ОБРЪЩАЙКИ СЕ СЕ С ГНЯВ НАЗАД

            Покрай годишнината на 4 февруари видяхме поредното чудовищно развихряне на цинизма на комунистическите екскременти. Впрочем знаем си, че бесепарският гьонсуратлък и  отмъстителност са безподобни, но сега вече преминаха всякави граници. Защото 4 февруари е рожденият ден на българското гражданско общество, една от малкото дати, които осмислят битието ни в тая скапана държавица, в която сме заложници. 4 февруари е може би последната и пирова победа над ретроградите, над лумпенкомунягите, над злостната комуноидна реакция, унижила и оскърбила нацията до дъното на човешкото достойнство. Е, сега видяхме, че мръсната комунистическа измет посегна и на това, с обичайния си похват да фалшифицира историята, да манипулира и да се гаври, особено  над  онези, пожелали промяна.

            Да се мачка с танкови вериги желанието на хората за един по-добър свят е стар комунистически табихет. Да се затваря, потиска, стагнира и смазва човешката индвидуалност и идентичност, да превръща света в една огромна тюрма – това е сърцевината на човеконенавистното сатанинско „учение” на комунизма. В съчетание с подлата им и лицемерна демагогия, със сладникавите приказки за „грижа” за човечеството, комунизмът е най-противната идеологическа смрад, която може да съществува.

            На студения, както тогава, 4 февруари пак плъпнаха по медиите да ни мундщроват колко били благородни и героични като сдали мандата. Ами както се казва, те с камъни ги гонят и в селото не ги пускат, те за поповата къща питат... Верно, как не се сетиха днес,  да изкарат на мегдана техните  максималисти в архиерейски униформи, да отслужат заупокойна литургия за закопаната от тях българска демокрация? Или техните ченгета да набият пак невинните граждани на площада, както направиха през 97-ма, когато вземали националноотговорни решения за бъдещето за нацията... Късата памет била харакатерна за демократите, изтърси наглата комунистическа подлога и евродупедат Илияна Йотова, специално поканена в сутрешния ефир на БНТ... Тарторът на доносниците, Гоце Първанов, и той изпълзя на връх 4 февруари и реши реваншистки да снесе ларвите си за бъдещета си кариера из верните си медии. На кого му пука за политическото бъдеще на Гоцето, пък и на който и да е издухан комунистически не/кадър/ник? Апаратните игри на червената номенклатура се превърнаха в дневен ред на медиите, като че ли има някакво значение кой ще  е начело на комунистическата глутница. Ами тое ясно от сега – при тях винаги най-голямата гад печели и ги води.

            Да, противната и подривна комунистическа сган няма никога да спре да вреди на нацията. Не им стига това, че я ограбиха и вкараха в глухите коловози на историята, че проведоха незапомнен геноцид на мислещите и способните. Че премахнаха чувството за добро и зло, че разпалваха низши страсти и стимулираха зверщината. Не им стигнаха подигравките над светлите мигове в българската история, не им стигна тероризма и убийствата на инакомислещи и  доживотния червен терор над  на техните близки, не, родните кхмери и техните издънки, днес искат да присвоят и протеста против тях?!! Да се целунат и прегърнат палач и жертва – това може да се пръкне само в болните комунистически кратуни. Ами защо бе, кьопуолар, не отидохте да окичите с венци вашите паметници с шмайзери на 4 февруари, що не извихте едно кърваво хоро на бузлужданската поляна, чествайте го, това е вашият празник, оставето го тоз 9-ти септември! Вече всичко е ваше – цялата икономика, медии, образователни инстиуции, милицията. Що да не откраднете и 4 февруари, разбираме ви, атавизъм...  Ние днес само можем да ви отвърнем с едно, както написа титулно тогава Литературен вестник: „Ебетe си майката!”,  червени копелдаци...