Почина нобеловата лауреатка Вислава Шимборска

На 1 февруари в Краков почина полската поетеса и лауреат на Нобелова награда Вислава Шимборска.

Вислава Шимборска  е родена на 2 юли 1923г. в Бнин, малко градче близо до Познан (Полша). През 1924 г. семейството й се пренася в Торун, а седем години по-късно окончателно се установява в Краков, с който Шимборска остава свързана до края на живота си.

Вислава Шимборска е автор на 12 стихосбирки: „За това живеем” (1952), „Въпроси към мен самата” (1954),  „Призив към Йети” (1957), „Сол” (1962),  „Сто радости” (1967), „Всеки случай” (1972), „Големият брой” (1976), „Хора на моста” (1986), „Начало и край”, (1993), „Миг” (2002), „Двoеточие” (2005), „Тук” (2009) и  „Мълчанието на растенията” (2011). Автор е и на сборник с фейлетони „Задължително четиво”.

През 1996 г. тя печели Нобелова награда за литература.  Йежи Илг си спомня, че след получаването на Нобеловата награда Шимборска „искала да остане човек, а не да се превръща във ВИП”. „Всяко познание, което не ражда нови въпроси, в съвсем скоро време умира” – казва Шимборска при получаването на Нобеловата награда.

Тогава казва, че, творейки, човек се променя и че след написването на стиховете нищо вече не е същото. „В поетическия език, в който всяка дума е от значение, нищо не е обикновено и нормално. Нито един камък и нито един облак над него. Нито деня и нито нощта след него. И най-вече ничие съществувание на този свят. ”

Ирония, непокорство, парадокс, дълбок размисъл, майсторски прецизни думи, краткост – това е отличителния белег на творчеството й. Стиховете на Шимборска са интелектуална игра, съдържаща често ясен философски подтекст. 

Полският премиер Доналд Туск , говорейки за Шимборска, казва, че тя е „внимателен наблюдател на ежедневните ни борби през ХХ век  ”- тя умееше да говори с такъв език, който – ако някой искаше да го чуе – ни отваряше към самите нас по най-простичката причина, защото засягаше най-дълбоките човешки чувства”

Вислава Шимборска многократно е получавала награди за творчеството си. Освен Нобеловата награда, тя е носителка на наградата Гьоте (1991), последвана от Хердерова награда. Удостоена е с най-високото полско държавно отличие -  Ордена на Белия орел, който й е връчен от президента на Полша Бронислав Коморовски  през 2011г. 

Стиховете на Вислава Шимборска са преведени на повече от 40 езика. На български са издадени 3 нейни стихосбирки: Обмислям света (1998, превод – Блага Димитрова), Начало и край (1997, превод – Искра Ангелова), Миг (2008, превод – Искра Ангелова). 

Полският институт кани на среща, посветена на Вислава Шимборска и поезията й в неделя, 5 февруари от 11.30 ч., в Полския институт, ул. „Веслец” 12.  Ще бъдат представени избрани нейни стихове на български и полски език, ще чуете записи на поетесата, която рецитира свои стихове и ще гледате откъси от филми за нея. Входът е свободен, заповядайте.

ТРИ НАЙ-СТРАННИ ДУМИ

Когато произнасям тази дума Бъдеще,

потъва първата й сричка в миналото.

Когато произнасям дума Тишина,

унищожавам я.

Когато произнасям дума Нищо,

създавам нещо, невместимо в никакво небитие.

(„Обмислям света”, превод- Блага Димитрова)

Всичко

Всичко -

дума нахална и надута.

Трябва да я пишем в кавички.

Прави се, че нищо не забравя,

че обгръща, обема, съдържа и има.

А в същото време тя е само

късче суматоха.

(„Миг”, превод- Искра Ангелова)