очевидно съществува и една истинска сърцевина, макар и крехка, на уличните демонстрации. Една сърцевина, отразена в онези скандирания, в които дори Моника Маковей (бивша министърка на правосъдието, която бе високо ценена в Брюксел за подетата от нея борба с корупцията - бел. ред.) казва, че се открива. Не е ясно какъв брой или процент от протестиращите са манипулирани политически, но докато там се скандира срещу цялата политическа класа, срещу корупцията, а политиците бяха почти изгонени, ще бъде несправедливо да игнорираме тези демонстранти.

Едно общество, което реагира, което протестира, което не се оставя да бъде препънато, е живо общество. Една гласовита демокрация е функционираща демокрация. Когато тези естествени прояви изчезнат, а причините, които са ги предизвикали са още там, че дори увеличени, е зле. А това зло може да носи много имена, от социална експлозия вследствие на огромно натрупване под капак, до плъзгане към диктатура, включително тази на малцинството, след като мнозинството се оттегля разочаровано от демократичната игра, до възход на крайната десница или на някой мошеник, до какви ли не други тежки заболявания на един инертен социален организъм.