"Червените", "зелените", Сергей Станишев и Алексей Милер могат да пратят благодарствено писмо на лидера на кубинската революция, за поредния пирон в ковчега на идеята за енергийна сигурност

За никого не е тайна, че от европейските държави най-много протести срещу шистовия газ има в България. Нито в пионера на шистовите технологии в Европа като Полша, където от 2007 г. се проучва и се добива това неконвенционално гориво, нито в съседна Румъния, нито в Украйна, където мислят да са на второ място по запаси в Европа, няма толкова много протести. Както у нас - на какви ли не политически сили и обществени организации.

Тласъкът на „Газленд“

Най-интересното, че най-голямата политическа формация в България, опозиционната БСП почти си присвои ролята на организатор на всички протести срещу шистовия газ в страната. Не е ясно с какви пари го правят „Атака“ и РЗС, които уж са по-русофобски политически формации. Колкото и да се стараеше Полша, която председателстваше в последната половин година в ЕС, да вразуми обществеността, продължават да атакуват и да спамват в социалната мрежа Facebook некомпетентните, а затова и заблудени (в никакъв случай не може да се твърди, че са платени) „зелени“ и други обществени екоорганизации с призивите си за протести. Всичко това получи тласък след американския документален филм „Газленд“, показал всъщност, не лошата технология, а липсата на контрол и неспазването на правилата в САЩ.

Viva Fidel!

Нов тласък на досадните протести в началото на 2012 г. дава легендарният лидер на кубинската революция – бившият президент на Куба Фидел Кастро в статия, публикувана в официозния сайт CubaDebate. Като погледне човек колко се споделя във Фейсбук тази статия, има чувството, че Куба все още е основен съюзник на България и двете заедно членуват в СИВ.

„Човешкият вид върви към пропаст и става дума за шистовия газ“, пише Фидел Кастро. Според лидера на кубинската революция с този проблем той се запознал преди няколко месеца и веднага потърсил консултации от експерти от Куба и чужбина. „Интересите на транснационалните корпорации, които през последните месеци излязоха наяве, ме карат да пиша всичко това“, пише Кастро. Тези интереси давали ясно доказателство за „объркването и политическия хаос, царящи в света“. Искам да попитам Фидел, с цялото ми уважение, да не би да говори за същия имперализъм - този на стария му съюзник в лицето на Москва, която държеше червеното копче по време на Студената война, а сега държи ръката си на вентила на газоподаването за Европа?

Кастро цитира и редица експерти, като американския енергиен анализатор Дениъл Йергин: „Една платформа с шест сонди консумира 170 хил. кубика вода и причинява редица вредни ефекти като земетресения, замърсяване на подпочвената и надземната вода и загрозяване на пейзажа“. Той припомня и статистиката, според която в момента една трета от природния газ, добиван в САЩ, е от земните шисти. Според данни на британската BP, доказаните резерви на традиционен природен газ са около 187 трлн. куб.м., а залежите на шистов газ се оценявали на същото количество: 187.4 трлн. куб.м. Най-много шистов газ имало в Китай, с 40% повече от вторите САЩ. В Аржентина и Мексико имало почти толкова залежи, колкото и в САЩ.

Кастро продължава с цитати, според които методът хидравлично фрактуриране представлявал инжектиране в земята на голямо количество вода, примесена с химикали като канцерогенните бензен и толуен. Въглеродният отпечатък /количеството CO2, освободено в атмосферата/от добива на шистов газ било много по-голямо от конвенционалното производство на газ. Нараствал рискът от замърсяване на почвите, подземните и надземните води, пейзажа и пътищата.

Според енергийния експерт от Монтерей Лурд Мелгар пък, тази технология била „твърде дискусионна за региони, където водата е оскъдна“. Освен че се използвало много вода в добива, след това се създавали и големи количества течни отпадъци, в които имало разтворени химикали.

Малко експертност?

Защо обаче липсва обективност и реална експертност? Говорил съм с най-добрите енергийни експерти в света и у нас за отношението им към шистовия газ и предстоящите проучвания в България – швейцарския експерт Матю Хълбърт, създателя на базирания във Вашингтон East-European Gas Analysis Михаил Корчемкин и най-добрия експерт по темата у нас - бившият директор в МИЕТ Христо Казанджиев. Всички те са на мнение, че първо: проучванията за шистов газ са аналогичните на всичките проучвания за конвенционален газ, използват се същите химикали, които могат да бъдат по-малко вредни от тези, които консумираме с днешната храна. И всичките са на мнение, че е едва ли не престъпно да се действа срещу икономическия интерес на държавата, да се подлага на риск енергийната й сигурност заради некомпетентните манипулации за „вредите на шистовия газ“. Тези "вреди" са аболютно аналогични на вредите, които нанася и конвенционалният добив не само на газ, но и на нефт.

Разбира се, Кастро не се впечатлява от научните аргументи, а използва любимите методи на комунистическите пропагандатори - сипе статистики след статистики, докато не омаломощи читателя си. Добивът на шистов газ се разраствал: от 11.037 млн. куб.м. през 2000 г. до 135.840 млн. куб.м. през 2010 г. „Ако експанзията продължи със същия темп, през 2035 г. 45% от общото производство на газ ще идва от шистите. Но новите научни изследвания говорят, че екологичният ефект от добива на шистов газ е негативен“, пише един от най-старите комунисти и врагове на САЩ.

Кастро продължава да ни плаши, като се позовава на „научни изследвания“, според които в 20-годишен период добивът на шистов газ създавал двойно по-голям въглероден отпечатък отколкото въглищата. „Добавя се и увеличаването на емисиите на метан, по-силен парников газ от въглеродния диоксид“, твърди новопоявилият се „енергиен експерт“.

Геополитиката на Кастро

Все пак Кастро стига и до истинската причина за „анализа“ си – до корена на своята геополитика - омразата към САЩ, срещу които воюва от 50 години. „През април 2010 г. Съединените щати учредиха Глобална инициатива за шистовия газ, която да помага на страните, които искат да се възползват от този ресурс“, завършва Кастро. Сигурно, много му е мъчно, че само в България се интересуват от „екологичните“ му идеи. Кубинският лидер не предлага в анализа си нито една алтернатива – ако беше написал, че имаме слънце и вятър, пак щеше да опрем до „американския империализъм“, понеже компании от САЩ са сред инвеститорите в този сектор от енергетиката на България.

Но в писанията на Фидел Кастро срещу шистовия газ има едно единствено ново нещо - въглеродния отпечатък, който при шистовия газ бил прекалено голям. Това негово "откритие" заслужава специално благодарствено писмо от Сергей Станишев, от Алексей Милер и от всеки съвременен последовател на Че Гевара. Защото напоследък доводите им се бяха малко поизтъркали.