Антон Барбашин, “Независимая газета”, 6 февруариПреди месец и половина 69-годишният лидер на Северна Корея Ким Чен-ир почина, оставяйки държавата в ръцете на най-малкия си син, Ким Чен-ун. Смъртта на вожда, управлявал една от малкото тоталитарни държави, очаквано увеличи международното напрежение около Корейския полуостров, главно заради неясната политика на новодошлия млад лидер. И първите му стъпки на висшия пост изобщо не вдъхват надежди.
Ким Чен-ун се яви за пръв път пред своите сънародници през 2009 г. - на телевизионните екрани, заедно с баща си. Оттогава севернокорейската телевизия, следвайки най-добрите традиции в държавната пропаганда, последователно градеше публичния образ на приемника като достоен продължител на делото, започнато от Ким Ир-сен и Ким Чен-ир.
След смъртта на баща му фигурата на Ким Чен-ун закономерно стана основен обект за поклонение и възпяване. Граничен момент - със сигурност не и последният, бе филмът за новия вожд, излъчен на рождения ден на Ким Чен-ун - 8 януари, от централния телевизионен канал в КНДР. Кадрите представиха Ким Чен-ун като даровит военачалник, отговорен главнокомандващ въоръжените сили, при това и смел боец, готов да се бори до смърт, бранейки честта на Родината.
Военната тема винаги е имала изключително важно значение за вътрешната политика на КНДР. Севернокорейските лидери традиционно намират опора в силната армия, символизираща независимостта на държавата и нейната решимост. Страната притежава четвъртата най-голяма войска в света: от общо 27 милиона население 1,1 милиона са в редиците на въоръжените сили и още 7,7 милиона - в резерва.
Затова нищо чудно, че младият вожд, обкръжен с титулувани генерали, демонстрира пред цял свят и пред своите граждани готовността на Северна Корея да се изправи срещу външната заплаха. Което бе потвърдено на 12 януари с изпитания на балистични ракети с малък обсег край източното крайбрежие на страната. Дори ако предположим теоретично някакво разцепление във властовия елит, към външния свят се отправят решителни сигнали, че не бива да очаква промени и властта в КНДР все още е стабилна. В официални изявления Пхенян провъзгласява, че води все същата политика: “Тържествено и уверено заявяваме, че глупавите политици по цял свят, включително марионетната групировка в Южна Корея, не бива да чакат никакви промени от нас”.
Подчертано символична стъпка от страна на младия вожд и военачалник бе амнистията, която Ким Чен-ун даде, “превръщайки в живо дело благородната, великодушна и всеобхватна политика на великия вожд Ким Ир-сен и великия ръководител Ким Чен-ир” (цит. по Корейската централна телеграфна агенция, КЦТА).
По данни на международната правозащитна организация “Амнести интернешънъл”, днес в лагерите на КНДР има над 200 хиляди политзатворници, а сателитни снимки показват, че през последната година размерът на редица лагери е нараснал. Указът за амнистия, влязъл в сила на 1 февруари, бе огласен във връзка със 70-ата годишнина от рождението на Ким Чен-ир. Още не се знае колко души ще бъдат амнистирани и на кои категории лица ще бъдат опростени наказанията; затова пък през последните седмици няколко хиляди бяха хвърлени зад решетките, загдето скърбели “недостатъчно искрено” за покойния ръководител.
Приемствеността в курса обрича младия вожд на приемственост в проблемите. Основен сред тях остава дълбоката икономическа криза, в която е затънала страната. Въпреки всички вземани мерки Северна Корея все още страда от недостиг на храни. По данни на ООН, през 2012 г. недояждане ще грози поне 3 милиона севернокорейци. Заплахата от глад принуди Ким Чен-ун да поиска продоволствена помощ от САЩ. Вашингтон обаче отказа, като обвърза предоставянето на хуманитарна помощ с евентуално подновяване на преговорите за севернокорейската ядрена програма. Ще отбележим, че през 2008-2009 г. САЩ вече подпомагаха с храни КНДР, където изпратиха 330 хиляди тона зърно, но спряха подкрепата заради преустановените преговори за ядрената програма.
За плачевното положение на Северна Корея говорят и изявленията на един от братята на Ким Чен-ун - Ким Чон-нам, който вещае близък крах на режима в КНДР и заявява, че предаването на властта от бащата към сина е “шега” с единствената цел да се запази привидното впечатление за стабилност на режима. Ким Чон-нам не вярва, че брат му е способен да се справи с основните предизвикателства пред КНДР - нуждата от възможно най-бързи реформи в икономическата структура на държавата: “Ким Чен-ун е номинална фигура, а реална власт ще имат хората от властовия елит”.
Развитието на вътрешнополитическата ситуация в Северна Корея внушава мисълта, че твърдият външнополитически курс на Ким Чен-ун е обречен на неуспех. За новия лидер поддържането на минимален икономически баланс и запазването на собствената му власт се очертават като по-важни задачи от евентуален нов ядрен опит, който със сигурност ще затвори възможностите за мирен диалог и получаване на продоволствена помощ, тъй важна днес за Севера.
Ако пожелае да спаси страната си, Ким Чен-ун ще трябва по-скоро да търси пътища за диалог и със САЩ, и с Южна Корея, отколкото да развива военна конфронтация с Юга. При все това едва ли трябва да очакваме страната му скоро да загърби образа на горда държава отшелник, демонстриран от КНДР през последните 20 години. Инерцията от наследството на Ким Чен-ир е твърде силна засега.