ДЯСНАТА ОПОЗИЦИЯ

Такава няма. Може някой да си мисли че има, но такава няма. Практически тя съществува в главите на един милион наивници, които бръщолевят в интернета. Не струва, не върши работа. Не може да мислите, че комунистическата многоглава хидра владее всички печатни издания и да очаквате, че електронните издания ще имат някакво влияние. 

В страната няма дори и един опозиционен вестник и досега няма дори и помен от воля да се създаде такъв. Ама струвал много пари! Ами струва. Ако не ти пука за свободата на мнение, тогава чети комунистическата преса; съответно, ако не ти пука за личната ти свобода, значи не ти трябва опозиционна преса.

Пред очите на всички е разгърнат разгул на комунистическа журналистика, която се дави от удоволствие в простотиите  си, но българските десни се почесват тук и там и още не могат да си съберат парите за един вестник. Страх ги е и искат някой друг да го направи вместо тях, но това няма да стане. Инерцията на политическа затъпялост, наследена от комунизма, и досега продължава.

Удивително е до каква степен комунизмът е успял да всели страх от политическа активност сред цялото население. И те – комунистите, безразлично дали това е Бойко Борисов или Гоце Първанов, знаят това много добре и го използват. Кога иначе един партиен слуга като сегашния премиер  би си позволил плитки майтапи пред цялата страна, ако не беше царуващата политическа безотговорност? Кога едно комунистическо ченге като Гоце Първанов щеше да издевателства над страната за цели десет години, ако не беше царуващата политическа безотговорност? Без тая отговорност демокрацията е най-близкият родственик на диктатурата.

Дори и в монархичен Тайланд кралят издаде специален декрет за създаването на наложена отгоре опозиция в парламента след спечеленото в избори  огромно болшинство на една партия.

Липсата на активна опозиция означава слаб контрол над авторитарните тенденции на управляващата партия и следващата я корупция. Една демократична България не може да се надява само на прищевките на властта за своята информираност, нито на безотговорните увъртания на нейния премиер. Навикът за отчетност на властта пред нацията трябва да бъде наложен безкомпромисно чрез закон или чрез активна опозиция.

Моралната непълноценност или слабото чувство за политическа активност правят от българския интелектуалец и технократ неподходящ материал за активна опозиция. Един поразяващ пример беше бившият президент Гоце Първанов, когото пасивната българска опозиция изтърпя цели десет години почти без да му опонира. За всичките тези десет години той не остави и капка съмнение в своята политическа некадърност, действаше като ретроградна издънка на мракобесническата Държавна Сигурност и въпреки това не му се опонираше. За това време един опозиционен печатен ежедневник би изиграл огромна роля срещу неговите често антинационални и проруски трикове. Такъв ежедневник би изиграл ролята на морален обединител и генератор на идеи, с които властта ще трябва само да се съобразява.

Без жизнена опозиция и без опозиционна преса трябва само да чакаме на благоволението и словоблудството на управляващата партия. Без печатен орган на хоризонта остава задаващият се кошмар за връщането на БСП на власт. Ако българите не си мръднат задниците, и то спешно, те могат да получат точно това, но този път със същата ретроградна издънка на име Гоце Първанов.

Някъде тук българският антикомунист може  да прогледне и да разбере какво го чака.